Жорже Андраде, един прекрасен португалски защитник в разцвета на силите си, се усмихва, когато до него се приближава реферът Маркус Мерк.
Футболистът на Депортиво Ла Коруня току-що е спънал своя сънародник и близък приятел Деко три минути преди края на сблъсъка от полуфиналите на Шампионската лига срещу Порто.
Тъй като Деко преувеличава и пада престорено след нарушението, Андраде му казва да се изправя и леко го подритва с обувката си по гърба.
Мерк се приближава, Андраде се усмихва. Мерк бърка в джобчето си, Андраде спира да се усмихва.
"Той ми е приятел, той ми е приятел!", бърза да обясни играчът. Но Мерк няма милост и размахва червения картон, а Андраде изглежда всеки момент ще се разплаче.
"Обясни го с това, че такива били правилата и нямал друга опция, освен да ме изгони", обяснява футболистът по-късно. "Той е германец, студен човек, непреклонен. Този мач беше фиеста за мен, а сега напускам с огромна мъка. И всичко заради един приятелски жест".
Годината беше 2004-а и в нея Порто сензационно спечели Шампионската лига, воден от Жозе Моуриньо. Онзи първи полуфинал с Депортиво завърши 0:0, а в реванша Андраде беше наказан, нямаше как да помогне на съотборниците си в защита и Порто спечели с 1:0, за да се класира за финала. Заместникът на Андраде Сесар Мартин направи дузпата, от която Дерлей отбеляза единствения гол.
Вероятно пенсионираният вече футболист си спомня онази 2004-а като годината, в която всякакъв късмет го напусна до края на кариерата му.
Когато той премина в испанския Ла Коруня през 2002-а, беше следен от Манчестър Юнайтед и сър Алекс Фъргюсън. По-късно The Telegraph писа, че Челси се е срещнал с неговия агент на име Жорже Мендеш, за да обсъжда възможен трансфер (срещата доведе и до официално оплакване от Порто заради подозрения, че лондончани преговарят да отмъкнат треньора на португалците Моуриньо).
Но на Жорже Андраде не му беше писано да играе в Челси. Вместо това, той изпусна шанса си да се класира заедно с Ла Коруня за финала на Шампионската лига, а малко след това на Евро 2004 прехвърли своя вратар Рикардо и си отбеляза автогол срещу Нидерландия.
Португалия все пак победи с 2:1 и стигна до финала на домашното си европейско първенство, за да изживее шока със загубата от Гърция с 0:1.
В родния си Лисабон, Андраде изигра цял мач във финала и изживя гигантското разочарование пред собствена публика да отстъпи трофея на аутсайдерите.
Късметът го беше напуснал, но Андраде си оставаше много силен защитник, един от най-добрите по онова време извън топ клубовете. През следващите години го свързваха с Интер, Милан, Реал Мадрид и... Нюкасъл. "Да, имам предложение от Нюкасъл, но бих предпочел Манчестър Юнайтед", призна тогава играчът пред Daily Star. "Там бих отишъл със затворени очи, клубът представлява всичко, за което един футболист би могъл да мечтае".
В Депортиво обаче твърдо бяха решили да не го продават до Мондиал 2006, където се надяваха, че той ще се представи силно и ще качи цената си до 20-25 млн. евро.
Но Андраде така и не стигна до Световното първенство. В мач срещу Барселона през март 2006-а скъса пателарното сухожилие на коляното си, след като се беше разписал по-рано и беше извел отбора си напред на "Камп Ноу".
Наложи му се да прекара цели девет месеца извън терените, а контузията в крайна сметка съсипа и остатъка от кариерата му.
След възстановяването от травмата, той успя да изиграе още 22 мача в Ла Лига, но Депортиво завърши едва на 13-о място и беше време да прибере солидна сума за един от най-конвертируемите си футболисти. Ювентус плати за Жорже Андраде 10 млн. евро и разчиташе португалецът да вдигне класата на отбора при завръщането в Серия А след един сезон в по-долната дивизия.
На 29 години, Андраде притежаваше опита и качествата да компенсира отсъствието на Фабио Канаваро и Лилиан Тюрам. И началото беше обещаващо - 5:1 над Ливорно в първия кръг на калчото и асистенция на сметката на Андраде.
Но още при петия си двубой с екипа на Юве, той беше принуден по жесток начин да си спомни, че късметът го е изоставил. Андраде счупи капачката на коляното си срещу Рома - нова тежка контузия и нова операция, означаваща 4 месеца извън игра.
Ситуацията се влоши още повече, когато се наложи втора операция, а завръщането му беше отложено чак за началото на следващия сезон. В предсезонната подготовка обаче контузията се повтори. Само ден преди 31-вия му рожден ден, през април 2009-а, Ювентус официално обяви, че освобождава Жорже Андраде.
Оставаха надеждите, че той ще може отново да играе футбол и даже да се завърне в състава на Португалия за Мондиал 2010.
"Ако не можех да играя, изобщо нямаше да идвам", каза Андраде, след като прие предложение на Малага да изкара проби в отбора. "Но е нормално клубът да иска да ме види в действие, преди да вземе решение".
Е, седмица по-късно Малага реши да не го взима. Появиха се слухове, че португалецът най-сетне ще заиграе в Англия - но вариантът се оказа не Висшата лига, а четвъртодивизионният Нотс Каунти.
Там беше нужен защитник, защото ветеранът Сол Кембъл си беше тръгнал от Нотс Каунти след само един месец. Треньорът Ханс Баке, който също оцеля едва 7 седмици на поста, се надяваше Андраде да покаже какво може, но и в четвърта дивизия нещата за защитника не се получиха.
По-късно се появи информация, че Жорже Андраде не се е появил на предвидени проби във ФК Торонто от МЛС.
Дали е изгубил надежда, че е способен да се завърне?
Не е съвсем ясно, но няма как да не симпатизираш на футболист, който е показал толкова големи възможности по-рано в кариерата си, но всичко е рухнало предимно по независещи от него обстоятелства.
Ювентус се оказа последният клуб в състезателната му кариера, но и после при навлизането в треньорството несполуките продължиха да го следват.
Андраде беше нает за треньор на втородивизионния Ориентал и опита да го спаси от изпадане, при положение, че спасителната зона беше отдалечена на цели 8 т. Той не успя да се справи със задачата, но покрай изпадането се появи съмнение и четирима играчи бяха арестувани под обвинението, че са продавали мачове.
В момента Жорже Андраде е помощник-треньор на Витория Сетубал и все още очакваме да разберем дали треньорската му кариера ще се развие до нещо повече от тази позиция.
Дори неволите му да приключат и той да прогони това странно футболно проклятие, тегнещо над него, Жорже Андраде ще бъде запомнен като футболист, който заслужаваше повече.
И който не успя да извърви последните няколко крачки до големите постижения.
