Някога ги наричаха „лъвовете". Феновете се загръщаха със знамена, боядисваха бузите си в националните три цвята и скандираха „Българи-юнаци". Скоро няма да се случи пак. Националният отбор вече го крият от нацията му, а на нея не и пука за него. Разчу се, че мача с Украйна е преместен далеч от София, за да не освирквали запалянковците своя отбор. Глупаво решение - никой нямаше да си развали кефа да гледа Англия, Испания или Франция по телевизията, за да иде да си къса нервите на стадиона.
Новината, че контролата с Украйна няма да се предава по родна телевизия, преди година-две би „нажежила" спортните сайтове. Сега под нея първите десет коментара в един форум бяха в стил „на кой му пука" плюс думички, които авторът не желае да публикува, за да не му се изчерви клавиатурата.
Как се стигна дотам националният вече да е нежелан?
А и защо да го наричаме национален? Нека да е „сборен", например. Защото често се сбира на сборове. Или отбор „черешка", по-възрастните помнят защо с умиление от едно детско предаване. Нека ги наричаме „оркестър без име" или „хор на веселите момчета". Лошото е, че от играта им не произлиза нищо, което би вдъхновило някаква музика.
Те са си „Параграф 33". Нещо хибридно между герои от „Параграф 22", гениално сглобен и описан между две корици от Джоузеф Хелър, и момци от култовия и любим техен нощен клуб за привърженици на балканска салса - 33.
„Параграф 33" е лесно предвидим. С него в следващите две години ще ни бият напоително на терена, ще се сменят двама-трима треньори, един-двама футболисти ще бойкотират, някой ще напише декларация, трима ще спрат да говорят с журналисти, един ще се ожени, а двама ще станат баджанаци с още няколко. Не задължително в този ред.
Тази нетрудна прогноза се базира на исторически факти. България има отбора, който единствен в Европа успя да избута квалификациите с цели трима различни треньори. Мъри поведе хорото с две правилни загуби и 0-5 голова разлика. Дойде Матеус и навъртя победа, два хикса и две поражения (3-7). Сега Мишо Мадански ще води някогашните лъвове към измъчена победа (или по-вероятно реми) с Уелс и ще сложи началото на бодряшки и оптимистични изказвания, насочени към световните квалификации.
Тоя филм сме го гледали. Вече се започна, след като героят от немите филми и капитан на кораба изплува и проговори. И каза, че отборът иска Мадански за постоянен селекционер. Е как да не го иска?! Та той е перфектният човек. Удобен за шефовете си, защото не протестира и не се мръщи, а е доволен просто да си заема поста. Добър и усмихнат, опитващ се да прави нещата с разговори и позитивизъм. Вече обяви, че играчите са супер и лоша дума за тях няма да каже. Страхотно - след като ни стъпчат Италия, Чехия и Дания (за Армения опитваме засега да не мислим), няма да има нужда Мадански да каже лоша дума. Ще я чуе на стадиона, ще я прочете из форумите. Защото новият епизод няма да е по-различен от предишните. Човек да се чуди защо му е на Мишо да се захваща.
Имало талантливи младоци. Стилиян каза, че халф като Георги Миланов отдавна не сме виждали. Имаше ги и преди 4-5 години, когато се наслушахме как Благо Георгиев е новият д-р Сократес, Божинов е феноменален младок като Роналдо, а Манолев има качества като на Кафу. И така да е било, всичко потъна в сивотата на отбор „Параграф 33".
Но пък ще имаме сватба! Някъде между тежката картина от Киев (която за щастие май ще пропуснем) и измъчените кадри от „Васил Левски" във вторник с Уелс, отборът ще се повесели в познати ритми на женитбата на Валери и Николета. И как така нито една телевизия няма да излъчи това събитие, доста по-зрелищно от мача с украинците? Че то на тоя отбор, освен сватбите и купоните, друго какво му е интересното?
И така - феновете да събират пари не за билети, а за дарове за младоженците. Отборът, който сменя трима треньори за 8 официални мача и прави сватба по време на лагер между два двубоя, на терена зрелище няма да предложи. Цяло едно поколение запалянковци се изпожени и остаря с лафовете на ръководители, треньори и играчи - „има светлина в тунела" и „гледаме към следващите квалификации". Е, вече не гледаме. И по телевизията не дават, че да не стане като онова зрелище от Минск, което направо ни спря тока.
Успех, хора от „параграфа". И горчиво!
