Познавате Деси Банова от прогнозата за времето на Нова телевизия. Тя е там от 19 години. Говори за облаци и атмосферни налягания, както хората говорят за хубава храна и вино.
"Времето" е най-гледаното нещо по телевизията в часовете между 18 и 22 часа. Гледат я дори и хората, които не обичат новините.
Извън екран Деси е позитивна, усмихната, висока блондинка, която може да прави поне три неща едновременно. Освен че е майка и синоптик, отскоро има и фирма за организиране на събития. „Всичко това ме научи да съм като войник", казва тя. При това от най-красивия и чаровен тип войници, които повечето мъже си представят, когато чуят, че някъде съществува женска армия.
Освен армия от един, Деси е женствена и еманципирана. Развълнувана да говори за последното си живо включване в новините на Нова точно толкова, колкото и да ни разкаже за първия си ден в телевизията изобщо.
Деси е като променливо пролетно време с малко дъжд. Макар самата тя да ни увери, че го е поръчала слънчево за предстоящите дни...
Коя е Деси Банова извън екран?
Слънчев човек. Понякога и при мен има бури и гръмотевици, но общо взето рядко се случва.
Аз съм социален човек съм, около мен има адски много хора. С мен се контактува много лесно. Дъщеричката ми вече е на 5 години и тя ме зарежда много, тя ми е най-големият смисъл в живота. Да, разбира се, понякога и аз излизам извън релси и изпадам в различни настроения. Но бързо се справям с тях, защото имам много приятели около себе си - една разходка с тях, нещо приятно, хубав филм или музика, успяват да ме заредят, въпреки че, за съжаление, свободното ми време почти го няма.
Извън телевизията се занимавам с организация на събития и хвърча от едното място на другото - времето не ми стига за нищо. Но установих, че когато имам повече ангажименти, съм много по-организирана и може би така успявам. Тичайки между задачите.
Колата ми се е превърнала във втори офис, постоянно съм на телефона. Имам един голям тефтер и записвам всичко, за да съм сигурна, че няма да забравя нещо. Мога да кажа, че по някакъв начин Господ ми помага. Аз съм вярващ човек и смятам, че давайки добро, правейки добро, това добро ти се връща. Имала съм разбира се, много тежки и трудни моменти, но като цяло съм щастлив човек.
Кой е първият ти спомен от телевизията?
Постъпих в Нова телевизия през 1998 година. Тази година през септември ще започна... (Замисля се.) 19-тата си година. Направо съм си динозавър вече.
Наскоро имахме среща на хората, които са от първите години на Нова телевизия, и аз, както се казва, съм един от най-старите кадри. Спомням си първата сграда, която беше в "Дианабад", студиата, когато отидох на кастинг за водещи на времето. Даже не съм била и толкова притеснена, честно казано. И установих някакъв парадокс за себе си, че като малка съм била много по-оправна, отколкото сега.
Днес много повече се притеснявам, много повече премислям нещата, чисто психологически ми трябва по-сериозна подготовка, когато ми предстои нещо важно. Тогава имах и опит пред камера, и увереност и нещата се получиха сякаш от само себе си. Буквално на другия ден ми се обадиха и ми казаха: „Вие сте избрана!" Само че, за мен най-трудното беше да реша какво да правя, тъй като бях студентка и едновременно работех в една немско-българска фирма, която беше с много добри перспективи за мен.
Имах възможност за заминаване в Германия за допълнителна квалификация, с много добра заплата, въобще там нещата бяха много сигурни, ясни и категорични. А в Нова телевизия ми казаха: „Да, харесали сме ви, фотогенична сте, но нито можем да ви кажем колко ще получавате, нито колко време ще работите тук. Защото това е ефир и всичко зависи от вас и как ще се справите."
И аз стоях пред тази дилема, дали да избера нещо, което е несигурно, или другото, което е по-сигурно. Три дни се чудех какво да правя. Тогава една моя приятелка, която работеше в БНТ тогава, ми каза: „Деска, стига си мислила, в офис винаги можеш да работиш, избери телевизията. Това е нещо различно. Нещо, което ще ти даде много възможности." И съм много благодарна на това момиче, защото наистина е така. Ако можех пак да се върна назад, сигурно нямаше да избера офиса.
Хубавото е, че в нашата професия всеки един ден е различен от предишния, работата е динамична и настина много врати ти се отварят. Телевизията учи на страхотна дисциплина и отговорност, защото нямаш право да закъсняваш. Особено при ставането сутрин в 4 за сутрешния блок. Това ме е научило да съм като войник.
А последният „различен ден"?
Скоро имаше много обилен дъжд, трябваше да съм на жива връзка в новините и да кажа докога ще вали. Беше страшно сложно, защото трябваше едновременно да държа микрофон, чадър и съответно лист, на който съм си маркирала някои неща. Беше трудно и мокро. И студено. Но издържах!
Това е един непрестанен адреналин, който те държи. Трудно ти е, има моменти, в които си казваш: „А, не, не, дотук, стига толкова!" Особено в последно време, често си го мисля. Заради сутрешния блок, защото наистина ми е трудно. Нямам проблем с ранното ставане, но имам проблем с това, че не заспивам преди сутрешен блок от притеснение, ще чуя ли телефона, не е ли време, ама звънял ли е телефонът... Спиш страшно неспокойно. В моментите, в които съм много изморена, си казвам: „О, не. Време е да помисля за някаква различна работа." Обаче това е като някакъв наркотик, който не можеш да откажеш. Мрънкаш си, но не можеш да го спреш.
Колко истина има в прогнозите за времето?
Доскоро си мислех, че едни 90% се сбъдват, но в последно време, не. Особено сега, на това променливо време. 80% от прогнозите се сбъдват, а останалите 20% дават възможност за някакво разминаване. Защото явлението може да закъснее или да дойде по-рано. Но като цяло прогнозите са точни, защото вече се разполага с техника, със спътници, сателити, които виждат откъде идва атмосферният фронт и какво ще донесе той. Но все пак е прогноза, има вероятност и да не се сбъдне. Най-неточни са дългосрочните, например месечните прогнози, тъй като това е един доста дълъг период. А най-точните прогнози са до 5 дни.
Защо метеороложките са с къси поли?
Това е такава концепция на дизайнерите. Така стартирахме, още когато собствениците на Нова телевизия бяха други, такава беше концепцията и те, някак си, я продължиха в годините. Според мен е важен балансът между красивата визия и това да изглеждаш сериозно. Много им е трудно на нашите дизайнери да осигурят такъв тип дрехи 365 дни в годината и понякога има тоалети, които по никакъв начин не ни пасват нито на натюрела, нито на идеята.
Имало е и някои „стилистични гафове", ако мога да ги нарека така, но и много добри попадения. Случвало ми се е понякога да поискам да ми сменят тоалета, случвало се е да изляза и с моя дреха, но това са по-скоро изключения.
Кои са жените, които са ти повлияли най-много?
Сигурно това е майка ми. Баба ми също. И всички жени, които харесвам като модели за подражание. Актриси и модели. Но смятам, че съм и индивидуалист като човек. Заимствам от някъде, но в крайна сметка, нещата, които обличам, начинът, по който се гримирам, са си мое хрумване, моя индивидуалност и стил.
Какъв е образът на модерната жена?
Много еманципирана, много ангажирана. Опитваща се да балансира между кариерата, семейството, визията... В днешно време на жените им е по-трудно, защото трябва да могат да правят много неща едновременно. Да изглеждаме добре, да сме перфектни в кариерата, в семейството, домакини... и в един момент това може да се окаже много трудно.
Хубаво е мъжете да видят какво ни коства на нас, така че и те да положат малко повече грижи. Защото, чувала съм от приятели: „Аз искам жената да е такава и такава, и такава..." И изброяват 20 неща, а аз им казвам: „Добре, а вие какво сте готови да дадете, като искате от тази жена да е свръхжена?" И на тях сигурно не им е лесно, разбира се и все пак добре е да се поставят и на наше място понякога.
Петте неща, които винаги носиш със себе си?
Ами, ето ги. Телефонът - два са ми на брой вече. Тефтер. Гримове имам задължително. И документи. Ключовете за колата. (Смее се.) Вторият ми офис.
Колко често една жена трябва да чува, че е красива?
Мислех си, че е важно да го чуваш често, обаче ако ти самата вярваш в себе си и не си с ниска самооценка, няма нужда да ти се повтаря. Смятам, че по-важното е не колко често ти правят комплименти, а доколко ти самата си самоуверена и знаеш, че си красива. Защото на ден и 20 мъже да ти кажат, че си красива, ако ти самата имаш някакъв комплекс, някакво чувство за малоценност, то тогава няма как да се чувстваш красива.
Аз мога да кажа за себе си, че с годините като че ли, се чувствам помъдряла. Знаеш какво искаш от живота, знаеш кой си ти, започваш повече да си вярваш. Нещата се променят разбира се, всичко идва с постиженията. С успехите. Разбира се, че има и неща, които те събарят. Но като цяло, всичко което си постигнал, трудил си се за него и то има резултат, ти дава увереност да продължаваш напред. Дори и по отношение на външната красота. Защото като си удовлетворен, то влияе и външно.
Какво ще е времето другата седмица в три думи...
Поръчала съм го слънчево!
А Деси Банова в три думи...
Емоционална, слънчева, позитивна.