Беше време, когато гледката на Роналдиньо Гаучо, фучащ през защитите на съперниците, бе най-впечатляващата в световния футбол.
Той бе най-влиятелната фигура в играта, най-близкото нещо до Пеле и Марадона, магнетичен номер 10, който придаваше смисъл на един мач.
Преди 8 години целият сектор "А" на стадион "Васил Левски" гледаше безмълвно как бразилецът загрява отделно от съотборниците му от Барселона преди мача с Левски в Шампионската лига.
Загрявка, каквото не сте виждали, ако не сте били там в онази вечер. Или ако нямате слабост да гледате стари видеа в youtube, където е легендарен един микс от загрявки преди мачове на Марадона, който просто си играе с топката, наслаждавайки се на това как тя не пада на земята.
Та Роналдиньо си подхвърляше една топка, подаваше си до флагчето за корнер с две дечица от тези, които седят край терена да връщат топката.
Те не можеха да повярват на чудото, а той се смееше широко и видимо единственото нещо, което стопляше бразилската му душа в тази студена софийска вечер, бе топката. Не се включи в квадрати, спринтове или каквото там правеха Иниеста, Жули, Пуйол и останалите.
Роналдиньо е най-големият любовник на топката за новия век. Техник, магьосник, чаровник, невероятен футболист. Правеше чудеса с Барселона в средата на първото десетилетие на миналия век, а покрай него избуя геният на Меси.
Неудържим, с летящи навсякъде къдрици, с взривна техника и пасове без да гледа в стил НБА, той бе неподражаем. Бразилия и Барселона бяха най-силните отбори в света, а той - на покрива на най-обичаната игра.
Накара дори "Сантяго Бернабеу" да го аплодира, след като сам би Реал с 3:0 в една ноемврийска вечер, обезмисляйки временно термина Ел Класико. Всеки, който е наясно с враждата на тези два клуба, знае какво е струвало на мадридистите да станат и да аплодират синьо-червената десетка.
Някъде година след софийската му (непридобила публичност) любовна история с топката, феноменът със странна усмивка и странна прическа започна да бледнее на голямата сцена. Спря да тренира в Барса, удари го на живот и бе тръгнал по пътя на великите си сънародници Гаринча, Сократес, Ривелиньо...
Милан опита да възроди кариерата му, но той никога не бе същият. Сега, говорят злите езици, по пътя му върви Меси, който също не си давал много зор в тренировките. А при всичкия талант на Вселената, събран в краката ти, модерният футбол ще те изяде без подготовка на атлет.
Роналдиньо се върна в родината, където игра за Фламенго и Белите петли (!) от Атлетико Минейро и спечели вероятно последната голяма купа в кариерата си - Копа Либертадорес. Но се раздели с клуба заради липса на каквато и да е дисциплина и тренировъчен режим.
Сега, по ирония на съдбата, геният отива в друг тим с прякор Белите петли! Керетаро в Мексико е малък, почти семеен отбор. Средняк по класирания в последните 5-6 години, с около 19 000 зрители на мачовете...
Това не е сцена като за Роналдиньо.
Но на 34 години магьосникът е към залез, като вероятно Керетаро ще е последният му отбор. Да, можеше да играе за английски или италиански второразредни отбори, но него го тегли към Америка, близо до дома, далеч от голямото тичане и проблеми с климата.
Безспорно при начина му на живот и отношението към тренировъчния процес, Рони няма да играе още дълго. Вероятно това ще е последният му сезон. Влече го към плажния футбол и минифутбола, където има още много какво да даде.
Преди 13 години той дойде в Европа покрай Триумфалната арка в Париж, за да подпише с ПСЖ и отвори вратата на големия футбол.
Не че и дотогава не знаехме за подвизите му с Гремио и националния тим. Но от 2001-ва насам се възхищавахме на гения в пълния му блясък.
Поклон и благодарим, че имахме възможност да го гледаме.
