Стотици най-светли умове през вековете са се занимавали с въпроса как да се живее, какво да се прави, за да се чувства човек добре и най-вече - как да постига онова, което в съвременността наричаме с думата "щастие". Всички религии и повечето философски школи са основани на отговора на този въпрос и дават най-добрите тълкувания, на които са способни хората след векове мъчително търсене.
Ден след ден, година след година и век след век човечеството търси отговори...
Чак до лятото на 2012-а година, когато ООН приема резолюция, с която провъзгласява 20 март за Международен ден на щастието, по същия начин, по който има и Международен ден на прегръдката, на пикника и на сиренето.
Оттогава всяка година в медиите се публикува Световен доклад за щастието, изготвен от група международни експерти.
Те създават „скала на щастието" според фактори, които наричат „измерими". Става дума за неща като благосъстояние, свобода, взаимно подпомагане, честност, здраве, приходи и добро държавно управление.
С една дума, "група учени" намират цаката на всичко онова, над което човечеството си блъска ума от момента на своето появяване на земята. Оттогава насам "щастието" вече не се определя от някакви абстрактни духовни нужди, а от обективни количествени показатели. Чисто и просто. Като вафла, опакована в целофан.
Така всяка година, когато се появи „класацията по щастие", в която неизменно челното място заемат проспериращите скандинавски държави, журналисти от цял свят търсят своята държава в списъка от 150 и, козирувайки на „новия световен ред" вадят номера й в класацията.
Няколко години поред България беше на най-задни позиции „по щастие" в класацията. Но, сякаш местена от вълшебна пръчка, от година на година тя се придвижва все по-напред и през 2017-а щастието по нашите земи (!) нараства... чак до 105-то място.
Как, защо и на какво може да се дължи това преместване от 129-то място миналата година (през 2013-та страната се класира на 144-то, а през 2015-та - на 134-то място... ) - в доклада има цял куп обяснения чрез класации и цифри. Но възможно ли е наистина за една година корупцията да е намаляла, здравословното състояние на народонаслението да се е подобрило рязко, от ООН да са отчели по-високи нива на честност и доверие сред хората?
Възможно ли е свободата (нищо че според тибетския будизъм те са девет на брой) внезапно е станала приоритет?
Но ООН пропуска едно - когато се „сравняваме" с другите, нивото ни на „щастие" внезапно пада, както твърди популярната психология.
Е, защо тогава ни причинява този доклад именно в Деня на щастието? Може би, за да се научим да не вземаме насериозно поредната популярна класация.
Затова и за Световния доклад за щастието вероятно е достатъчна лека насмешка и реплика от сорта "не че вярвам в това, но все пак..."- точно както казваме и за астрологията.
