Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Крайно време е Европа да покаже мускули

"Превъоръжи Европа" трябва да е само първата крачка към повече отговорност в отбраната Снимка: iStock
"Превъоръжи Европа" трябва да е само първата крачка към повече отговорност в отбраната

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен звучеше почти тържествено, докато обявяваше плана си за превъоръжаване на Европа.

На фона на все по-сложната геополитическа обстановка, в която Европейският съюз (ЕС) се намира - вече в обтегнати отношения не само с Русия, но също така до голяма степен със САЩ и Китай, инициативата на фон дер Лайен предлага пакет от бюджетни мерки, които да позволят на отделните държави членки да харчат повече за отбраната си.

Което е все някакво начало...

ЕС изостава брутално по отношение на отбрана, отбранителни технологии и способности да се защитава. Да, блокът е богат, което е от изключителна важност, но също така е изправен пред множество проблеми.

От десетилетия насам европейските държави живеят спокойно и са оставили мисълта за защитата на териториите си настрана. Все пак доскоро можеше да се разчита на САЩ и на ролята на НАТО - голямото военно страшилище, което да пази границите.

••• Какво представлява всъщност планът на Фон дер Лайен "ReArm Europe": 

Нещата обаче се променят и днес страните от ЕС до голяма степен са неподготвени да се изправят пред заплаха от въоръжен сблъсък.

Някои отделни държави в последните години, особено след началото на руската пълномащабна инвазия в Украйна, започнаха да харчат по-смело за превъоръжаване и оборудване на армиите си, но това не отменя един важен факт - тези армии, с някои малки изключения, нямат реален боен опит.

Неслучайно американският вицепрезидент Джей Ди Ванс подметна в скорошното си интервю за Fox News, че американските бизнес интереси в Украйна ще са по-голям гарант за сигурността на страната от 20 хил. войници "от някоя случайна държава, която не е водила война от 30 или 40 години".

Груб, но сравнително точен коментар, който трябва да ни накара да се замислим сериозно по темата за сигурност.

У нас политиците-гълъби проповядват мир и засилване на ролята на дипломацията, което само по себе си не е нещо лошо. Постигането на мир е най-оптимистичният възможен сценарий.

Трябва ли обаче да разчитаме сляпо, че точно този сценарий ще се случи? Особено когато напрежението е толкова високо, а експертите по сигурност говорят за китайско нахлуване в Тайван не като "дали", а като "кога".

Доналд Тръмп може и да вярва, че Русия е приключила с териториалните си амбиции, но тук още си спомняме как Мария Захарова повтаряше, че "само луди хора без морал" могат да допуснат, че Москва ще нареди инвазия в Украйна.

Затова превъоръжаването е необходима първа стъпка за гарантиране на сигурността на Европа. Оттам нататък целта трябва да е обща координирана отбрана на ЕС.

Вече не говорим за традиционните идеи за войната. Войната отдавна е тук и тя има редица измерения - от реални армии през кибератаки и нападения от сивия сектор, та до дезинформация и икономически сблъсъци. А опазването от този нов начин на водене на конфликти е скъпо и сложно начинание. 

••• Идва ли най-сетне време за обща европейска отбрана:

Блокът трябва да има свои сили, на които да може да разчита при нужда.

Разбира се, подобен сценарий е сложен за осъществяване, предвид факта, че говорим за политически и икономически съюз между 27 отделни държави, всяка от които има собствено управление и собствени интереси и приоритети.

Винаги ще има по някоя Унгария, Словакия или дори България, която да се съпротивлява на подобно координиране на силите, а за извинение да ползва "борбата за мир".

Вероятно ще отнеме години, за да се стигне до разбирането, че отделните европейски държави сами по себе си не могат да се сравняват по сила с големите играчи, но Обединена Европа е сила, с която всички би трябвало да се съобразяват.

Докато стигнем дотам обаче, има дълъг път, който е важно да не се проспива.

Ако координацията на общо европейско ниво ще е дълъг и сложен процес, локални кооперативи за отбрана на съседните държави може да се окажат нужното решение.

Какво пречи на България, Румъния и Гърция (и потенциално някои други съседки) да започнат да координират усилията си за защита на общите граници, за общо закупуване на техника, която да се придвижва там, където е нужна? За формиране на общи бойни групи по модела на бойните групи на НАТО?

••• Открай време се говори за това, че страните от ЕС трябва да започнат да се грижат повече за сигурността си:

Няма какво да се лъжем - малките играчи на международната карта са лесна плячка, а превъоръжаването през XXI век (а и когато и да е) е скъпо начинание.

Затова са нужни здрави коалиции и обединения. Затова е нужно да имаш партньори и да можеш да разчиташ на тях.

И тук идва едно непопулярно мнение - на войските на Европа им трябва боен опит, за да не се окажат "новобранци" на терен, ако най-лошото се случи.

Съответно държавите от ЕС е нужно да участват в колкото се може повече мироопазващи мисии, за да придобият някакъв реален опит.

Планът на Урсула фон дер Лайен за превъоръжаването на Европа е преди всичко първа крачка към един по-трезв, по-ориентиран и по-сигурен в защитата си ЕС. Само че категорично не трябва да се спира дотук.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените