Защо нямаме български коледен филм? А защо досега не сте си задавали подобен въпрос, питали ли сте се? Ако не сте, хайде да помислим заедно.
Наистина ли си нямаме такива едни глупашки, наивни, еуфорични и бодряшки филми, които доказват, че Коледа се случва само веднъж годишно? А пък песни коледни, примерно, имаме. Коледуваме си отдавна, тананикайки "От Бога ти много здраве, от нас малко веселбица!", или гледайки нещо подобно по телевизията, ама вносно. Но не примираме в красиво неверие и очакване на празничното чудо от роден филм. Защо така?
Защото отскоро празнуваме Коледа, ще отговорите най-вероятно вие.
Така е, социализмът не зачиташе този празник, но не е там въпросът. Реалистични или не, можехме да имаме опияняващо празнични филми за Нова година и дебаркирането на Дядо Мраз заедно с неговите трогателно скромни подаръци около отрупаната с чупливи играчки елха.
Така най-интимният празник щеше да осъществи копнежа на интернационалното човечество по мир, благоденствие и порцион щастие.
Някои ще кажат, че нямаме такъв филм, бил той сантиментален или шеговит, който да ни настройва и подготвя за коледния празник, защото тоя десен обикновено не получава Оскари!
Далновидна и вярна мисъл. А и не е рентабилно да се дават пари за филм, който може да екзалтира всички в киносалоните и пред телевизора само в краткия отрязък от началото на декември до последния му ден. След това на лентата й изтича срокът на годност и тя става блудкава, неуместна, противоестествена дори.
Друг ще протестира - ние нямаме филм на ужасите, та какво остава за коледен! И причината е една и съща. Не умеем и не искаме нито да се плашим до смърт, нито да се отпуснем до откат в бездните на истинския празник, каквото и да ни струва това. Обичаме да сме си умерени, а не да се разочароваме с прекомерни надежди за нещо ново, хубаво. Пък и много хубаво не е на хубаво, и Петър Дънов го е казал...
Обаче в цялото българско кино намираме епизод, който примирява двата горноупоменати жанра - филм на ужасите и коледен филм в едно.
Новогодишно тържество в българско училище. На празничната сцена Дядо Мраз брътви на децата в скоропоговорка: "Не ме посрещайте с лимонада, знам аз кое е Плиска и кое не е. Кой се подиграва с дядо си Мраз? Никакви подаръци няма да раздам, докато не получа Плиска!".
За младите едно уточнение - "Плиска" не е коняк, нито старата ни столица. Шегуваме се. Коняк е, разбира се. Вместо него дядото получава шамар от директора на училището. И побягва с вик: "Помощ, бият артиста и човека! Кой бие той, аз съм играл Шекспир!"
Значи вече става въпрос за артист, не за чудо... Така си мислехме цял живот и ние, възрастните. А директорът на школото (Филип Трифонов), споделяше по-късно със засуканата си колежка: "Представяш ли си какво е ставало в душичките им?", имайки предвид децата. Директорът е ударил артиста, не защото е пиян, "пияни те са виждали и друг път, а защото е убиец на илюзии!".
Но това става от години в нашите душички и знаем защо младичката учителка му отговаря: "Може би така е по-добре, нека свикват!". Без дори да подозираме това, ние просто... свиквахме. Свиквахме и Дядо Коледа да е примерен като нас.
Сигурно благодарение на този филм нямаме национален проблем с алкохола, а само с пушенето и илюзиите. Затова и в нашето законодателство не съществува закон срещу пиенето - изкуството ни изкорени този пагубен навик в далечната 1976 г., когато припомненият по-горе филм "Не си отивай" излезе на екран като продължение на хита за абитуриента Ран "Момчето си отива". С това разполага нашето кино, това предлага.
А милите братушки, руснаците, които могат много да доверят на света относно алкохолното опиянение и печалните последици от махмурлука, имат два шедьовъра на тази тема - филмът "Ирония на съдбата" и продължението му.
В тях безпаметното запиване е в състояние да направи щастливи много хора във вълшебната нощ, стига само да берат последствията му едно по едно. Това е и изкуството на живота - от пълното падение да изведе чудото, пък киното само се опитва да го имитира.
За зла участ след години в "Лошият Дядо Коледа" с Били Боб Торнтън американците героизираха и опиянчения Санта Клаус. А ние така и не се опитахме.
Ама не сме глупави и знаем - в тематичния раздел "коледен филм" битуват най-големите глупости, заснети на кинолента от изобретяването на седмото изкуство. Дори най-хубавият коледен филм правен някога, "Весела Коледа" (Joyeux Noel, 2005, реж. Кристиян Карион), всъщност е военна драма. Пълен абсурд, нали?
И тази година не успяваме да открием коледни заглавия в киноафиша. По-модни си остават визионите за катастрофи, ужасии и разнообразни чудовища. Оказва се обаче, че българското кино си е научило урока от десетилетия - няма празнични филми, защото седмото изкуство чака нашия край.
Е, ако Дядо Коледа беше българин, можехме да се надяваме поне на биографичен филм.
