"Швейцарците от село Гниляне" - да, това ще бъде заглавието на новия ми материал!
До последно се колебаех между него, "Кол и въже 2011" или нещо духовито за натурализирането на чужденците в националните отбори. Избрах го, защото България отново е замесена, макар и задочно в него.
По презумпция Гниляне е село, но се води квартал на Нови Искър. Винаги ми е било забавно името му. Представям си го като потънало в кал гето, което бълва само боксьори и футболисти. Наполовина съм бил прав - оказа се, че в Гниляне са родени двама швейцарски национали! Е, не в нашето, а в сръбското Гниляне, но алюзията беше наистина сполучлива.
Тамошната версия отскоро е част от Косово. Селото е дало на футбола Шердан Шакири (Базел) и Алберт Буняку (Нюрнберг). И двамата не можаха да играят срещу нас, заради контузии, но бяха част от състава за Мондиал 2010.
Ако разгледаме останалите "швейцарци", ще открием още много любопитни неща. Общо взето, бивша Югославия им прави половината отбор - освен Шакири и Буняку, оттам са още Валон Бехрами (Митровица, Косово), Блерим Джемаили (също албанец, но от Тетово, Македония) и Марио Гавранович (роден в Швейцария, но хърватин по произход). Гьокхан Инлер, Хакан Якин, тунизиецът Насим Бен Халифа и кюрдът Ерен Дердийок поддържат ориенталската връзка при "кръстоносците". Желсон Фернандеш и Йоан Джуру пък са африканци - единият от остров Кабо Верде, другият от Кот д'Ивоар.
Снощи загледах за малко евроквалификацията Турция - Австрия. За миг се обърках, че един срещу друг играят два клуба от южната ни съседка - в състава на Австрия личаха Екрем Даг, Юмит Коркмаз и култовият Ясин Пехливан. Картинката допълваха славяните по произход Арнаутович и Драгович и чернокожият Давид Алаба.
В повечето други отбори положението е идентично. Франция, Португалия и Холандия по традиция си водят много хора от бившите колонии. При немците вече е пълно с турци, поляци, араби, бразилци, африканци. Титуляри за Белгия почти винаги са минимум трима чернокожи. В Австралия преобладават играчи като Миле Йединак и Саша Огньеновски, чиито родове пак произхождат от Балканите. Снощи обърнах внимание и на Кипър - Добрашинович, Санчес, Гомеш. Няма нужда от коментар. Руснаците като че ли са изключение, но етническата картина в огромната империя по принцип си е пъстра.
А бе, мазало... Дори и Люксембург си имат бразилци.
В момента националните гарнитури са по-космополитни отвсякога. По-скоро трябва да им казваме "интернационални".
Всички гледат да се подсилят с каквото могат, независимо кой какъв цвят е и каква религия изповядва.
България също не пада по-назад. От доста време не сме имали чужденец в националния, но напоследък упорито се правят сондажи кой може да се натурализира до няколко месеца. Дока, Уелингтон, Маркиньош и Платини. Не звучат зле и със сигурност ще повдигнат нивото на отбора. Въпросът е докога.
Каква е фундаменталната разлика между Тиаго Силва, Лусио Вагнер, Пажин, Загорчич и Янкович, и гореспоменатите легионери от другите държави?
Просто е - Шакири, Буняку и компания от съвсем ранна възраст живеят в дадената страна. В повечето случаи са ги довели родителите им - гастербайтери или емигранти. Свикнали са с привичките, с атмосферата там и дори, ако щете, вече са обикнали новата си родина (нищо, че Бехрами си е татуирал албанския герб на крака си). Това ги предразполага да се раздадат не само в три-четири мача, а и в по-дългосрочен план.
Ние разполагаме със сърби и бразилета, които не могат да се доредят съответно до Репрезентацията и "селесао" и играят за нас по милост.
Аз лично предпочитам играчи като Спас Делев пред тях. Защото с нищо не им отстъпва по качества и село Ключ ми звучи като Гниляне.
А и Спас със сигурност знае химна...
