Баварското село Цинсен е място, което сигурно нищо не ви говори. Там няма футболен отбор, а всеки ентусиаст може да играе по поляните и да си представя, че е футболист на националния отбор на Германия.
В едно село няма нищо интересно. Там може човек да отиде и да си почине за уикенда, но ако е млад и реши да живее за постоянно, съвсем възможно е да умре от скука. Каква алтернатива има пред един сирак обаче? 15-годишен той е чирак-тъкач и работи здраво, за да оцелява, а неговото забавление е топката.
Да стане футболист е далечен блян, до който стига само вечер, когато си затваря очите или когато гледа към звездите.
Решава обаче да се пробва във футболния отбор на Ньордлинген, колкото да знае, че поне е опитал. Негов приятел му дава един чифт обувки назаем, а в дебюта си той бележи два гола със същите тези обувки, с които не е свикнал да играе, понеже е ритал топката цял живот бос, защото няма пари.
Дали някоя от звездите, в които всяка вечер се е вглеждал, не се е оказала щастлива? Неговата? 2 години след първият му досег с футболните обувки той е известен в Ньордлинген, а в един от сезоните си бележи 40 гола, тогава го забелязват Байерн Мюнхен и Нюрнберг.
Дали пък една от звездите, в които всяка вечер Герд се е вглеждал, се е оказала щастлива не за него, а за Байерн? Защото именно те подписват с него и му плащат по 400 марки месечно.
Треньорът на „баварците“ Златко Чайковский обаче няма нищо авантюристично в себе си. Той обича да играе на сигурно – „Ние имаме нужда от елегантни, стройни и бързи състезатели, а не от бавни и тромави селяни! Може ли от такава мечка да се издяла футболист?“.
Дали обаче една от звездите, в които Герд Мюлер всяка вечер се е вглеждал, се е оказала щастлива не за него, а за Златко Чайковский. Който бурно реагира и при привличането на Франц Бекенбауер – Кайзера преминава в Байерн само няколко месеца преди Герд Мюлер и хърватинът не го иска в отбора, също както не иска и Мюлер, но подписва с него, както прави и с „тромавата мечка“.
Под щастлива звезда или не, баварският тим вече разполага с футболист, който е готов да тренира 24 часа в денонощието, за да успее.
Мюлер е интелигентен, той знае, че няма обаянието на Бекенбауер, нито неговата елегантност и работи два пъти по-упорито и ежедневно се бори със склонността си да пълнее.
А в края на всяка тренировка отправя по 150-200 удара към вратата, за да се усъвършенства.
Сиракът от Цинсен изкачва бързо футболната йерархия, достигайки до нейния връх – да бъде световен шампион с националния отбор на Германия. Да бъде лауреат на „Златната топка“ (1970 г.) и да спечели два пъти „Златната обувка“ (1970 г., 1972 г.)
Той става 7-кратен голмайстор на Бундеслигата и бележи 365 гола в 427 мача в първенството. Вкарва и 68 гола в 62 мача за Германия.
Толкова е силен, че косата на всеки защитник удря на камък, когато се опита по някакъв начин да влезе остро на Герд Мюлер. Германецът се превръща във вълк, когато е близо до наказателното поле. Усетът му за пласиране е инстинктивен и безпогрешен, а краката му сякаш са направени не от плът и кръв, а от стомана.
Изглежда обаче, че и привидно най-силният мъж е уязвим. През годините на активната му спортна кариера, нямаше играч, който да може да спре Герд Мюлер, но нещо много по-коварно го покоси.
Болестта на забравата постепенно го убива сега. И изтрива всеки гол, всеки трофей и всяко отличие, което някога е печелил.
А способността му да общува и размишлява намаляват с всеки изминал ден откакто се разболя от алцхаймер.
Ще дойде време, когато всяка вечер Герд Мюлер ще гледа през прозореца към звездите и ще мечтае някой ден да стане футболист и да играе за националния отбор на Германия. Надявайки се някоя от звездите, които гледа, да е щастлива и да му донесе късмет.
Без изобщо да знае, че той е щастливата звезда, която озари футбола и постигна всичко, а после изчезна в собствената си забрава…