Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Онче-бонче, маските се връщат

В синхрон с шегите по темата вече е трудно да следиш кога (и къде) носенето на маска е задължително Снимка: БГНЕС
В синхрон с шегите по темата вече е трудно да следиш кога (и къде) носенето на маска е задължително

Знаете броенката "Онче бонче", нали? Използва се като своеобразен жребий в детските игри. Асоциациите с това иначе детско занимание, съпроводени с поне 1GB картинки с шеги и закачки, се родиха покрай постоянното заиграване с темата за носенето на маски - трябва ли, не трябва ли, задължително ли е, препоръчително ли е...

Решенията по тази тема много приличат на взети на принципа на "онче бонче". Играта печели този, който познае настроението на здравния министър в конкретния ден и по някакво чудо уцели къде маската е задължителна и къде не е. Докато обаче мислехме шеги и закачки, кабинетът и щабът се улисаха в играта, а резултатът е, че печеливши няма. Има само дезориентирани хора, на които вече им омръзна да (ги) играят.

При последната броенка явно се е паднало на препоръчителното носене на маски да се "маха от тука" и е ред на задължителното да влезе обратно в играта. Но тъй като тя вече ни поомръзна, започнахме да се питаме защо просто не оставиха маските задължителни.

Те бяха последният проблем пред това да рестартираме забуксувалата си икономика - един от основните аргументи в полза на отпадането на повечето мерки.

Маските действително бяха дискомфорт за няколко бранша, но в крайна сметка сега може да се окаже, че по-големият проблем са растящият брой заразени и паралелно покачващият се страх да посещаваме кафенета, търговски центрове, кина и театри. А що се касае до повечето производства, маските бяха пренебрежима пречка пред това те да заработят отново. Виждайки какво се случва в шивашки цехове например, дори може да се каже, че логиката предполагаше именно на места с подобна концентрация на хора маските да са задължителни. 

Като цяло облекчаването на мерките в един момент все пак имаше своята логика - по-малко заразени всеки ден и надеждата, че сме се справили с болестта. Освен това беше предшествано от една твърда линия в мерките, която предполагаше доверие от страна на народа към властта. Tочно заради това се разчиташе и на съвестта на хората, когато мерките отпаднаха.

Тя обаче се изчерпа бързо със затоплянето на времето, комбинирано с преломната досада от епидемията и пренасищането със страх до степен на непукизъм. И "препоръчително" скоро се възприе като "няма смисъл да го правиш". Усещането за опасност спадна, а оттам и личната отговорност. Нима някой е изненадан от това?

Спадна и доверието в действията за управление на коронавирусната криза. В началото хората разбираха цялата шизофренност по отношение на маските, отдавайки я на това, че властите се учат в движение как да реагират на ситуацията. Ето защо гражданите слушаха и изпълняваха.

Докато сега изглежда сякаш се мисли ден за ден, логиката на действията трудно се хваща, а и никой вече не седи залепен за телевизора 24/7, за да слуша какво последно е решил Ананиев.

Затова ако щаб, РЗИ-та, кметове и т.н. можеха да проследят собствените си призиви - да не се отпускаме, да останем отговорни, че трябва да се научим да живеем с болестта, защото тя скоро няма да изчезне и пр. - щяха да видят, че най-логичното нещо, което можеха да направят, беше просто да оставят маските през цялото време задължителни.

Премахването на тази заповед можеше да дойде едва когато вече беше станало ясно какво ще последва от разпускането на другите мерки. 

Така и хората, вместо да се присмиват на поредния завой в позициите, просто щяха да чуят и приемат последното нареждане. 

 

Най-четените