Той наистина е феномен. Веднъж заради безспорния си талант, втори път - заради своя характер, а оттам и специфично излъчване. Излъчване, които мнозина наричат харизма. Такава явно Спас Делев има. И това също е безспорно. Защо ли?
Забелязали ли сте, че дори нищо да не направи на терена, Делев изтръгва реакции от феновете. Своите и противниковите. Няма агитка в България, която да е останала безмълвна, когато топката е в краката на крилото.
Възхваляван до небесата от цесекарите и хулен от всички останали. Първите нормално го издигнаха на пиедестал през зимата. Тогава Делев се врече във вярност към ЦСКА, но не чрез думи, а чрез действия. Отказа милионите на Волга и Кьолн. Сега ситуацията се повтаря. Не обърна внимание и на големите пари на Газиантеп.
След края на сезона обеща да остане в ЦСКА, защото иска да стане шампион, а оттам и да играе в Шампионската лига. С червения екип, не с друг. И дотук си спазва думата. А това "червената" общност го вижда.
Помните ли как Делев бе посрещнат в Благоевград през есента? И как дори накрая посегна на местен фен, който не го остави на мира и след края на мача.
Пловдив, Варна, Бургас, Ловеч, Перник, Стара Загора... Разбира се, "Герена". Все места, на които, ако бе поставен уред за отмерване на броя псувни по адрес на Делев, щеше да се пръсне на стотици парченца на петата секунда след първия му допир с топката.
Псуваха го дори на мач на националния отбор. Цяло второ полувреме част от сектор "Б" на квалификацията срещу Швейцария се занимаваше с дребосъка от село Ключ. И всичко това без каквато и да е провокация от него. Достатъчно бе, че просто бе там.
Допреди няколко години Делев тичаше по бабуните на селските терени на "В" група. През есента вкара фамозен гол на "килима" на "Ещадио до Драгао". Ясно срещу кого.
Талантът дойде на любимия си стадион "Българска армия", след като първо го покори. С Пирин изхвърли ЦСКА от Купата на България преди две години, а оттам подписа листа с уволнението на великана Димитър Пенев, за да дойде неговият племенник.
Няколко месеца по-късно Пенев-младши вече налагаше Делев в състава. Играчът направи ужасяващ пропуск в първия мач срещу Динамо (Москва), с който можеше да нокаутира уж руския фаворит. След края на мача каза: "Ще поправя мерника в Москва, ако ми гласуват доверие". Любо Пенев му гласува, а Спас прелетя над тревата при онова центриране на Йордан Тодоров и прониза Габулов.
В първенството не намираше себе си, но освен че бе неговата първа година на "Армията", уцели старта на сериозните катаклизми там, които неминуемо му повлияха. От проблемите с дисциплината на голяма част от играчите, до кризата на управленско ниво, а оттам и напрежението между феновете, собствениците и спортния директор. Върхът на спасовото напрежение тогава бе спречкването му с Костадин Стоянов след мача с Бешикташ на "Иньоню".
Всичко това бе пратено в миналото (или поне засега), когато миналата есен на треньорския пост застана Милен Радуканов. Факт е, че от този момент досега Делев започна да бележи в почти всеки мач. Нямаше пропуск в мачовете за Купата и неслучайно мнозина казват, че именно той я донесе във витрината на "армейците".
Спас Делев влезе в умовете и сърцата на привържениците на ЦСКА с това, което прави. Той не говори много, просто защото не обича. Видимо се притеснява от камери и микрофони.
Думата "притеснение" обаче изчезва от речника му, когато излезе на терена. Там няма противник, който да го впечатли и респектира, защото знае, че поне един път ще успее да го мине и задмине. Че с бясна скорост ще го помете.
Дали е СуперСпас или Спас Светкавицата - "армейските" фенове се произнесоха. Делев минава през всичко и всички със 100 км/ч. Така се развива и кариерата му дотук. Чакаме да видим кога ще включи на втора предавка...