Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Галъп" 90% от българите се притесняват за високите цени, 80% - от недостиг на газ

Страховете от войната в Украйна и коронавируса са минали на заден план, показват данните от изследването Снимка: iStock
Страховете от войната в Украйна и коронавируса са минали на заден план, показват данните от изследването

Близо 90% от българите възприемат опасността от това, че цените ще станат прекомерно високи, за реална, а 80 на сто приемат за реална заплаха възможността през зимата да има недостиг на газ и отопление.

Това показват данни от сондаж на "Галъп интернешънъл болкан", част от ежемесечната независима изследователска програма на агенцията, направен между 31 август и 8 септември 2022 г. сред 1000 пълнолетни българи. 1% от цялата извадка се равнява на около 54 хиляди души.

Агенцията се опитва да обобщи отношението към основните изтъквани напоследък опасности - дали и доколко българското общество ги приема като реални. Според представените данни българите живеят с редица страхове, свързани с актуалните политически и социални събития.

Около 78% от българите посочват, че приемат за реална опасност и това страната да влезе в трайна политическа нестабилност.

Потенциална нова мигрантска вълна, която да мине през България пък създава притеснения за малко над 72% от българите. От "Галъп" обаче отбелязват, че този въпрос вече е станал част от политическия дневен ред в последните години и не стои с такава острота, както въпросите за жизнения стандарт.

Оттам отбелязват още, че дори задълбочаването на войната в Украйна вече не изпъква в такава степен като реален страх, както въпросите на ежедневието, въпреки че масата възприемат проблема като реална опасност, която засяга България.

Социолозите посочват, че въпросът е зададен преди последната интензификация на конфликта, но според тях от дадените отговори личи, че темата няма такава острота.

"Българското общество явно не осъзнава в достатъчна степен и опасността страната ни на практика да ревизира позициите си спрямо Запада - под 40% съзнават тази заплаха като реална. Структурата на отговорите по този въпрос показва и неразбиране", коментират от "Галъп".

Последното е съизмеримо с оценките за опасността от коронавируса, като и тук под 40% намират евентуална нова вълна на заразата за реална заплаха.

Снимка: Галъп интернешънъл

"Дали заради ниските в момента нива, дали заради по-ниската опасност от Омикрон като цяло или пък заради цялостното по света изоставяне на темата, българското общество, по всичко личи, предпочита да приключи с този въпрос", става ясно от анализа на социолозите.

Разгледано по демографски групи, най-тревожни настроения относно повишаването на цените и материалните въпроси като цяло показват хората на по-висока възраст с по-ниски доходи. Това е и в пряка връзка с партийните пристрастия.

По въпроси като отношенията на България със Запада или коронавируса, наред с не особено високата обществена възбудимост, личи и подчертан негативизъм сред партии с по-радикални и критични към Запада позиции.

Всички електорати у нас са единодушни в очакването на политическа нестабилност, на като че ли най-много държат на тази тема привържениците на по-старите партии на политическия терен.

Явно за тези партии въпросът за политическата стабилност е и част от кампанийния дневен ред.

Привържениците на доскоро управлявалите формации не споделят чак в такава степен основните опасности. Разбира се, опасността от преориентиране на страната ни е осезаемо споделяна сред една част от тези привърженици.

 

Най-четените