Евро `80 в Италия е първият континентален шампионат с групова фаза. В него Англия стартира с равенство 1:1 срещу Белгия в мач, който остава в историята с побоищата по трибуните на стадион „Комунале“ в Торино между хулиганите от Острова и италианските тифози. Мечтите за първото място в групата, водещо до финала, се изпаряват след загубата от Италия с 0:1 след късния гол на Марко Тардели. Победата с 2:1 над Испания в последния двубой не стига за нищо повече от трето място и стягане на куфарите за обратния път към Лондон.
На Световното през 1982 г. в Испания англичаните, макар и без контузения Кийгън, почват шеметно в групата си с три победи, в това число и тази с 3:1 срещу Франция и гола на Брайън Робсън в 27-ата секунда, който остава и най-бързият в шампионата. Във втората групова фаза обаче англичаните стигат само до две нулеви равенства със Западна Германия и Испания. Не помага и влизането на Кийгън срещу испанците на „Сантяго Бернабеу” в последния половин час, когато Англия се нуждае отчаяно от поне един гол.
Мондиалът в Мексико през 1986 г. се оказва не по-малко злополучен за англичаните. Фиаското на старта срещу Португалия (0:1) и равенството с Мароко (0:0) са последвани от бляскава победа над Полша (3:0) с хеттрик на Гари Линекер. Още два гола на Линекер и един на Питър Биърдсли носят успеха срещу Парагвай (3:0) в осминафиналите. Следващият мач с Аржентина остава в историята със загубата 1:2 след двете фамозни изпълнения на Диего Марадона – първото е прочутата измама с Божията ръка, а следващото с невероятния му финт през цялата английската отбрана. Гуд бай, Мексико!
Европейското през 1988 г. се явява една от малкото международни публични появи на английския футбол след трагедията на „Хейзел“ и изхвърлянето на клубовете им от турнирите на УЕФА. Англичаните заминават като фаворити за титлата, но се провалят още в първия мач срещу съседите си от Ейре. Макар и двата състава да се водят от английски мениджъри, ирландците на Джеки Чарлтън триумфират с 1:0 над състава на Боби Робсън. В следващия мач Марко ван Бастен разстрелва албионците три пъти при победата на Холандия с 3:1, със същия резултат е загубен и двубоят с СССР. Не кой знае колко по-успешен е и следващият гастрол на Евро `92: две нулеви равенства с Дания и Франция, загуба от Швеция с 1:2 и отново последни в групата. Тъжна история…
След световната си титла от 1966 г., Англия никога не е била толкова близо до повторен успех, колкото през 1990 г. Генерацията на Гари Линекер, Пол Гаскойн, Дейвид Плат и Крис Уодъл се класира първа в групата, а след това елиминира, макар и с продължения, Белгия (1:0) и Камерун (3:2). Полуфиналът срещу Западна Германия завършва при 1:1 в редовното време и продълженията, плюс непризнат гол на Плат заради засада. На дузпите Стюърт Пиърс и Крис Уодъл пропускат, докато немците са точни четири пъти поред. След този мач Линекер казва: „Футболът е проста игра. 22-ма ритат топката и накрая германците печелят”.
Германците печелят по същия начин и полуфинала с Англия на Евро `96, когато двата отбора правят 1:1 на „Уембли”. Но Бундестимът вкарва шест дузпи една след друга във вратата на Дейвид Сиймън, докато Гарет Саутгейт изпуска удара си. На Евро 2000 англичаните си го връщат, като бият Германия с 1:0. И двата отбора отпадат още в групата за сметка на Португалия и Румъния. А на световното през 2010 г. германците печелят с 4:1, което е и най-голямата им победа срещу Англия на такива първенства.
Възможно ли е да имаш в състава звезда като Дейвид Бекъм, но и той да ти скъса нервите? Правил го е най-малко два пъти на големи финали. На световното през 1998 г., точно когато идва моментът за разплата с Аржентина, Бекъм си изкарва червен картон, след като сритва от легнало положение Диего Симеоне. В намален състав англичаните стигат само до 2:2, и отстъпват на дузпите с 3:4. Бесните фенове и медии си го изкарват именно на младия футболист от Манчестър Юнайтед.
Шест години по-късно на Евро 2004 четвъртфиналната битка срещу Португалия на стадион „Луш” завършва 2:2 след продълженията. При дузпите именно Дейвид Бекъм прави големия пропуск, като изстрелва топката чак на 17-и ред на сектора зад вратата. Бекъм поне взима своя реванш срещу Аржентина на световното през 2002 г., когато вкарва гола за победата с 1:0. Англичаните стигат до четвъртфинала, където отстъпват с 1:2 на бъдещите шампиони от Бразилия.
Стигне ли се до дузпи, Англия е дотам. При това не само срещу Германия. На световното през 2006 г. британците завършват първи в групата си, а след това елиминират Еквадор (1:0). Четвъртфиналът с Португалия обаче приключва зле – без гол за 120 минути игра и тежка загуба с 1:3 на дузпите, след три пропуска на Франк Лампард, Стивън Джерард и Джейми Карагър. Същата история се случва и на Евро 2012, пак в тази фаза, само че срещу Италия – 0:0 в редовното време и продълженията, и голям провал при дузпите с 2:4 след две прегрешения на Ашли Йънг и Джо Коул.
Последните две големи първенства – Световното през 2014 г. и Евро 2016 затвърждават тенденцията, че на Англия не може да се разчита. В първия случай отборът на Рой Ходжсън пада до дъното в групата си след две загуби с по 1:2 от Италия и Уругвай, плюс постно равенство без голове срещу Коста Рика. На последното Европейско, отново с Ходжсън начело, англичаните издрапват до второто място в групата, отстъпвайки лидерската позиция на дебютанта Уелс. Всичко свършва по най-лошия начин в Ница, където смелчаците от Исландия постигат страхотна победа с 2:1, макар че Уейн Руни открива от дузпа. Посрамени, англичаните вече чакат Световното в Русия през следващата година с надеждата, че най-сетне ще спечелят титлата. Нещо, в което едва ли дори самите те вярват.
