Православните християни празнуват днес Сирни Заговезни - празника на всеобщото опрощение, наричан още Прощална неделя. Това е последният голям празник на зимата според старите български обичаи.
Той е винаги седем седмици преди Великден и след него започва най-продължителният пост през годината.
Особен белег на днешния ден е взаимното опрощение.
Традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си. През деня по-младите обикалят по-възрастните си роднини и приятели, целуват им ръка и искат прошка за стореното през изминалата година. Според обичая молещият се обръща с думите "Прощавай" , а отговорът гласи: "Просто да ти е, Господ да прощава".
Извършва се и обичаят "хамкане" - на конец се закача яйце или парче халва и най-възрастният в семейството завърта конеца.
Останалите, особено децата, се опитват да хванат яйцето или халвата с уста. Който успее, го чака здраве и берекет през годината.
В миналото вечерта на Сирни Заговезни са се палили големи огньове и оттам идва името Поклади. Традицията повелява високите пламъци да бъдат прескачани, което според народните поверия носи здраве. След това около огъня се играят хора́.
