Колко?
Петдесет и едно.
Какво петдесет и едно?
Какво какво?
Така можем да перифразираме стария виц, но пренасяйки го в луксозния свят на Шампионската лига - най-престижното клубно състезание, което, както е тръгнало, скоро може да се окаже такова и въобще във футбола.
Отговорът на "Какво 51?" е 51 милиона евро (най-точно 51 025 000): сумата, която получи победителят в миналото издание на Лигата Барселона - число, което те кара да се замислиш дали парите или славата са по-важните в случая...
В интерес на истината загубилият финала Манчестър Юнайтед спечели даже повече - 53 197 000, заради по-големия си пазарен дял от телевизионните излъчвания, така че тук отговорът е ясен.
Ясен и при взелия най-малко - Жилина, който си тръгна доволен без нито една точка и със 7,5 милиона. Също така с чиста съвест бихме могли да предположим, че братята словаци са реинвестирали по-голямата част от тези средства, за разлика от един български клуб, участвал в най-комерсиалния турнир преди точно пет години, но да не се отклоняваме от темата.
Колкото и да е комерсиална надпреварата обаче, това ни най-малко не намалява шоуто за зрителите, ами може да се каже, че го и подсилва, защото футболът от дълги години не е просто спорт, а преди всичко бизнес и въпреки воплите на ултраси от цял свят срещу модерния футбол, почти ежеседмичното зрелище, което ни се поднася в Лигата едва ли може да бъде заменено с друго.
Новият сезон е своеобразен юбилей за Шампионската лига, която навършва 20 години под това име (съответно Купата на европейските шампиони става на 57). От 1992 насам, когато бе въведен форматът с групова фаза и за пръв път чухме величествения химн на състезанието, а Олимпик (Марсилия) вдигна купата, регламентът претърпя много изменения и станахме свидетели на множество възходи и падения.
Тенденцията богатите да стават още по-богати и да се задълбочава пропастта между клубовете от водещите първенства като тези на Испания, Англия и Италия продължи да съществува, като този свещен ред само отвреме навреме се нарушава от смелчаци като Порто на Моуриньо или някой дързък източноевропейски гранд като Динамо (Киев).
Трябва да се признае, че идването на власт на Мишел Платини в УЕФА през 2007 г. добави елемент на демократичност, след като той изпълни предизборния си ангажимент да направи достъпа на шампионите от по-ниско котираните първенства по-лесен чрез новата система на квалификациите за груповата фаза.
По ирония на съдбата обаче, никой български клуб от 2008 насам, откогато действат новите правила на пресяване, не успя да се възползва от тях, но това са си наши вътрешнозаводски драми, а важното сега е, че днес се открива новият сезон на Лигата, който започва ударно със сблъсък на гигантите Барселона и Милан.
Груповата фаза ще ни предложи и още вълнуващи битки между грандове, каквото е утрешното повторение на финала от 1968 г. Бенфика - Манчестър Юнайтед или Реал (Мадрид) - Аякс след две седмици.
След изиграването на мачовете от група "А" пък борбата ще трябва да напусне поне един измежду германският колос Байерн, възроденият Наполи и ултрабогатият Манчестър Сити. Поне един, защото там е и испанският Виляреал, който винаги е готов да поднесе изненада.
Ясно е какво ще правим във вторник и сряда вечер оттук до месец май, така че нека половинките не си правят илюзии за тези дни.
Време е шоуто да започне!
