Всеки е свободен да разсъждава дали огромните пари, които се изливат в днешния футбол, са полезни за играта и дали в сегашната система на „солидарно" разпределение на печалбите на УЕФА въобще има някаква справедливост.
Аргументи има и в двете тези - всеки ден богатите стават все по-богати, а каквото и да се говори, статуквото, поддържано от Нион, работи в интерес на 10-15 от топ клубовете. Пропастта е все по-широка, достъпът до Обетованата земя е все по-ограничен. И ще става все по-зле - с въвеждането на третия евротурнир, в който ще се подмятат трохи за бедните, и с превръщането на Шамионската лига в подобие на НБА, Стария континент окончателно ще премине на две, че и на три футболни скорости.
От друга страна обаче, Матрицата функционира повече от успешно - футболната индустрия едва ли някога е била в по-цветущо състояние. Зрелища като тези, които гледахме в Шампионската лига тази пролет, карат хората да обичат истински и неподправено този спорт. Отделно пари - макар и в несравнимо по-малки мащаби - стигат до всяка точка на Европа и до всеки професионален клуб. В крайна сметка, на какво отгоре УЕФА е длъжна да излива огромни средства в българските отбори например? С какво те са заслужили да бъдат обгрижвани? Функционират ли на пазарен принцип, предлагат ли добър продукт, произвеждат ли футболисти? И прочие въпроси...
Която и да е вашата истина, принципът е един - футболът в Европа днес функционира на базата на правилата на УЕФА. Системата е отлична за едни и не толкова добра за други, но резултатите са налице, а и по-добра до този момент не е измислена.
И тук обаче се появява казусът „Манчестър Сити". Ето това вече е извънреден проблем, който разклаща устоите на Системата.
Ако УЕФА не действа с твърда ръка и не стигне до край, сама ще си върже въжето около врата. За какво точно става дума?
През 2011 г. УЕФА въведе правилото за финансовия феърплей - и то действително спаси европейския футбол от невиждана катастрофа. Най-простичкото му обяснение е, че не можеш да харчиш повече, отколкото печелиш. Към същата година общата загуба на всички елитни европейски клубове се равняваше на 1,7 милиарда евро. Днес те глобално вече са на печалба - и всичко това благодарение на стриктните правила и принципи, които всички по веригата бяха задължени да спазват. И го правят, но с едно-две изключения: Манчестър Сити и Пари СЖ.
През 2014 г. двата клуба отнесоха глоби за погазването на финансовия феърплей - санкцията за „гражданите" бе около 60 милиона евро. В края на 2018 г. разкритията на Football Leaks обаче показаха, че клубът на шейх Мансур не само не си е взел поука, но е действал още по-безскрупулно и нагло в опитите си да се превърне в най-могъщия футболен клуб в света. Журналистическото разследване извади на бял свят смразяващи факти: в Манчестър Сити са налети 2,7 милиарда евро от спонсори, свързани директно с кралската фамилия на ОАЕ, и по-конкретно от ADUG - същия инвеститор, чрез който шейх Мансур придоби клуба.
Елементарно е да се пресметне, че с такова свръхгориво, Сити ще издуха всички останали.
Само откакто Гуардиола е начело на тима, „гражданите" са дали 608 милиона евро за нови футболисти, а в същото време са продали играчи за едва 180 милиона.
Как се покрива подобна разлика? Възможно ли е на пазарен принцип да се компенсират такива инвестиции? При това, без да слагаме в сметката огромните заплати на Агуеро и сие?
Тези въпроси нямаше как да останат без реакция от страна на УЕФА. Изнесеното от Football Leaks бе толкова потресаващо, че стартирането на нова процедура срещу Манчестър Сити бе задължително. И такава наистина стартира, но какво се случи до момента?
Две са звената към УЕФА, които се занимават с подобни казуси - Разследващата камара (Investigatory Chamber) и Съдебната камара (Adjudicatory Chamber). И двете комисии са съставени от изтъкнати външни специалисти по финанси, право и счетоводство. Първата например се оглавява от бившия премиер на Белгия Ив Летерм. Всеки казус с нарушаване на финансовия феърплей първо влиза за разглеждане в Разследващата камара и в 90 процента от случаите тя налага санкциите - глоби, рестрикции за трансфери и т.н. Фрапиращите нарушения обаче, особено когато става дума за рецидив, се прехвърлят към Съдебната камара с препоръка за конкретно наказание.
Точно това се случи в последните дни - комисията на Летерм препоръча на Съдебната камара да изхвърли Манчестър Сити от Шампионската лига за един сезон заради грубото и систематично погазване на общите финансови правила. Големият въпрос сега е какво ще реши последната инстанция.
Първо трябва да се каже, че дори да се стигне до най-тежката присъда, тя едва ли ще влезе в сила още през следващия сезон - подобни казуси се обсъждат с месеци и се оглеждат от всички страни.
Освен това Манчестър Сити вече обяви, че ще обжалва извън структурите на УЕФА - пред Спортния арбитражен съд. Но това не отнема от тежестта на решението на Европейската футболна централа. Защото всяка друга санкция, освен изхвърлянето на Сити от Шампионската лига, ще е тежък институционален удар за футбола като цяло.
От клуба на шейх Мансур се правят на ощипани и размахват заплашителни писма, в които се опитват да се изкарат жертви, но фактически не привеждат никакви разумни аргументи срещу обвиненията. Тактиката им е елементарна и популистка: „Ние сме най-богатите, затова удрят точно нас". Това обаче са пълни глупости - УЕФА удря и по богатите, но и по бедните (даже по-често по вторите). Скорошните наказания и срещу Челси, и срещу Милан подриват тезата, че шампионът на Англия е нарочен.
За УЕФА има много по-важен стимул: посланието, което ще бъде отправено. Ако в Нион се снишат и отново наложат само глоба или трансферна рестрикция, всъщност ще кажат на цяла Европа, че правилата им не струват. Че Системата не функционира. И че всичко, което ни остави без дъх цяла пролет, е една огромна лъжа.
Защото - ако за Манчестър Сити правилата не важат, то защо другите да ги спазват?
