С Маурицио Гаудино е свързана най-смешната част от футболната история на бившия английски премиер Борис Джонсън. По време на благотворителен мач по случай 40-годишнината от спечелването на световната титла от Англия през 1966-а тогавашният премиер на Лондон прави жестоко ръгби влизане спрямо италианеца.
"Исках да направя "мрежичка" на Джонсън, но той не можа да запази равновесие и заби главата си в бедрото ми. Отстрани изглеждаше много смешно. В действителност болеше страшно много", разказва за случката Гаудино.
Години след това видеото става огромна сензация в Англия. Социалните медии са набрали скорост, а Джонсън вече е министър-председател. "В един момент името ми започна да се споменава постоянно. И ми мина през ума, че може да се получи не лош документален филм за Netflix", смята Маурицио.
Неговото семейство произхожда от Кампания, Южна Италия, но в края на 50-те години се мести в Западна Германия с надеждата за по-добър живот.
"Тогава покрай Неапол шансовете за добра работа не са били много добри - обяснява Маурицио. - Дядо ми е бил дърводелец, но баща ми си е представял нещо друго. В Германия той работеше като тираджия, а майка ми бачкаше на смени в завод и се грижеше за мен и петимата ми братя."
Гаудино се ражда в градчето Брюл, откъдето е и звездата на женския тенис Щефи Граф. "Баща ми винаги казваше: "Ние сме в чужбина, гости сме тук и ще се държим като такива". Детството ми беше под италиански отпечатък - езиково и културно. Немски научих едва в училище. Моите братя движеха един ресторант, помагах им с работата. Впоследствие медиите научиха и излезе заглавие: "От пицар до професионален футболист". Това съвсем не отговаряше на истината - категоричен е Маурицио. - Не гледах много Бундеслигата. По време на световното в Германия през 1974-та бях на седем и не можах да го усетя силно. За нашето семейство далеч по-важна бе титлата на Италия през 1982 година. Записах всичките им мачове на видеокасети и ги гледах по 100 пъти."
Още от малък на Гаудино се налага да защитава мястото си на улицата. Понякога и с юмруци.
"Животът за децата на емигрантите не беше особено благосклонен тогава - връща лентата Маурицио. - След това дори на терена съм чувал по свой адрес "жабар", но тогава нямаше изобщо обществена дискусия за расизма. Ние просто бяхме "чужденците". Дори докато играех за националния отбор на Германия, от трибуните ме плюеха и чувах: "Жабар, какво правиш в нашия отбор?"
Началото на футболната му кариера не е обещаваща. Още след първите му тренировки той е готов да се откаже. "Бях слаботелесен, а бедрата на съотборниците ми изглеждаха като стволове на дървета. Един ден се прибрах вкъщи и казах на баща ми, че няма да успея", обяснява Гаудино.
Но в крайна сметка успява и записва 500 мача като професионалист. А съдбата си прави шеги с Маурицио. Той става най-младият футболист, изгонен в Бундеслигата. Тогава е само на 17.
"Играехме с Валдхоф Манхайм срещу Брауншвайг и реферът се обърка. Показа ми пътя към съблекалните, а аз не вярвах какво се случва. Той пък обясни: "Получихте втори жълт картон. Два жълти правят червен". А всъщност първата санкция бе за Юрген Колер, но съдията явно сгреши", добавя Маурицио.
Той прави силно впечатление с изявите си и в края на 80-те става най-скъпата покупка на Щутгарт. Началото не е особено обещаващо. Гаудино се контузва, не може да разгърне потенциала си, а трибуните го освиркват.
"Когато се прибирах към Манхайм, си мислех, че трябва да замина за Италия. Имаше предложение от Верона, които предлагаха страшно много пари, къща и кола. Треньорът Ари Хаан усети накъде вървят нещата и ме дръпна на разговор. Каза ми: "Виждам, че искаш да си тръгнеш. Няма да ти слагам прът в колелата. Просто преспи една вечер и помисли". До днес съм му благодарен, че ме спря", признателен е Маурицио.
С Щутгарт Гаудино стига до финала в турнира за Купата на УЕФА срещу Наполи на Марадона. Сбъдната мечта за младока, чиито корени са точно от района около Везувий.
"Ходили сме често на "Сан Паоло" и винаги съм си представял, че ще играя там - носталгичен е бившият футболист. - В деня на първия мач в Неапол майка ми имаше рожден ден. Пред една италианска телевизия тя даде интервю, в което каза: "Искам Гаудино да вкара, но да победи Наполи."
Така и става. Марадона и компания печелят с 2:1, а почетното попадение за гостите вкарва Маурицио. Пресата го нарича "футболист само за хубаво време".
"И не бяха прави, защото всичко съм си извоювал със здрава работа на терена - лаконичен е Гаудино. - Медиите ми създадоха грешен образ. Дори треньорът Кристоф Даум дойде към мен с предубеждение, но впоследствие ми призна грешката си. След това в едно интервю каза: "Бих пожелал на всеки да има зет като Гаудино."
През 1992-ра Даум извежда Щутгарт и до титлата в жестока битка с Айнтрахт и Борусия Дортмунд до последния кръг. На следващия сезон Маурицио преминава във Франкфурт, където играе най-красивия футбол в Бундеслигата заедно с Джей Джей Окоча и Антони Йебоа. Есента на 1993-та Айнтрахт е с пет точки пред Байерн, а треньорът Клаус Топмьолер казва на пресконференция култовото: "Бай, бай, Байерн!"
Пролетта е далеч по-неуспешна и тимът от Франкфурт завършва едва пети. "Още при двете последователни загуби в края на есенния полусезон започнаха да се формират групички и атмосферата се скапа", кратко отговаря Маурицио.
Година след това прокуратурата го разследва за предполагаемо участие в организирана престъпна група за кражби на коли.
Той дори е осъден с глоба от 180 хил. марки и наказан с две години пробация. И до днес не признава вината си. Но случаят го принуждава да търси отбор в чужбина.
Противниковите фенове в Германия измислят рефрен: "Съдията, съдията, знам къде ти е колата. При Гаудино."
Преминава в Манчестър Сити. В Англия така и не разбират за случилото се с футболиста в Германия. Социалните мрежи ще се появят 15 години по-късно.
"В Сити тогава се борихме да не изпаднем. Съотборниците ми се смееха, като ме видеха сутрин да ям мюсли. Те напъваха традиционната английска закуска и след това на терена бяха на макс, даже и да бяха празнували до 4:00 часа - връща се към английския си период германецът с италианско самосъзнание. - На един мач с Шефилд Уензди Крис Уодъл ми направи чист шпагат, но аз паднах театрално. Чух някой да ми крещи: "Ставай!". Изненадващото беше, че това бяха мои съотборници. Казаха ми, че не се прави така. В следващите мачове падах само ако ми влязат с бутоните до кръв."
В Сити е под наем, а Айнтрахт иска да го върне обратно. Впоследствие се озовава в мексиканския Америка. Следват периоди в Анталияспор, Базел и Бохум, за да завърши кариерата там, където започва всичко - във Валдхоф Манхайм.
