Гледката не беше за хора със слаби сърца.
Течеше 77-ата минута на мача Евертън - Тотнъм, а Андре Гомеш дриблираше по левия фланг. Португалецът бе препънат от Хьон-Мин Сон от гостите и полетя към Серж Орие. При падането кракът на Гомеш се закачи в терена и глезенът му се обърна, а сблъсъкът в застаналия срещу него Орие, причини счупване.
Наистина бе ужасяващо, а Сон преживя участието си в инцидента много тежко. Кореецът се разплака още на терена и трябваше да бъде успокояван от играчи и на двата отбора, а няколко дни по-късно показа, че шокът все още не е преминал. Звездата на Тотнъм отбеляза два гола за успеха с 4:0 като гост на Цървена звезда в Шампионската лига, но не ги отпразнува. Заяви, че го дължи на контузения си колега.
Самият Гомеш бе изписан от болницата във вторник, след като бе опериран успешно.
Халфът благодари в социалните мрежи за подкрепата и положителната енергия през изминалите дни. В момента изглежда, че най-лошото се е разминало, след като в часовете след инцидента и преди хирургическата интервенция, някои специалисти допускаха, че с кариерата му може да е свършено. Сега оптимистичните прогнози са, че ще започне да тренира след около половин година.
Андре е все още само на 26 и ако има повечко късмет занапред, му предстоят още стотици мачове. Желае му го целият футболен свят.
Самият той пък желаеше и вярваше, че трансферът в Евертън е нещото, което ще промени съдбата му към по-добро.
"Вече се чувствам като човек", каза Гомеш с въздишка на облекчение след двете неособено успешни години в Барселона и трансфера на "Гудисън" с постоянен договор.
Преминал през школите и на Порто, и на Бенфика в родината си Португалия, халфът бе привлечен от испанския Валенсия през 2014-а. Първоначално игра една година като преотстъпен, след което "прилепите" го купиха.
Андре записа два силни сезона с общо над 60 мача за валенсианци в първенството и предизвика интереса на Барселона.
Каталунците действаха бързо и през юли 2016-а обявиха сделката за приключена, плащайки за футболиста 35 милиона евро и 20 милиона под формата на бонуси. На "Камп Ноу" обаче не му провървя и мадридският "Марка" го обяви за най-лошия трансфер в Ла Лига.
Ситуацията му от ден на дес ставаше още по-безнадеждна и когато разбра за интереса от страна на Евертън, халфът бързо стегна куфарите за Англия.
"Пристигам тук вече по-зрял и опитен. Наистина съм щастлив, че ще играя във Висшата лига - каза той през лятото на 2018-а и разкри, че е взел решението с помощта на близък човек. - Баща ми има огромно влияние върху мен. Понякога му е много трудно и страда, когато вижда, че не съм щастлив. В Барселона ми беше тежко, защото не се чувствах добре. Имах и добри моменти, но в лошите гледах страданието на родителите си. Беше трудно да опрадвая надеждите - не само тези на запалянковците, но и лично моите. Както и да гледам страданието на майка и татко. Изпитвам отново наслада от футбола."
Хората, които познават Андре добре, твърдят, че изобщо не преувеличава, когато говори за самокритичността си, дисциплината си и страха да не разочарова най-близките си хора.
"Понякога обръщам внимание повече на негативното от позитивното. Аз съм първият човек, който започва да крещи сам на себе си и да се самобичува с думи, когато не играя добре. Понякога се опитваш да не четеш нещата в пресата и в социалните мрежи, но идва някой и ти ги казва. Барселона е огромен клуб и трябва да си подготвен за това, а по някакакъв начин аз не бях. Имах готовност да играя футбол, но не и за ситуацията, която описвам", твърди той.
За работната му етика много какво да каже има Гари Невил, който беше треньор на Гомеш във Валенсия: "Той е абсолютен професионалист, който постоянно иска да се подобрява. Също така е интелигентен млад човек, който говори три езика. В деня след загубата с 0:7 от Барселона настоя да му изготвя допълнителна тренировка", разказва бившият бранител на Англия и Манчестър Юнайтед.
"Братята Невил са много важни за мен. Беше труден период във Валенсия за отбора и за тях. Ние станахме приятели и затова си говорехме много за футбола и за живота. Предадоха ми опит и ми дадоха ценни съвети за цял живот. Гари беше мениджър в този момент и си спомням как обсъждахме това какъв трябва да е перфектният футболист, както и за това, че съм от онези играчи, които не могат да приемат грешките.
Мисля, че най-важното, на което ме научиха е, че понякога трябва да живея живота си и да намеря баланса между спорта и нормалното ежедневие, защото всеки има лоши дни, но важното е да продължава напред.
Като професионален спортист те ме научиха на много - да се изправям, когато съм паднал; да мисля позитивно и да продължавам напред. След загубата с 0:7 много страдах. Бях като дете, което не спира да тренира, да тренира и да тренира, за да коригирам грешките си."
С подобна нагласа никак не е учудващо, че Гомеш получи първата си повиквателна за националния отбор на Португалия още на 19.
Той бе преминал през всички възрастови групи на "мореплавателите" и специалистите в страната му предричаха отлично бъдеще. Имаше и оптимисти, които допускаха, че той може да е следващата португалска суперзвезда след Кристиано Роналдо.
В началото на десетилетието КР7 не пропусна да похвали младока. "Никой не може да бъде следващият Кристиано, защото няма двойници във футбола. Това просто не се случва. Виждам много млади таланти, които дават заявка за нещо голямо и мога да спомена Андрес Гомеш сред тях. Но има и много други в Европа, които имат капацитета да стигнат далеч. Много съм щастлив, защото тези талантливи момчета гарантират, че футболът ще е интересен за години напред", заяви Роналдо.
"Преминах през подавач на топките на Пепе, Роналдо и Бруно Алвеш до това да съм техен съотборник. Чувството е доста странно, но и същевременно безценно. За мен винаги е чест да съм рамо до рамо с тях на терена", казва Гомеш.
Въпреки разочарованието в Барселона, той натрупа безценен опит и завърза страхотни приятелства. Един от менторите му на "Камп Ноу" беше Андрес Иниеста, а той рядко бърка в оценката си.
"Гомеш има всички качества, за да стане основен играч на голям отбор. Той ще продължи да се развива. Младите играчи, които идват в Барса, трябва да се чувстват добре, за да могат да се развиват в спокойна атмосфера. Критиките не помагат и не трябва да сочим с пръст младоците, които току-що са пристигнали. Това не е добре както за играчите, така и за отбора", заяви Иниеста.
Гомеш не му остана длъжен. "Андрес е невероятен футболист, а извън терена също е пример за подражание. Той е като онзи голям брат, който всеки иска да има. Когато си в огромен клуб като Барселона, имаш нужда от това. Трябва да играеш всеки ден на най-високо ниво, тъй като и най-малките отклонения се забелязват. Никога няма да забравя първия си ден в Барселона. Не друг, а Иниеста беше първият, който ми поздрави и ми каза, че ако имам нужда от нещо, просто трябва да му кажа. А само пет минути по-късно бях в трудна ситуация, защото си бях забравил футболните обувки. Помислих си: "Какво ще правя сега?" Беше едва първият ми ден в Барса, а аз нямах бутонки. Серхио Бускетс се приближи до мен и ми даде един чифт, с който да изляза на тренировката."
Снажният полузащитник има още безброй истории, сред които тази за требъла с Бенфика през 2014-а и европейската титла с националния отбор през 2016-а. Уверихте се обаче, че повечето от разказите му не са за постигнатите успехи, а за разочарованията и грешките, които е допуснал в кариерата си.
Сега е изправен пред най-голямото предизвикателство в живота си и трябва да си спомни уроците на братя Невил, че никой не е застрахован от бедите, но важното е да намериш сили да се изправиш и да продължиш напред.
