Оставете го тоя Скрипал вече, стига сте се престрували, че ви пука или знаете нещо. Използвахме го за привличане на внимание, но той така или иначе е в тази роля. Ако на първи април не можем да си позволим фалшива новина, значи нещата наистина са прецакани.
А сега по същество. Ще бистрим геополитиката, за да не останем и ние по-назад.
Представяте ли си за секунда, ако този човечец и дъщеря му не живееха в китното Солсбъри, а в Родъръм. В единия случай съчувстваме на Великобритания, която не желае на нейна територия да се разлива новичок, без значение пресен или изветрял.
За Бога, Тери Пратчет живееше наблизо и Солсбъри звучи като място, с което свестният човек е нормално да е солидарен. В Родъръм пък избухна нечуван скандал с посегателство над деца, пакистански насилници и политически чадъри (да не се бъркат с шпионските). Самата Великобритания не би била солидарна с Родъръм, ако там се пусне нервно-паралитичен газ за домакински нужди.
Ех, Великобританийо, не те знаем колко точно си Велика, ама много те мислим напоследък.
То ни така, ни иначе. Хем не щеш да си в едно европейско семейство с нас и ни мислиш за най-долни муфти, които хрантутиш, хем искаш ние да те харесваме по принцип. За себе си си права, но, ти, уважаема, вече не си само Премиършип, Бийтълс и „гласовете на българите в чужбина".
Една грамадна каша от проблеми си и сме напълно солидарни с теб, че искаш да се хванеш за нещо голямо и стабилно като нова Студена война. Наистина ли правиш тая услуга на Путин като го кастваш в ролята на Великия злодей?
Не го ли виждаш, че е едно плешиво чиче с ботокс, оглавило друга проблемна каша, при това смачкана икономически. (Тук сега и русофили, и русофоби плюнчат калема, да обяснят как не е баш така).
Ако твоето е тежката менопауза на една империя, неговото е класическото „на гол тумбак чифте пищови" на повехналата мъжественост. Новичокът за вас си е чист феромон.
Възбудата е във въздуха, баба и дядо ще си спомнят май младините. Сега да видим кой ще се опита да е отгоре с вехтите си скелети от гардероба.
Колко детинско и незряло е да разсъждаваме така, нали?! Хайде да поиграем на големи, викате. Да се престорим, че не сме мърлявите циганчета на Студената война, вечните просяци, без значение на чия улица са клекнали.
Европа е щедра на кинти от фондове, ама са много меки с бежанците. Руснаците имат горива, обаче не дават да гъкнеш. Ето ви основата на политическото ни позициониране с всичките му проблеми, но разбира се, играем го, че казусът е едва ли не културен и се делим на разцноцветни комсомолци. Българската Цветница е далеч по-добро име за национално описание от Великден, Коледа или Гергьовден.
Ние с вас изпуснахме момента да пораснем, уви.
И точно сега е малко нелепо да го очакваме от себе си. Или от някого, когото сме избрали да е главатар на хлапашката ни квартална банда. Нали знаете, че нито на Изток, нито на Запад ни имат за кой знае колко свестни, и това, уви, не е от тия дни.
Ние сме си тук в ролята на подхвърлено дете и цял живот се чувстваме такива, нищо, че вече сме досадни 40 годишни девственици, които още живеят ту при единия, ту при другия от техните. Имахме право на избор, викате.
Избор към кого от нежелаещите да ни отглеждат да наклоним везните на привременните мерки.
Поредният пропуснат шанс да се почувстваме като част от нечие дисфункционално семейството.
Единствената ни останала утеха е да си мислим, че сме важни за някого и за нас се карат мама и тате, а не за да си разделят окаяното имущество след поредния развод.
Нали за нас се карате, ей, големите? Моля ви, излъжете ни, че сме ви важни, поне да не ни е напразно цивренето и страховете, че ще останем пак гладни насред собственото си напишкано.
