Още преди две-три години бе ясно, че в Белгия се подготвя нещо специално. „Червените дяволи" падаха като круши от Естония и Турция, но гигантският потенциал в състава им бе налице. Тогава голяма част от младите таланти (Лукаку, Бентеке, Кевин Де Брайн, Дефур, Куртоа) все още играеха в белгийския шампионат, а други потенциални мега звезди като Еден Азар, Вермаелен, Вертонген и Витцел се подвизаваха в нищо повече от сравнително силни клубове, каквито са Лил, Аякс и Бенфика. Но във въздуха продължаваше да витае силното усещане, че скоро нещо ще се случи...
Възраждането на мощния национален отбор на „червените дяволи" вече е факт. Съставът, воден от легендата Марк Вилмотс няма загуба в пет поредни мача и е водач в групата си за Мондиал 2014 в Бразилия. Последните потърпевши бяха коравите тимове на Сърбия и Шотландия, отнесени съответно с 3:0 (в Белград!) и 2:0. Преди това в контрола бе разгромен и кръвният враг Холандия с 4:2.
Излишно е да продължаваме да изреждаме колосите, които в момента са гръбнака на „червените дяволи". Само ще кажем, че в момента Венсан Компани е един от най-добрите централни защитници в света, а Челси подготвя оферта от 30 милиона паунда за исполина от Евертън Маруан Фелайни.
Днешното фантастично белгийско поколение неволно предизвиква сравнение с най-успешната генерация на страната от 80-те години, от когато датират и най-големите успехи на национално ниво. Водената от Ян Кулеманс, Ерик Геретс и Жан-Мари Пфаф банда играе финал за Европейско първенство през 1980-та (загубен от ФРГ с 1:2), а шест години по-късно завършва четвърти на Световното в Мексико. Феноменалният Диего Армандо Марадона спира пътя на „червените дяволи" на полуфиналите с два гола.
След това има още няколко участия на големи форуми (1990, 1994, 1998, 2000 и 2002), където Белгия постига известни успехи, но големият блясък го няма...
Сега убедено можем да кажем, че той се завърна. За кампаниите за следващите две световни и едно европейско първенство, „червените дяволи" ще могат да разчитат на пълното си бойно снарежение от млади и дръзки таланти и опитни рутинирани бойци, отдавна калени в големите битки. Следейки начинът, по който белгийските школи бълват юноши, с потенциал за звезди от световна класа, няма да е чудно ако след това Еден Азар, Фелайни и компания бъдат заместени от още по-силни футболисти.
Разбира се, е прекалено лекомислено да се говори за световна титла. В Бразилия се очертава да гледаме едно наистина ненормално първенство, където всички отбори ще са нахъсани до краен предел, а много големи футболисти (Ибрахимович, Шави Ернандес и т.нат.) все още не са се отказали от националните си гарнитури, именно защото чакат да изпеят една страхотна лебедова песен в най-футболната държава в света.
Трудно е да повярваме, че Белгия ще успее да пребори Аржентина на Меси, брилянтната Испания и мотивираните до краен предел домакини, които са жадни за титла. Защо обаче „червените дяволи" да не повторят постижението на Кулеманс и другите от 86-та? А след още две години, на Европейското във Франция, вече спокойно може да се атакува големият трофей. Тайничко, от втора позиция, точно както подхожда на един дявол...
"Последните потърпевши бяха коравите тимове на Сърбия и Шотландия, отнесени съответно с 3:0 (в Белград!) и 2:0" Значи Сърбия пада от Македония,Шотландия с хиляди мъки стига до 1:1 с Македония и то като домакин.Ей,хора ще ме спукате от смях.Много корави отбори няма що.Добър отбор имат белгийците спор няма.И сега с риск някой да каже,че се заяждам или плюя по Бербатов,още едно малко цитатче:".......а много големи футболисти все още не са се отказали от националните си гарнитури именно, защото чакат да изпеят една страхотна лебедова песен в най-футболната държава в света."
В Белгия винаги е имало сериозна криза на националната идентичност - фламандците и хората от френски произход никога не са били нещо повече от добри съседи, но не и една нация. В недалечното минало се говореше, че съблекалнята на тима винаги е разделена на две - от едната страна са фламандците, а от другата - френско говорящите. Най-накрая глобализацията разреши този проблем за белгийците. Вече фламандци и французи няма какво да делят, защото тях просто ги няма в отбора.
Белгия винаги в имала силен отбор.През 80-те години с Пфаф,Геретс,Кулеманс и Франсоа Ван дер Елст парченце шанс не им достигна да направят нещо наистина голямо.Бяха финалисти за Европейското през 1980г.(Хорст Хрубеш отбеляза победния гол за ФРГ в последните минути).Биха Аржентина с Марадона на откриването на Световното през 1982г,но загубиха на полуфинала 4 години по-късно... Сега с Компани,Фелайни и Азар може би са готови да напишат "а piece of history"...