Забравете за отборите от Манчестър, Лондон, Мадрид, Милано и Париж. На "стадиона-катедрала" в Билбао се роди „новата Барселона". Атлетик на Марсело Биелса показа на света, че футболните запалянковци имат още една причина да се радват на великата игра.
В една незабравима вечер, която бе предшествана от победа в Манчестър и хиляди фенове, спящи в палатки пред „Сан Мамес", баските доказаха, че ефективността на 4-3-3, многото пасове и красивият и нападателен стил вече не са запазена марка само на Барса. И ако някой се е чудел дали в европейския футбол няма да е скучно, след като един ден звездата на каталунците залезе, той вече може да спи спокойно - Биелса и компания ще ни забавляват.
Като на филм
Развоят на мача приличаше досущ на сценарий на холивудски трилър. Първите 20 минути зададоха тона на филма и ни запознаха с добрите (момчетата от Билбао) и лошите (играчите на Юнайтед) герои. След това напрежението се вдигна, когато серийният убиец на вратари Йоренте заби гол, който най-вероятно ще се преподава в треньорските школи.
Последваха сцените, в които труповете се роят като мухи, а в някоя от схватките героят изсъсква велика реплика, която остава в главата на зрителя завинаги. Еквивалентът на "Are you talking to me?" и "I'll be back!" беше пробивът на защитника (!) на баските Ираола, който навърза трима англичани на фльонга, преди да пусне топката покрай гредата на Де Хеа. Скоро след това дойде редът на частичния триумф на главния герой, когато Де Маркос вкара, но антиподът му напомни за себе си и Рууни даде надежда за другата страна.
Все пак очакваният хепиенд се случи и прегракналата публиката остана доволна, чакайки вълнуващото продължение - следваща спирка Гелзенкирхен!
Атлетик (Билбао) = Барселона
Може на някой да му се стори налудничаво да се сравняват два отбора, които са разделени от 23 точки в класирането на Ла Лига, още повече, когато единият от тях е може би най-добрият, някога играл великата игра, но двете победи на баските над шампиона във Висшата Лига Манчестър Юнайтед се равняват единствено на постиженията, които Барселона постигна срещу играчите на сър Алекс Фъргюсън през последните години.
Къде са приликите?
На първо място е треньорът
Хосеп Гуардиола е клонинг на „Лудия" Биелса, а двамата са и много близки приятели. Неслучайно наставникът на „каталунците" твърди, че в момента колегата му е „най-добрият треньор в света и е истинско щастие той да бъде с нас в Ла Лига, защото всички можем да се учим от него". Неотдавна Меси заяви, че ако Пеп напусне клуба, много ще се радва начело на Барса да застане именно „Ел Локо". Аржентинецът проповядва до последната запетайка същия стил на игра, който доведе каталунците до световния връх.
Биелса гледа, диша и живее футбол. Преди мач се затваря в кабинета си и върти срещите на противника до откат. Казват, че когато са му предложили работата в Атлетик, той вече е бил гледал всичките срещи на баските от предишния сезон и е можел да цитира положения и играчи по минути.
Отдадеността му към работата е безгранична, но си има и своите странности - понякога мери игрището с крачки преди началото на мача, за да реши каква формация да използва. Хобито му е да колекционира записи от футболни срещи. Аржентинският нападател Мартин Посе разказва, че Биелса се е появил на сватбата му с касета от мача на Велес Сарсфийлд с Бока Хуниорс и дори бил готов да я гледа.
Но без съмнение най-странното му хрумване е графикът за тренировки. Легендата на Валенсия Роберто Аяла споделя, че понякога не е виждал нападателите и полузащитниците в националния отбор с дни, защото Биелса им е насрочвал различни времена за тренировки от тези на защитниците. „Той е новатор и е един от хората, от които съм научил най-много през кариерата ми", допълва Аяла.
Заради успехите статусът му на треньор в Южна Америка е на легенда. Дори стадионът на Нюелс Олд Бойс в Росарио, родният град на „Лудия", се казва „Estadio Marcelo Bielsa".
Но тази голяма чест не променя отношението му към хората - на пресконференция той е нещо като Фидел Кастро или Уго Чавес. За него не е проблем да беседва с пресата по 3-4 часа, не напуска залата преди да е отговорил и на последния въпрос и никога не фаворизира: „Отношението ми към всяка медиа е еднакво - не ме интересува дали става въпрос за най-гледания спортен телевизионен канал или за най-малкия регионален вестник".
Втората прилика е схемата на игра - 4-3-3
Марсело Биелса я наложи след идването си в Билбао, а тя е една от може би най-трудните за овладяване в съвременния футбол. Който не вярва, да попита Арсен Венгер - той вече четвърти сезон се опитва да я прилага в Арсенал. Проблемът на тази постройка е, че трябва да намериш точните играчи, които да свършат работата.
И докато в Барса разполагат с много пари и възможност да избират измежду най-добрите таланти от целия свят, в Билбао играят само баски! Източниците за трансфери извън собствената им школа са Реал Сосиедад, Осасуна, Алавес, Ейбар (!) и другите местни отбори. Този факт, на фона на съвременните реалности във футбола, прави постижението на отбора още по-значимо и достойно за уважение.
Трето - школата
Целият свят възпява „Кантера"-та на Барса, но тази на Атлетик е не по-малко успешна. Двама световни шампиони - Фернандо Йоренте и Хави Мартинес, както и 90% от момчетата, които победиха Манчестър Юнайтед и в двата мача, са изковани точно там. Интересен факт - легендарният вратар и настоящ спортен директор на „блаугранас" Андони Субисарета е неин продукт.
Четвърто - духът на независимост
Както в Барселона, така и в Билбао, когато футболистите гонят топката по тревата, те го правят заради нещо много по-голямо от играта или тях самите. Мотото на каталунците „Повече от клуб" лепва като гербова марка и на побратимите им баски. И двете области милеят за автономия, искат сами да коват съдбата си, смятат се за държава в държавата, имат си и собствени езици. Единствената разлика тук е, че терористичната организация ЕТА сложи огромно черно петно върху сепаратистките страсти на баските.
Това са някои от причините, заради които два отбора, без нищо общо на пръв поглед, всъщност са почти еднакви.
Е, има и разлики - индивидуалният гений на играчите определено е на страната на Барселона. Опитът, който момчетата на Гуардиола имат в Испания и Европа, е несравним, но баските имат шанс да наваксат още този сезон в Лига Европа. А класиране за Шампионската лига за следващия сезон няма да е нито нелогично, нито незаслужено. В момента те са седми, на три точки от четвъртия Малага.
Футболните фенове имат и друга причина за радост - до края на сезона Барселона и Атлетик Билбао ще се срещнат още два пъти - веднъж в мач за първенството и в края на годината във финала за Купата на Краля. И докато първата среща не буди много голям интерес, (а трябва!), изглежда, че втората ще бъде истински празник за футбола.
