В документите за изграждането на паметника "1300 години България" са описани множество недостатъци и дефекти при строителството му. Тоава каза пред bTV заместник-кметът на София Тодор Чобанов. Той посочи, че паметникът е започнал да се руши още в деня на полуофициалното си откриване, а през 1989 година институциите решават да анулират проекта за Акт 16 на паметника. и той така и не получава документа.
До 1988 година година паметникът официално няма стопанин.
„Построяването на паметника е част от мащабна компания, като част от която се провежда конкурс с уважавани български автори - скулптори, художници. През 1981 г. София е трябвало да се сдобие с монумент. Строежът започва наистина на 1 април, от документите се вижда, че строителите са били принудени да бързат и не са спазвали технологични процедури", каза Чобанов.
Зимата на 1988 г. ръководството на НДК съобщава, че 8 плочи са паднали, а 16 са се отлепили. Още през 1988 г. има планове за неговото преоблицоване, но те така и не са осъществени", каза още той.
В края на декември 2014 г. Столичният общински съвет взе решение за премахването на паметника и възстановяването на негово място на мемориалните плочи на I и VI софийски пехотен полк. Плочите са били на мястото до 1977 г., когато са съборени заради строителството на НДК. Кога ще се пристъпи към практически действия обаче не е ясно, защото вече са подадени жалби срещу решението - една от тях е на автора проф. Валентин Старчев.
Чобанов подчерта, че по време на дискусиите за бъдещето на паметника не е обсъждано събарянето му, защото той има определена художествена стойност.
"Пластиките ще бъдат запазени и подходящо реаранжирани в зелените части на София, надяваме се с участието на автора", каза Чобанов.
