Не е важно как се гласува, а как се броят гласовете.
Златно правило на всеки изборен процес - без значение дали изборите се правят в Швейцария или в 16-тата република на СССР, без значение дали залогът е смяна на монархията с "народна" власт или се пита "да имат ли котките адвокати".
Българският депутат е измислил 500 страници изборно законодателство, което може да предизвика главоболие, депресия и изтръпване на крайниците у всеки средноинтелигентен гражданин, направил отчаян опит да проникне в кодирания му замисъл.
Какво остава за онази маса от над 70 000 членове на секционни избирателни комисии, събирани по партийни събрания, общински дружества и пенсионерски клубове един месец преди вота?
Смятайте колко акъл е нужен да броиш бюлетини, щом като навремето ЦИК се принуди да пусне брошура с 13 "правилни" варианта за изписване на хикс в квадрат.
Смешно ви е, ама не е за смях. Погледнете произволен официален протокол от последните избори и ще се удивите.
Две плюс две никога не прави четири. Преференции не се броят, ако не са за "наша" партия.
На места гласовете за партиите чак не се виждат от грешки, драсканици и подписи за "легитимация". Като за без пари - толкова, както е казал народът.
Колкото по-високо върви йерархията на сикове, рикове, оикове, цикове и прочее бюрократични абревиатури, толкова по-умопомрачителен изглежда пейзажът.
Всевъзможни никому неизвестни и плашещо налудничави хорица се разпореждат с изборите като звеноводи в ТКЗС.
Някаква началничка от "Пазари Запад" в Люлин, която по партийно поръчение се оказала председател на общинска избирателна комисия, решила да държи под ключ 5000 жени и мъже в продължение на 36 часа - просто защото "това й е в компетенциите" и няма сила на земята, която да я спре.
В неделя циркът ще се повтори, бъдете сигурни - 2/3 от районите в София ще гласуват на балотаж. Да беше само в София, ама не беше - на 25 октомври същото меле се случи в Пловдив и в Хасково.
132 общини отиват на втори тур, а бабите от секционните комисии отсега се зареждат с мента, глог и валериан.
Човек би си помислил, че след 25 години упражнения по демокрация, все нещо е научено. Уви, не е.
Човек би си помислил, че след като 11-милионна Гърция обявява незабавно всички резултати от задължителните национални избори, значи в една 7-милионна България не може да се чака 42 часа, за да се съобщи избирателната активност. Уви, може.
Както коментира вчера един колега-журналист: "Няма да се учудя, ако въведат електронното гласуване и направят така, че една лелка да носи флашката с резултатите до ОИК, там друга лелка да преточва информацията и накрая трета лелка да тича с така получения резултат до "Арена Армеец", за да вкарат данните в компютърната система".
Тук не е нужно да си зъл политически гений, да раздаваш капачки за буркани или да плашиш електората с Торбалан. Тук простотията отдавна е спечелила в борбата със здравия разум. Още на първия тур.
