Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Остават му няколко седмици живот, но в тях той ще изпълни мечтата си: Ще види сина си на Евро 2020

Тимо Йоронен се надява Финландия да стигне максимално напред в дебютното си участие на еврофинали - макар това да означава, че той ще прекара по-малко време заедно със сина си в последните седмици от своя живот Снимка: Getty Images
Тимо Йоронен се надява Финландия да стигне максимално напред в дебютното си участие на еврофинали - макар това да означава, че той ще прекара по-малко време заедно със сина си в последните седмици от своя живот

Финландия е абсолютен дебютант на еврофинали и през следващите седмици цялата нация ще се вълнува за представянето на местните национали на Евро 2020.

За един баща тези седмици ще са и последни в неговия живот - но той ще бъде горд, защото в тях ще може да изпълни една голяма своя мечта и да види сина си с националния екип на голямо първенство.

В центъра на трогателната история от лагера на финландците е резервният вратар на отбора Йесе Йоронен и неговият баща Тимо.

Тимо Йоронен знае, че му остава около месец и той e готов да го прекара като фен по стадионите на Европа, където да гледа на живо националния тим на Финландия. Преди три години Йоронен-старши - дългогодишен учител и треньор на деца и юноши - претърпява операция по отстраняване на част от клепача му.

След нея лекар се свързва с него и му съобщава ужасната диагноза: меланом, един от най-опасните и трудни за лечение тумори.

Йоронен дълго се бори с болестта, но неотдавна научава, че битката е загубена и му остават около 4 седмици живот. Освен меланома, бащата е претърпял и инфаркт на малкия мозък, след който едната му ръка е парализирана, а речта му е затруднена.

"Докато отказвах да приема, че един от възможните изходи е смъртта, животът ми беше ад. Когато се адаптирах към ситуацията, нещата станаха по-лесни", признава Тимо пред местна медия.

Той ще бъде на трибуните в Копенхаген за дебютния мач на финландците на еврофинали тази събота срещу Дания. 

Таткото се надява Финландия да стигне далеч в турнира, макар че така ще има по-малко време да бъде със сина си.

"Все пак ще имаме време да се видим с него", спокоен е Йоронен-старши. "Пожелавам успех на националите. Дано отборът постигне нещо историческо!", надява се той.

28-годишният му син Йесе в момента е играч на втородивизионния италиански Бреша, а футболният му път до момента го е превел през доста дестинации.

Вратарят е роден в малкото село Симпеле до границата с Русия, на 15 години става част от академията на Фулъм и живее в Лондон, докато става на 24. Преотстъпван е на редица отбори и претърпява периоди на възходи и падения, като го спират най-вече три контузии в коляното. 

Все пак успява да запише незабравим дебют за Фулъм в Чемпиъншип, а докато играе за Стивънидж във Втора лига, даже успява да вкара първия гол в кариерата си при изчистване на топката към отсрещната врата.

Докато играе за датския Копенхаген, стражът разказва за ранните си години във футбола и изтъква колко е задължен на баща си за всичко, което е направил в своята кариера до момента.

"Вече бях минал проби във Фулъм, когато отидох на пробен период и в Ливърпул, но накрая избрах Фулъм", разкрива Йесе. 

"Всъщност баща ми е фен на Ливърпул, но ме остави сам да взема решението. Бях на 15 и отидох от четвърта дивизия на Финландия директно във Фулъм!"

"И двамата ми родители са учители и живеехме на горния етаж на училището, докато не навърших 10 години. Винаги можех да сляза долу и да използвам училищния салон или да изляза на двора да спортувам. Имах много хубаво, спокойно детство и бях много защитен, в смисъл, че не беше нужно да се тревожа за каквото и да е".

"Харесваха ми различни спортове, но накрая футболът се оказа моето нещо", радва се Йесе.

"Баща ми играеше баскетбол и е известен треньор по лека атлетика в скока на височина, така че разбира от скокове, а това е много важно за моя пост".

"Толкова много му дължа за моята кариера, той винаги ми е бил ментор. Родителите не са ме карали да избера футбола, винаги са били много подкрепящи, без да ме карат насила."

В семейството си вратарят има и две по-малки сестри.

"Изживях един страхотен живот с трите си деца и с прекрасната си съпруга", признава 54-годишният Тимо Йоронен. 

Няколко десетилетия той работи на доброволни начала като треньор по скок на височина при младежите, първо в Южна Карелия, а после и в столицата Хелзинки.

Наставникът остава много уважавана фигура с голям принос за спорта в страната и желанието му за работа все още не е изчезнало.

Дори тази седмица той е забелязан да води упражненията на младите скачачи във финландския град Еспоо.

"Вече казах на атлетите какво предстои да се случи. Но ще помагам, докато съм в състояние да се движа", категоричен е Тимо Йоронен.

Неговият син пък се надява да запише минути поне в един от мачовете на националите, тъй като по начало е резерва на стража на Байер Леверкузен Лукаш Храдецки.

Финландия е сред големите аутсайдери на първенството и ще играе в група B срещу Дания, Белгия и Русия.

 

Най-четените