В момента Франция отново има едно великолепно поколение играчи, предвождани от Погба и Гризман, които са допълвани от фантастични млади таланти като Мбапе, Варан, Дембеле и много други.
Но има и едно място, неизменно свързано с успехите на петлите на международната сцена, за което малко хора знаят. То се намира в горите на около 50 км от Париж и е преобразило постройки от 17 век в петзвезден тренировъчен център.
През 2018-а ще се навършат 30 години от създаването на академия Клерфонтен - мястото, което е изградило някои от най-големите таланти на френския футбол.
Проектът е по идея на бившия президент на френския футбол Фернан Састр, а през 1988-а е открита от тогавашния президент на страната Франсоа Митеран.
Преди по-малко от десетилетие Франция стана световен шампион. Последва европейска титла през 2000-та, като страната продължава да е сред водещите футболни сили в света. От тогава насам „петлите" играха финал на Мондиал 2006 и на домашното си Евро 2016, което е ясен знак, че Франция не спира да произвежда едни от най-добрите футболисти.
„Тези сгради са повече от фантастични. Те са крайъгълният камък, визията, философията, мястото, където всичко се обединява в едно. При откриването му нямаше как да си представим ролята, която това място ще играе десет години по-късно", разказва бившият треньор на Ливърпул Жерар Улие, който работеше за Френската футболна федерация (ФФФ) в началото на 90-те.
То е послужило като вдъхновение и за много други страни, като Англия например, да изградят собствена подобна база, която да обединява общите виждания за футбола на даденото място.
Англичаните, разбира се, не признават, че са копирали идеята от френските си колеги, но и не могат да отрекат, че Клерфонтен е първото подобно място в Европа и техният проект започва едва след посещение на местните футболни шефове при Жерар Улие, който е бил нещо като посредник.
По онова време академията, разположена на 56 000 квадратни метра, вече работи като добре смазана машина с 302 легла, 10 игрища (7 с естествена трева), лаборатория за спортни изследвания, зала за игри, библиотека и кино салон. 17 години по-късно англичаните също постигат нещо подобно със Сейнт Джорджс Парк.
Латвия и Турция също изградиха свои тренировъчни центрове по подобие на Клерфонтен, а подобни черти има и преустроеният наскоро тренировъчен комплекс на Белгия.
На всяко едно от тези места се следва френската философия, според която националните треньори могат да помагат на местните клубове и да ги наставляват за начина, по-който те готвят младите си таланти. Така един ден те бързо и качествено могат да се впишат в националния отбор, а и навсякъде в страната се следва единен модел на развитие.
По същество Клерфонтен е национален тренировъчен център, чиято цел е да подготвя кадри за отборите от Лига 1 и най-вече за френския национален отбор по футбол. Тийнейджърите могат да тренират там между 13 и 15-годишна възраст.
Сред най-известните кадри на академията са Тиери Анри, Никола Анелка, Луи Саха и Уилям Галас. Тук са започнали кариерата си още Хатем бен Арфа, Мехди Бенатия, Блез Матюиди, Абу Диаби, Себастиан Басонг и Оливие Жиру.
На 13 години Анри - голмайстор №1 в историята на Франция, е приет, заедно с още 25 момчета, в тогавашния випуск на Клерфонтен. Там той си прави компания с Анелка, Саха и Галас, като после те участваха във формирането на една от най-силните национални гарнитури на страната.
Бившият треньор от академията Андре Мерел си спомня, как е трябвало да се справя с проблемите на Анри с дисциплината по време на тийнеийджърските му години:
„Той бе много интелигентен, но в началото бе сред малкото момчета, които не работеха добре. Това обаче се промени, той бързо стана по-усърден.
Помня, че родителите му бяха разведени, когато дойде тук, и той живееше с майка си, но не изглеждаше домът да му липсва. Баща му винаги бе близо до него, често го посещаваше и гледаше мачовете му. Баща му оказваше сериозно влияния върху него, понякога твърде сериозно..."
Клерфонтен не е място за забавление - академията се намира в село с едва 913 души население. От една страна това е добре за отборния дух, но както Саха казва: „Заврени сме в замък насред нищото."
Затова и залата за игри и отдих е от ключово значение за социалните връзки между играчите. Пол Погба е известен като краля на тениса на маса, докато властелини на билярдната маса са Лоран Кошчелни и Юго Лорис. Самата билярдна маса е купена с пари от глобите на играчите през края на 80-те.
Матийо Дебюши пък въвежда джагата. Погба е и сред най-добрите в електронните игри, заедно с приятеля си Антоан Гризман, докато Матюиди и Сако обикновено са сред кибиците.
Най-малко популярна е библиотеката. Дидие Дешан се опита да промени това при подготовката на тима преди Мондиал 2014, след като препоръча на играчите си да прочетат две от книгите там.
Първата бе автобиографията на сър Алекс Фъргюсън, а втората е на легендарния баскетболен треньор Фил Джаксън. Опитът му обаче си бе чист провал, след като единствено Патрис Евра и Кошчелни последвали съвета му.
Сградите на академията помнят и други любопитни истории. Например по време на Мондиал 1998 Зинедин Зидан е повел нещо като бунт, когато решил да напусне лагер-сбора, за да се подстриже в близкия мол. От този момент насетне Клерфонтен вика фризьорите в академията.
В днешно време не всички млади таланти минават през машината на Клерфонтен. Някои от най-големите звезди на френския футбол в момента обаче са свързани с академията.
Например Антони Марсиал подписва с академията на Лион на 14, след като е забелязан от скаути по време на пробите си в Клерфонтен. Рафаел Варан пък приковава вниманието на Манчестър Юнайтед по време на тренировки в базата през 2011-а.
Има, разбира се, и някои големи пропуски. Такъв е Н'голо Канте, който бил „твърде дребен" и не получава одобрение, както и Дмитри Пайет, който се развива като играч на по-късна възраст и родният му клуб Льо Авър не вижда в него потенциала на национална звезда, за да го прати в академията. Пътят на Гризман също заобикаля Клерфонтен, след като редица френски клубове го отхвърлят, и той започва каариерата си от испанския Реал Сосиедат, към който се присъединява на 13 години.
Случаят с Килиан Мбапе обаче олицетворява целия проект. Той впечатлява треньорите от академията и остава там от 13 до 15-годишна възраст, преди да се присъедини към тима на Монако. С изявите си в Клерфонтен той хваща окото на издания като сп. „Франс футбол" и в. „Либерасион".
В едно от интервютата си, когато е на 14 години, Мбапе говори за своите кариерни амбиции и казва следното: „Да играя за Реал Мадрид. По-добре е да се целиш в Луната - така, ако не успееш, поне ще се озовеш в облаците." Изглежда с помощта на Клерфонтен подобни мечти са напълно възможни.
