Близо половината българи са склонни да подкрепят по-авторитарно управление, където "силен и решителен лидер" да решава какво да се случва в държавата, а "да не трябва да се занимава с парламент или избори", пише "Политико", базирайки се на социологическо проучване от базираната в Братислава неправителствена организация "Глобсек".
Изследването е проведено през март в общо 10 държави от Централна и Източна Европа сред представителни извадки от най-малко 1000 респонденти за всяка страна.
Участвалите държави са Австрия, България, Чехия, Унгария, Естония, Литва, Латвия, Полша, Румъния и Словакия, като учените са установили, че сред страните от Източна Европа либералната демокрация с редовни избори и мултипартийна система се ползва с по-малко от 50% подкрепа.
Така например в България 45% смятат, че за управлението е нужен силен и решителен лидер, който да не се съобразява с парламент или избори, докато само 35% се изказват в подкрепата на съществуващата парламентарна демокрация с избори. Така страната ни се нарежда на първо място по подкрепа за авторитаризма и на последно в подкрепата си за демократичната система.
За сравнение - в Австрия 92 на сто подкрепят демокрацията, докато едва 7% изразяват предпочитания към силните и независими от нищо лидери. Парадоксалното в случая е, че втората държава с най-силна подкрепа за либералната демокрация и най-ниска за силните лидер - съответно 81% към 12% - е Унгария.
България е страната и с най-нисък индекс на удовлетворение от съществуващата в страната система на неудовлетворение - минус 46, като едва 18% са удовлетворени от нивото на демокрация в страната.
59 на сто от респондентите у нас заявяват, че независимо от това кой е на власт, нещата в страната няма да се променят, докато 77% са категорични, че олигархията упражнява контрол върху това как България е управлявана.
"В България липсата на присъщи и консолидирани демократични нагласи по-скоро водят до схващането, че недостатъците в българската демократична система могат да бъдат отстранени чрез авторитарни мерки. Такива рефлекси могат да бъдат частично обяснени и културно (предвид наследството на авторитарното управление), но най-вече емпирично - българите не са успели да изпитат ползите, които една демократична система трябва да осигурява на гражданите си, включително правовата държава и справедливото разпределение на публичните блага. Според Евростат България има най-голямо неравенство в доходите в Европейския съюз", се казва в коментар от Центъра за изследване на демокрацията.
Според изследването също така се оказва, че българите са сред най-склонните да дадат част от гражданските си свободи в името на по-добра финансова ситуация (50%), повече сигурност за страната (57%) и за запазване на традиционните национални ценности (54%).
Относно страховете на българите 31% виждат ЕС заплаха за националната идентичност и ценности, докато спрямо САЩ делът на притеснените се вдига на 43%. Половината българи смятат, че мигрантите са такава заплаха, а 36 процента се опасяват от сексуалните малцинства.
По данни от проучването у нас 48% от хората са повлияни от конспиративни теории във формиране на мнението си, а 52% са на мнение, че държавните дела на техните страни се определят от чужди сили.
Общо за изследваните 10 държави 72% от респондентите заявяват, че не се доверяват на политическите партии, докато 53% нямат доверие и в правителството на страната си.
