През нощта в събота срещу неделя България се връща към зимното часово време. Часовниците трябва да бъдат преместени с един час назад точно в 4,00 часа.
Това означава, че ще спим един час повече, ще бъде по-светло сутрин, но пък ще се стъмва по-рано вечер.
Смяната на часовото време беше тема за дебат в Европейския съюз миналата година, като в ЕП беше гласувано предложение за слагането на край на тази традиция. Очаква се сега решение на страните-членки по въпроса.
Отговаряйки на гражданските инициативи, през февруари 2018 г. парламентът призова Европейската комисия да направи оценка на директивата относно лятното часово време и при необходимост, да представи предложение за преразглеждане на директивата, припомня БНР.
След оценката, която получи 4,6 млн. отговора, от които 84% бяха в полза на прекратяване на смяната на часовото време, Европейската комисия внесе предложение, което следва да бъде договорено между парламента и лидерите на страните от Европейския съюз.
Европейският съюз първоначално създава единен режим за лятното часове време през 1980 г., с цел да осигури хармонизиран подход за смяната на часовото време в единния пазар, тъй като дотогава националните практики и графици за лятно време са се разминавали. Сегашната директива относно лятното часово време задължава страните от Европейския съюз да преминават на лятно часово време в последната неделя на март, и обратно към стандартно часово време в последната неделя на октомври.
В България преминаването от лятно към зимно часово време и обратно започва да се прилага през 1979 г., а в Европа - от 1916 г.
От 2002 година насам зимното часово време в ЕС започва в последната неделя от октомври и завършва в последната неделя от март. Различните държави не са единодушни относно това дали има нужда от зимно и лятно часово време. Някои държави желаят да преустановят ежегодната промяна. Причините са, че икономическият ефект от тези промени е незначителен, а много хора се оплакват от здравословни проблеми.
