Не знам на какво ви приличат, но на мен току-що обявените партийни листи ми приличат на каруца. Натоварена със зарзават - тикви, камби, краставици, дебели лелки-зелки. Отгоре им краставичар, рине с лопата. "Насам, електорате, гнило няма, екстра стока", крещи той. Хвърля на земята гнилоч. Вътре в каруцата - още по-голям. Но краставичарят живее с усещането, че публиката е достатъчно глупава и ще приеме за "очистване и промяна" изсипаните в краката й отпадъци.
Да погледнем към каруцата на ГЕРБ. От километри личи, че краставичарят тук е един и се казва Цецо
"Народът ни събори, следователно не сме били достатъчно добри, следователно е нужна промяна", долага на себе си Цецо. И ето я промяната: Дянков го няма, на Найденов му пращаме прокурори, Емо от Етрополе взе каквото взе, вече не се натиска... Всички други сме чисти и неопетнени. Подобна е каруцата и на БСП. "Изхвърлихме Руменовците, нови сме, обновени, про-мя-на, про-мя-на", радва се Станишев, който почна еднолично да плеви червената градинка, тъй както и Костов не го е правил с теменужената.
Стоката вътре в каруцата вони. При ГЕРБ са Фидосова, Десислава Танева, с водачество на две листи е възнаграден Владислав Горанов (спомняте ли си "невинните" му срещи с Делян Пеевски при възцаряването на медийния монопол?). Компания им прави Красимир Стефанов, шеф на НАП, който лично провери и оневини Цветанов за апартаментите. В Шумен също се раздават награди за заслуги. Там водач на листата е шефът на местната полиция Любомир Христов.
"Той участва много активно във всички процесуално-следствени действия и свърши всичко, което трябваше да бъде свършено по оперативната работа по делото "Килърите", мотивира се чистосърдечно Цветанов. Но по-интересното е друго. Предвид българските нрави е ясно, че състезанието в града няма да бъде честно. Но то категорично ще се окаже честно, защото човекът, който трябва да следи за изборни нередности, е Ася Петрова, наблюдаващ прокурор по шуменското дело "Килърите", също близка до Цветанов (с негова подкрепа се издигна до зам.-обвинител на републиката). Но така е в Шумен, пристанището на Цветанов.
Очаквано подобно е положението и в Благоевград. След като подкрепи застрояването на Пирин, протестирайки срещу собственото си правителство, сега Цветанов повежда местната листа вероятно като алтернатива на себе си.
Не знам по каква причина Бойко Борисов остави и химикала, и гумичката изцяло в ръцете на бившия си вицепремиер. Цветанов никога не е бил по-силен във вътрешнопартиен план, а историята сочи, че с толкова власт, уж поделена, но на практика изплъзваща се, започва разривът на най-големите приятелства. Но това е в бъдещето. Сега е ясно, че предизборната кампания на ГЕРБ ще бъде в стил "Долу дянковщината, да живее цецовщината!". При Дянков и други уволнени по-рано министри (като Трайков) ще бъдат провидени "собствените грешки". Електоратът иска вини, признания, затова ето - грешките са в икономиката. Злодеите ги няма, махнахме ги. Ни дума за полицейщината, репресиите, мутренската наглост и тъпотия.
Тази ситуация би трябвало да бъде добра за БСП. Но не е. Партията няма нови лица, липсват харизматични личности, старата кариеристична посредственост леко e "освежена" от нова подобна генерация: Гечев, Куюмджиев, Курумбашев.
Всичките верни на Станишев
Листите на БСП никога не са били толкова ярка проекция на желанията на лидера й. Никога в партията не е царяло такова единоначалие. Станишев очевидно сам се приема за промяна и алтернатива. Но важно е и друго - хората на Румен Петков в Плевен ще бойкотират червената бюлетина (колкото и да се разчита на харизмата на Стефан Данаилов), в София обидени ще са Овчаров и верните му, във Варна също се очаква бойкот заради налагането на Гуцанов... Мините под краката на Станишев ще спят до 12 май.
Отговорни партийни другари, прокудени като Петков и Овчаров или доброволно тръгнали си като Гагаузов и Петър Димитров, кротуващи на последния ред като Първанов, с удоволствие очакват изборен провал на БСП. Насърчава ги перспективата за нестабилен парламент и нов вот в най-скоро време. Защо ли Станишев си въобразява, че ще спечели и тази битка?
На земеделския Добрич не завиждам - формацията на Меглена Кунева кандидатира там Прошко Прошков. Не завиждам и на сливенци. Там е издигнат Нено Димов, който няма общо с града. Най-зле са варненци.
От едната страна е Лиляна Павлова (ГЕРБ), от другата са Пламен Орешарски (БСП), Даниел Вълчев ("България на гражданите") и най-вероятно Йордан Цонев (ДПС) плюс Николай Василев (НДСВ) - пълен ступор, дилемата е ГЕРБ или тройната коалиция в цялото й великолепие.
Но най-забележителното събитие е още по-голямата капсулация на основните партии. Изборите ще са предсрочни, защото бяха провокирани от улични бунтове, протестиращите негодуваха срещу политическата система, поискаха тя да се отвори към гражданството. Но кои са независимите граждани в листите? Станка Златева (ГЕРБ)? Или пък председателят на Съюза на писателите Николай Петев (БСП), който през 2007 г. сключи договор с Румен Петков организацията му да възхвалява подвизите на МВР? Но така или иначе каруцата ще влезе в парламента. Хванала е пътя и лека-полека се приближава. Няма друг вариант. Февруарските протести, които бяха "абортирани" с внезапната оставка на Борисов, с ирония или пророческо предчувствие бяха сравнявани от някои коментатори с февруарската революция в Русия през 1917 г., която стига до ноемврийската.
Сега вече е топло, дори бунтовна Варна е кротка, чака туристите. 50 000 бедни получиха по 50 лв. еднократна помощ. И няколко майки също.
Розите ще цъфнат. Яйца за Великден ще има и без Миро Найденов да кукурига като петел на бунище. До 12 май на пазара ще се изсипят стотина милиона лева. Откъде ли? От изборите. Ромският глас вървял по 100 лв. Ето, икономическото оживление настъпва. Ще се излъчи временно правителство. После ще чакаме ноември.
