Толкова (ама толкова!) рядко КЗК излиза със сравнително смислено решение, че когато най-после го направи, здравият разум отказва да го осъзнае. Че дори се вдига на протест.
Както в случая с Uber, които бяха глобени за нелоялна конкуренция, а съдът формално "спря" услугата.
Не е особено учудващо при положение, че компанията печели от таксиметрова дейност, без да плаща лицензионни такси и да се регистрира пред местните власти.
Освен това не изисква задължителните застраховки за обществен превоз; не носи отговорност за грешки в платежния оператор, през който минават банковите транзакции; не плаща глобите за нерегламентиран превоз на шофьорите си, ако случайно бъдат хванати от контрольори на автомобилната инспекция; не издава касови бележки или фактури, а плащането на данъци и осигуровки от шофьорите е въпрос на добро желание от страна на самите шофьори.
Едно не може да се отрече на Uber - доказа, че качествената таксиметрова услуга в България е съвсем постижима. Доказа, че да предлагаш превоз без бакшиш, с нови коли и от шофьори с чисто съдебно минало е нормален стандарт, а не лукс.
Честно казано, искаше ни се да кажем, че светът не е същият, откакто Uber е в София, но за съжаление не е така. Или поне 9 месеца не стигнаха.
Uber продължава (дори извън закона) да обслужва перфектно бутиковата си клиентела, но масовият таксиметров шофьор изобщо не се трогна - нито спря да лъже с рестото, нито спря да пуши в колата, нито научи имената на кварталните улици в "Красно село".
Да, големите превозвачи свалиха леко цените. Това обаче по никакъв начин няма да ви оправи настроението, след като три поредни таксита от стоянка в центъра на София откажат да ви качат за четири километра разстояние с оправданието: "Абе, тъкмо съм си пуснал едно сериалче на таблета...".
На теория, би трябвало да можете да се оплачете от простака пред работодателя му.
Уж таксиметровите компании носят отговорност за превоза. На практика обаче не можете. Защото таксиметровите компании са само фирми за продажба на коли под лизинг и не носят отговорност никаква отговорност за нарушенията на шофьорите си дори при тежки произшествия.
На теория, вече всички таксита имат касови апарати. На практика поне 1/5 от дневния оборот не се декларира и това отбиване на номера се смята за обществено приемливо.
На теория държавата е в правото си да преследва Uber заради справедливото данъчно облагане и защита на потребителските права. На практика обаче същата тази държава упорито отказва да въведе ред на пазара на "легалните" таксиметрови услуги - от страх да не "пожълтее пак пред парламента".
Отказва да въведе ред и сред останалите нерегламентирани превозвачи, като пернишките "маршрутки" или гастарбайтерските микробуси, които сноват из цяла Европа.
Ако теорията беше практика, Uber нямаше да съществува.
