На първосигнално четене звучи добре - който не се е ваксинирал да си плаща част от лечението, когато попадне в болница, защото сам си е виновен. Музика за ушите на ваксинирания - откъде-накъде да плаща безотговорността на неваксираните?
Ако не си ваксиниран пък реакцията е точно обратната - откъде-накъде да плащам допълнително, след като внасям здравни осигуровки, които и без това не ползвам? И също - защо не накарат и пушачите да си плащат за лечението на рака, който са си докарали с безотговорното си поведение?
Идеята, посочена в началото, е на Българската болнична асоциация (ББА) и ще бъде предложена на Министерството на здравеопазването. Членовете на асоциацията, повечето от които частни болници, искат нормативно да бъде разрешено неимунизираните срещу коронавирус да поемат част от цената на лечението си. Мотивът - то е скъпо, както като пари, така и заради изтощението на медиците, което пък усложнява проблема с липсата на кадри.
"На фона на растящите разходи в целия сектор и недофинансираните пътеки за лечение на Covid-19, тези, които избират без медицинска причина да не се ваксинират, трябва да споделят поне част от своята отговорност към обществото", смятат от ББА.
Идеята няма шанс, не и в този си вид, не и точно сега, преди избори и в разгара на четвъртата вълна. Но е показателна за нивото и състоянието на така наречената здравна система.
Вместо да се дърлим трябва или не трябва неваксинирани да плащат, страдат и мрат пред болниците, сами ли са виновни за глупостта си, или държавата не е направила нужното да им налее съответния акъл, трябва да се ужасим, че изобщо влизаме в подобен разговор. И то не в кръчмата, а провокирани от хора, които поне трябва да имат бегла представа от здравните закони.
Като начало, имунизацията срещу коронавирус не е задължителна и съответно няма никакво законово основание пациент да бъде санкциониран за това, че не си е поставил препоръчителна ваксина.
А и за непоставени ваксини от задължителния имунизационен календар санкцията не е лишаване от достъп до лечение - каквото по същество е официализирането на доплащането.
Родителите, които не са имунизирали децата си, плащат глоба от 50 лева, ако изобщо ги санкционират. Децата без задължителни ваксини не могат да ходят на детска градина, но не може да им бъде отказано да бъдат записани в училище, тъй като образованието е гарантирано по Конституция.
На този фон утежняване на достъпа до лечение заради незадължителна ваксина е не само нелеп, а и силно спорен от юридическа гледна точка.
По закон, осигуреното от Здравната каса лечение - каквото е това на болните от коронавирус в болниците, не може да се плаща от пациентите. Лечебните заведения могат да им искат пари само за услуги извън пакета на НЗОК, и точно частните болници знаят това много добре, тъй като имат дълги и потресаващи ценоразписи за всевъзможни битови услуги и непокрити от касата консумативи.
Почти всички болници у нас, но с особен хъс частните, от години обясняват колко е недофинансирано лечението и колко им струва според собствените им оценки.
От страна на здравните институции адекватен отговор няма - от също толкова години те се заричат да направят адекватно остойностяване на медицинските дейности, така че да се разбере най-накрая колко струва, да речем, една планова операция на херния - като консумативи, амортизация на техника, режийни, лекарства и т.н.
Такива данни още няма, Здравната каса определя цените на клиничните пътеки според исторически заложените им стойности отпреди 15 години с леки корекции тук-там и според бюджета си.
Докато няма черно на бяло остойностяване, няма как да знаем кое е недофинансирано и кое - не, кое е печалба - като става дума за частни болници, кое - кражба - в държавните и общинските, и кое отива за заплати и лечение.
Всички те обаче се финансират поравно през солидарна система. Тя е уродливо изкривена от въпросното недофинансиране и за уж "безплатно" лечение се плаща и доплаща прескъпо - от самостоятелни стаи, през медицински изделия, избор на екип и какво ли още не.
Самите болни с COVID - ваксинирани или не, от самото начало плащат - от тестове, през лекарства за домашно лечение до рентгенови снимки за амбулаторно наблюдение.
Но в основата си системата остава солидарна - осигуровки плащат всички, а системата ползват тези, които имат нужда.
Личният принос на един като номинална сума вноски може да му стигне за премахване на катаракта, но ако му се наложи сърдечна операция - не, и ще трябва да доплати почти непосилна сума.
Затова и този тип система почти изключва санкции за безотговорно поведение като отказ от ваксини, пушене или преяждане. Защото следващата стъпка би била по-възрастните, хронично болните или генетично обременените да плащат по-високи осигуровки априори.
Наказанието за несолидарните е, че си плащат лечението - т.е. хората без вноски нямат право да ползват пакета на Здравната каса.
Лечението на немалка част от болните с COVID е прекалено скъпо, защото те се озовават в болница прекалено късно. А част от причините са в почти несъществуващата извънболнична помощ, която не успява да поеме и обгрижи тези пациенти преди да са станали прекалено зле и за болница.
Неглижирането и мизерното финансиране на личните лекари и специализираната помощ в медицинските центрове се дължат и на това, че основният ресурс у нас отива за болници - България е лидер по хоспитализации в Европа, което е по-скъпо и по-неефективно.
С което стигаме и до проблема с персонала. У нас има прекалено много болници - втори сме в Европейския съюз по този показател, при това те са съсредоточени в големите градове. А кадри, най-вече сестри, няма, защото никой не иска да им плаща адекватни заплати и наличните и без пандемия работят за трима.
Този проблем се решава с реформи, а не с искане на пари от пациентите - ваксинирани или не.
