Печини-старши често води малкия Рикардо и брат му Никола по мачове. Това ще запали толкова много Рикардо по футбола, но и ще му даде друг поглед върху играта. След като се проваля в опита си да стане професионален футболист, започва да работи като скаут и става един от най-добрите.
Интересно е, че Никола също се ориентира във футбола. През 2007 г. изработва първия каталог на играчи от Серия „А“ за американската компания IMG, за която също работи като агент. „Очевидно, сме предразположени в ДНК-то си да намираме млади играчи“, шегува се Рикардо в интервю за Tuttosport.
През 2002 година Печини започва работа във Фиорентина, заемайки временна позиция. Клубът току-що е обявил банкрут и е запратен по долните дивизии на италианския футбол. Две години по-късно „виолетовите“ се завърнаха в Серия „А“ и искаха да се докажат отново. Тогава в отбора пристигат Хидетоши Наката, Фабрицио Миколи и 20-годишният Джорджо Киелини. Всички привлечени по желание на Печини.
Но най-важното от работата във Фиорентина за Рикардо е трупането на знания и опит. „През деня учех, а вечерта гледах мачове и събирах данни за играчи. Можеш да научиш скаутинга само с практика – трябва да гледаш възможно най-много мачове. А най-важното е да събираш информация – говориш малко, слушаш много, създаваш контакти и се научиш да не се влияеш от мнението на другите. Като журналистиката.“
Откриването на Модрич и Мбапе
През 2005-а Печини вече е в Тотнъм и събира данни за играчи от Южна Европа. Там постига и един от най-големите успехи в професията си – намира Лука Модрич.
Модрич се появява в записките на агента за първи път през 2005 г. Тогава никой не знае за Лука. „Беше тънък като листо, но владееше топката като майстор и четеше играта много умно“, спомня си Печини. Лука е в листата му с обещаващи футболисти от Динамо Загреб, заедно с Нико Кранчар и Ведран Чорлука.
Печини гледа Модрич, заедно с други играчи от Балканите, до пролетта на 2007-а. Тогава Лука вече се е превърнал в лидер на Динамо и във футболист, привличащ погледите на все повече и повече отбори. Италианецът вече е видял достатъчно и звъни на спортния директор на Тотнъм – Деймиън Комоли, който веднага лети до Загреб, за да гледа на живо Модрич.
Печини гледа редовно Модрич от повече от година. Прави първия опит да го привлече в Тотнъм през декември 2007-а – след победата на Хърватия над Англия на „Уембли“. Тогава Модрич играе цял мач. Сделката обаче се проваля, тъй като директорът на Динамо – Златко Мамич, иска повече пари.
Пре април 2008-а ситуацията вече е назряла. Ако не е Тотнъм, Модрич ще отлети в друг голям отбор, след като става ясно, че е повикан в националния отбор за Евро 2008. Стартират преговори с Барселона, Арсенал, Нюкасъл и Манчестър Сити.
„Чувствах, че ако не вземем Модрич, това означава да затрием две-три години работа“, притеснява се Рикардо и говори лично със собственика на „шпорите“ Даниел Леви. Тогава и Леви се включва в битката за хърватина. Лети лично до Загреб, а на следващата сутрин се обажда на Комоли с добрата новина: Модрич е подписал.
Същото лято Тотнъм купува и другите дългоследени хървати от Печини – Кранчар и Чорлука. Свършил работата си в Лондон, същото лято Печини се завръща в Италия и подписва със Сампдория. Там работи като технически директор и е главният виновник за привличането на Симоне Дзадза и Мауро Икарди.
Следващият му голям успех е в Монако, където е поканен да работи през 2012 г. Там целта е ясна – президентът Дмитри Риболовлев иска млади играчи. На пресконференцията вицепрезидентът Вадим Василев представя агента така: „Рикардо Печини е истински експерт. Той ще направи нашата академия най-добрата във Франция.“
Позицията на Печини е технически директор, което означава, че е отговорен за координацията на първия отбор, тренировъчната база, медицинския щаб и скаутското звено, което се съставлява от 12 специалисти – по шестима за местни и международни таланти.
Това дава огромна свобода на Рикардо, а резултатите не закъсняват. Монако привлича Антони Марсиал, Джофри Кондогбия, Тома Льомар и още редица изявени млади таланти, с които впоследствие успя да разбие доминацията на ПСЖ, да триумфира в Лига 1 и да достигне до полуфиналите в Шампионската лига.
Безспорно, най-големият му успех за отбора от Княжеството е привличането на 14-годишния Килиан Мбапе през 2013 г.
„Когато видях за първи път досието му, си помислих, че е станала някаква грешка. Само на 14 той имаше фантастични статистики. След това пуснах и DVD-то и видях бъдещ шампион“, спомня си Печини за Мбапе, който тогава е в най-престижната френска академия – Клерфонтен. ПСЖ и Интер също следят младока. Парижани дори предлагат двойно по-голяма сума от тази на Монако – 650 000 евро срещу 380 000 от Монако, но всичко се решава на една вечеря между Печини и директора на „монегаските“ – Кристиан Карлсен, и Килиан и баща му.
Представители на Монако са поканени в дома на семейство Мбапе, което живее в едно от предградията на Париж – Бонди. Печини е сред тях и при обиколката на къщата им вижда десетина плаката на Кристиано Роналдо и решава да се възползва от слабостта на младия Мбапе към португалеца.
„Знам, че си отказал на Реал Мадрид. Харесваш ли Роналдо? Нали знаеш, че преди да играе за Реал, е бил няколко години в Спортинг. За да играеш за толкова голям отбор (като Реал – б.а.), трябва да си готов. Монако е перфектната възможност за теб“, убеждава Мбапе Печини. Тактиката му проработва и Мбапе избира Монако.
Две години по-късно Печини напуска Монако. В Княжеството посвещава огромна част от времето си на работа в офис, което пречи на голямата му страст: „Не исках да седя по цял ден в офиса. Обичам да обикалям, да ходя по различни места, да гледам и да откривам нови играчи. Това е животът ми. Затова и си тръгнах.“
Сампдория – големият проект на Печини
През 2014 година лудият филмов продуцент Масимо Фереро купи Сампдория с надежди за светло бъдеще. Той е бил обсебен от идеята Карло Ости (именит спортен директор с опит в Италия от началото на 90-те) да работи рамо до рамо с Рикардо Печини. И го постига.
Печини получава власт над цялото скаутско звено, което се състои от петима скаути и един координатор. Всеки скаут е трябвало да гледа до девет мача на живо всяка седмица. Правилото е – тръгваш в петък сутринта и се прибираш в понеделник вечерта. Вторник и сряда са дните, в които цялото звено се събира и обсъжда впечатленията, събрани от всички скаути. Заплатата – 3000 евро на месец, без да се включват разходите за пътувания.
В офиса на Рикардо в Дженоа играчите биват оценявани по четири критерии: техника, характер, атлетизъм и тактическа подготовка. След дискусията следва гласуване, в което всеки член от екипа оценява футболиста. Най-важното в стратегията е бързината. Всеки футболист се гледа не повече от два месеца. Ако не убеди, се минава на следващия.
Бизнес моделът на Сампдория е базиран на простичък принцип – купувай евтино, продавай скъпо. Целта е една – търсене на млади таланти, развиването им и продажбата им на големите риби. Конкуренцията е сериозна, но екипът на Печини работи на няколко принципа:
Манталитетът е много важен
„Ако говори четири езика, няма да има проблем с нито един треньор – казва Печини, който се интересува не просто от футболиста, но и от човека. – Виждам къде живее, разпитвам го за интересите му, опознавам всички страни на характера.
Например, Мбапе. Благодарение на семейството си, той има характера на топ спортист още от дете. Когато бе само на 16, разбираше, че за да играе на най-високо ниво, трябва да работи много върху тялото си. И жертва много за това.“
Статистиките не са важни
„Англичаните имат цели отдели, които анализират статистически показатели. Ние не взимаме решения на база на числата. Първо си харесвам футболист и чак след това гледам числата.“
Винаги трябва да мислиш за нови пазари
Тази мисъл озарява Печини още в Тотнъм, когато работи като скаут за Южна Европа. Рикардо е учуден от две неща – от малкия интерес от скаутите на големите отбори към този пазар и от броя на добри играчи. Докато е в Сампдория, разширява кръгозора си още повече – не само Южна, но и Източна Европа. Осигурява трансфери на Милан Шкриниар и Патрик Шик. Гледа играчи от Прибалтика и в редица страни извън Европа – Аржентина, Чили, Колумбия, Гана, Нигерия.
Голямата му страст е Африка. Италианецът смята, че там има редица класни футболисти, добри почти колкото европейските. „Може би има още 10 като Обамеянг в Габон, които са нямали късмета да бъдат открити и да играят в Европа.“
Сампдория е основният проект на Печини. Никъде другаде досега италианският агент няма подобна свобода. Клубът от Дженоа няма сериозни успехи на терена, но непрекъснато жъне такива на трансферния пазар.
През лятото на 2017-а Самп продаде играчи на обща стойност 80 милиона евро – четвърто най-добро постижение в Серия „А“, само след Ювентус, Рома и Фиорентина.
Повечето продадени бяха развити млади таланти: Патрик Шик – купен за 4, продаден за 14 млн. (първо под наем, но договорен за купуване през 2018-а – б.а.), Милан Шкриниар – купен за милион, продаден за 24, Роберто Сориано – купен за 0,5 млн. продаден за 14,5 млн.
Това лято бе продаден и Лукас Торейра, който вече спечели сърцата на феновете на Арсенал. Уругваецът замина към „Емиратс“ срещу 30 милиона евро, а беше привлечен за само три от Пескара преди три години.
В края на миналия сезон италианското издание Calciomercato написа за Печини: „Сампдория притежава един истински шампион, един от най-добрите в професията в Италия. Но тук не говорим за Торейра, Шкриниар или Шик, а за човека, който намира играчи като тях. Говорим за главния скаут Рикардо Печини.“
Славата му става все по-голяма и по-голяма. През лятото на 2017-а Аурелио де Лаурентис отчаяно го иска в Наполи. До сделка не се стига. Само година по-късно Печини напусна Сампдория. И отиде в Емполи, който през лятото се завърна в Серия „А“.
На първата си пресконференция Печини заяви: „Винаги съм играел специална роля във всеки клуб. Обичам да работя за бъдещето, да развивам и да виждам растежа. Мисля, че приключението ми в Сампдория.“
Рикардо е имал оферти от Арсенал и Интер. Избра Емполи. Което означава, че най-добрите трансфери на млади играчи в следващите години ще са именно там.
