Какви футболисти бяха мениджърите в Премиършип

Sportcafe 28.11.2017, 10:20

Някои от мениджърите са с невероятни визитки от дните си като футболисти, а други са с доста скромни постижения на терена. Вижте в галерията.

Арсен Венгер (Арсенал)
Нищо особено като футболист. Венгер играе в нискоразредни френски отбори, като Страсбург е върхът на кариерата му. Изявява се като полузащитник, но определено не оставя следа като играч.

Маурисио Почетино (Тотнъм)
В Аржентина играе за Нюелс Олд Бойс, след което поема към Испания. С Еспаньол печели Купата на краля, а след това носи екипите на френските ПСЖ и Бордо. След това се завръща отново в Еспаньол и се отказва през 2006-а.

Антонио Конте (Ювентус)
Един от най-успелите на терена сред настоящите мениджъри във Висшата лига. Конте има пет титли на Италия, Шампионската лига и Купата на УЕФА в Ювентус. След 6 години в Лече е взет в торинския гранд, където прекарва 13 сезона.

Еди Хауи (Борнемут)
Както и в треньорството, така и на тарена Еди Хауи направи име в Борнемут. Той изигра над 200 мача за тима, преди да стане първото ново попълнение на Хари Реднап в Портсмут през 2002-ра. Сериозна контузия на коляното още в първия му сезон обаче го оставя за дълго извън терена. Връща се за още три сезона в Борнемут, но прекратява кариерата си на 29.

Марк Хюз (Стоук Сити)
Спарки, както го наричаха феновете, беше смъртоносен нападател. Направи почти 20-годишна кариера и игра за отбори като Манчестър Юнайтед, Барселона и Байерн Мюнхен. Хюз премина още през Челси, Саутхемптън, Евертън и Блекбърн.

Шон Дайш (Бърнли)
Продукт на школата на Нотингам в края на 80-те, Дайш не успява да запише нито мач за първия тим на клуба. Честърфийлд е мястото, където в продължение на 7 години играе успешно като централен бранител. Преминава през Милуол, Уотфорд и Нортхемптън в 18-годишната си кариера.

Юрген Клоп (Ливърпул)
В началото на кариерата си е нападател, но после играе като централен бранител. Прекарва 11 години в Майнц, след което поема тима през 2001-ва и започва историята му като треньор.

Клод Пюел (Лестър)
Монако го забелязва като тийнейджър през 1977-а и остава близо две десетилетия в клуба от Княжеството. В продължение на 7 години играе под ръководството на Арсен Венгер. Записва над 600 мача за "монегаските" и на два пъти става шампион на Франция.

Рой Ходжсън (Кристъл Палас)
Безброй отбори като треньор, но посредствена кариера като играч. Ходжсън е юноша на Кристъл Палас, но няма официален мач за представителния отбор на тима. За малко е в южноафриканския Береа Парк, а иначе футболният му път на терена минава през неизвестни отбори от английския юг.

Жозе Моуриньо (Манчестър Юнайтед)
Поема по футболния път благодарение на баща си, но определено няма с какво да се похвали на терена. Играе за Рио Аве, Беленензеш и Сесимбра. По-късно става преводач на Боби Робсън в Спортинг Лисабон и Порто, а легендарният англичанин го взима и в Барселона.

Давид Вагнер (Хъдърсфийлд)
Играе за юношеските формации на националния отбор на Германия, но после избира САЩ заради корените на баща си. Част е от отбора на Шалке, който печели Купата на УЕФА през 1997-а. През 15-годишната си кариера той играе като нападател за 8 клуба и още от времето си на футболист се сприятелява с Юрген Клоп.

Дейвид Мойс (Уест Хем)
Бивш централен бранител, който близо 20 години се състезава по британските стадиони. Започва в Селтик като професионалист в началото на 80-те, след което поема на юг към Англия. Кеймбридж, Бристъл Сити и Шрьосбъри са трите му отбора, преди да се завърне в родината, за да облече екипа на Дънфърмлин. Приключва кариерата си в Англия, където в периода 1993–1999 играе за Престън НЕ, където за кратко се засича с Дейвид Бекъм.

Снимка: Getty Images

Рафаел Бенитес (Нюкасъл)
Юноша е на Реал Мадрид през 70-те години на миналия век, но така и не успява да се пребори за шанс да бъде изпробван в първия тим на "кралете". Играе в Парла и Линарес и се отказва само на 26 години. Завръща се в Мадрид, за да работи като треньор в школата на Реал.

Марко Силва (Уотфорд)
Едва на 40 Силва вече се превръща в име в занаята след добри периоди в Португалия, Гърция и сега в Англия. Като футболист обаче не може да се похвали с някакви успехи. Изявява се като десен бек и върхът на кариерата му са 6 сезона в Ещорил.

Джосеп Гуардиола (Манчестър Сити)
Вероятно най-силният като футболист от настоящите треньори във Висшата лига. 6 титли на Испания, европейската купа и КНК са част от големите успехи на Пеп като играч на Барселона. Йохан Кройф го взима под крилото си и го превръща в един от най-обичаните и до днес футболисти на каталунците. Прекарва 17 години на "Камп Ноу", 9 от които в първия отбор, след което се впуска в авантюри - Бреша, Рома, Ал-Ахли и мексиканския Дорадос.

Дейвид Ънсуърт (Евертън)
Евертън е в кръвта му. Той е юноша на клуба, а през април 1992-ра дебютира за "карамелите". Три години по-късно е част от тима, който печели последния голям трофей. През 1997-а отива в Уест Хем, но прекарва там само един сезон. Следва странен едномесечен трансфер в Астън Вила, преди да се завърне на "Гудисън" за още 6 години и над 200 мача. Играе още в Портсмут, Ипсуич, Шефийлд Юнайтед, Уигън, Бърнли и Хъдърсфийлд.

Мурисио Пелегрино (Саутхемптън)
Висок и интелигентен централен бранител, който играе 9 години за Велес, след което е взет от Луис ван Гаал в Барселона. Най-добрите му години обаче са във Валенсия, след като с "прилепите" вдига две титли на Испания и Купата на УЕФА. За негово съжаление пропусна от бялата точка на финала в Шампионската лига срещу Байерн през 2001 г. В средата на миналото десетилетие Бенитес го взе в Ливърпул, но не успя да се адаптира към футбола на Острова, а скоро след това окачи обувките на пирона в Алавес.

Крис Хютън (Брайтън)
Почти целият му път като футболист е в Тотнъм. Той е юноша на тима и записва почти 400 мача като ляв бек в продължение на повече от 10 години. Той е част от отбора на "шпорите", който печели на два пъти ФА къп в началото на 80-те и вдига Купата на УЕФА през 1984-а. За кратко играе в Уест Хем и Брентфорд и се отказва на 34 през 1993 г.

Пол Клемънт (Суонзи)
Това без съмнение е най-неуспелият мениджър в Премиършип като футболист. Играе в Бандстед и Коринтиан Кежуълс в края на 80-те и началото на 90-те. Още на 23 започва да се готви за треньорска кариера.

Гари Мегсън (Уест Бромич)
Корав бранител, който като играч се подвизава в 9 клуба през 18-годишната си кариера. Започва в Плимут, след което е в Шефийлд Уензди. Най-успешният му период е в Норич, където помага на тима за третото място в първия сезон на Висшата лига през 1992-ра.

Днес те са успели в професията си хора с тлъсти банкови сметки и огромен авторитет. Така е, когато треньорите си заслужат да водят отбор във Висшата лига на Англия - първенството, събрало едни от най-добрите футболисти в света.

На тренировка, край тъча или в съблекалнята думата на мениджърът е закон. Без значение дали дава указание на някоя утвърдена звезда с многомилионни заплати или на млад талант, който търси своето място под футболното слънце.

Казват, че опитът като футболист е от безценна помощ за треньорите, но също така има и схващане, че най-добрите играчи рядко стават успешни треньори.

Как стоят нещата в това отношение в Премиършип?

Някои от мениджърите са с невероятни визитки от дните си като футболисти, а други са с доста скромни постижения на терена.

Вижте в галерията.