Вече 19 години поред 1 май носи на феновете на Формула 1 доза мъка и болезнени спомени - това е денят, в който спортът загуби най-голямата си звезда - Айртон Сена, като трикратният световен шампион вече е със статут на легенда. От 1 май 1994 година досега са написани хиляди статии за гениалния бразилец, публикувани са стотици хиляди фотографии и хиляди часове видео с него или неговото пилотиране, хиляди хора - от тези, които са го познавали лично до онези, които са го гледали само по телевизията - са разказвали и продължават да разказват за последните му дни, часове, минути, за сутринта преди старта на „Имола", за атмосферата в бокса на Williams и т.н.
Светът на Формула 1 никога няма да забрави Айртон Сена, легендата за него никога няма да умре, а конспиративните теории за смъртта му и дори за приноса на Михаел Шумахер и Benetton към катастрофата на бразилеца ще се популярни още години наред.
Година след година, на 1 май всички фенове на моторните спортове си припомнят какво загуби Формула 1 на „Имола" на онзи черен Великден през 1994 и мнозина пропускат нещо много важно...
Този уикенд свърза завинаги двама пилоти от Формула 1 - гениалният Айртон Сена и австрийският аутсайдер Роланд Ратценбергер, неизвестния пилот на Simtec, който загина ден преди бразилеца. В рамките на същия уикенд тежко катастрофира и изгряващата тогава звезда на Jordan Рубенс Барикело, но за щастие ветеранът записа дълга и успешна кариера след това във Формула 1.
Нека днес си спомним за Сена, макар и вече почти да няма какво ново да добавим за него, но и да научим нещо ново за Ратценбергер, „забравения пилот", както пишат австрийските медии на годишнината от смъртта му.
При удара на Ратценберг в предпазната стена на завоя „Вилньов" на „Имола" на 30 април 1994, Формула 1 изпада в шок - той е първата жертва в състезателни условия от 12 години насам - последният загинал в състезателен уикенд е Рикардо Палети в Монреал през драматичната 1982. В бруталната катастрофа Роланд получава фатална контузия на основата на черепа и така и не идва в съзнание. Ден по-рано, на 29 април тежка катастрофа преживява и Барикело - той се удря в завоя „Варианте Баса" и губи съзнание, а лекарите установяват, че е и със счупен нос.
Ратценбергер катастрофира в квалификацията за Гран при на Сан Марино зад волана на създадения от „детето-чудо" сред дизайнерите във Формула 1 Ник Уирт болид на Simtek. Австриецът излиза на пистата, за да запише бърза обиколка с летящ старт, но още в първия си тур минава по-агресивна през един от бордюрите, при което нанася сериозни поражения върху стойките, държащи предното крило на автомобила му. Важно уточнение, защото точно откъсването на предното крило и разпада му при скорост 300 км/ч малко по-късно лишава колата на Роланд от сцепление на предницата, болидът става неуправляем и Ратценбергер се забива челно в бетонната стена на „Вилньов". Ударът е толкова жесток, че колата спира чак на следващия завой „Тоса", кокпитът е поддал, а шасито е сериозно пострадало.
Това е краят за Ратценбергер, чието кратко присъствие във Формула 1 е успяло да привлече вниманието основно на сънародниците му, у които има интерес към спорта, възпитан от успехите на Ники Лауда и Герхард Бергер. Кариерата на Роланд в моторните спортове започва сравнително късно, малко след като е навършил 20 години той се появява в германската Формула Ford за сезон 1983. Австриецът, който е роден на 4 юли 1960, денят, в който Хаваите се присъединяват към САЩ, е наясно, че вече е на години за малките формули и често крие истинската си възраст като се представя за по-млад с две години. Това помага при контактите с шефове на отбори и спонсори, а освен това Роланд се представя успешно в два шампионата на Формула Ford - австрийския и този на Централна Европа. Точно там Роланд успява да си изгради имидж на бърз и трудолюбив пилот.
Въпреки скромния си опит Ратценбергер решава да се пробва във Фестивала на Формула Ford на британското трасе „Брандс Хеч" - тук се събират някои от най-силните пилоти от тези шампионати от цяла Европа. Необходими са му само два опита, за да триумфира - през 1985 завършва втори, а през 1986 е първи, което му осигурява място в британската Формула 3. По това време този шампионат е толкова силен, че на практика осигурява на най-бързите в него директно участие във Формула 1.
Тук обаче австриецът започва да буксува и за два сезона успява да стигне едва до 12-ото място в общото подреждане. Ратценбергер решава да развие кариерата си в друга посока и се насочва към британската Формула 3000, Световния шампионат за туристически автомобили (WTCC във версията му от 80-те години), като кара и в Британския пистов шампионат за туристически автомобили (BTCC). На 30 години Роланд вече сякаш се е примирил, че няма да стигне до Формула 1.
В началото на 90-те години Ратценбергер се справя добре в състезанията за издръжливост. Записва пет старта в Льо Ман, като най-доброто му класиране е 5-о място с прототипа Toyota 93 C-V на тима SARD Racing, като австриецът кара за този отбор и в японския шампионат за прототипи. През 1992 и 1993 участва в японската Формула Nippon (еквивалент на Формула 3000), където се класира 7-и и 11-и в крайното класиране и взима полпозишън и победа на „Сузука". По това време Роланд поддържа отношения с много журналисти в Европа, като редовно им осигурява информация за представянето си - така полага усилия да не бъде „забравен" от големите пистови отбори на Стария континент.
Тази тактика се оказва успешна. Преди сезон 1994 Ратценбергер подписва договор за пет състезания във Формула 1. 33-годишният пилот вече има сериозен опит, но същото не може да се каже за тима. Новият болид Simtek S941 закъснява, екипът на практика преработва цялата кола, тъй като забраната на активното окачване в края на 1993 се оказва изненада за шефовете на отбора. Уирт не разполага с време и ресурси и създава консервативен болид, който се оказва и твърде тежък, а двигателят Ford Cosworth е доста по-слаб спрямо моторите, с които разполагат големите тимове. Ратценбергер не успява да прескочи квалификацията в първото състезание за сезона в Бразилия, това не е добър старт.
Следващият старт обаче е за Гран при на Пасифика на японската писта „Аида", която Роланд познава отлично от годините във Формула Nippon. Класира се последен на стартовата решетка, на 1,8 секунди от съотборника си Дейвид Брабъм. На финала обаче Роланд е 11-и, макар и на 5 обиколки от победителя Михаел Шумахер. Следващият старт е на „Имола", а Роланд стигна само до квалификацията.
Ако само изброим инцидентите, случили се в хода на състезателния уикенд за Гран при на Сан Марино, ще разберете, че тези три дни наистина бяха прокълнати. Катастрофата на Барикело, двата фатални инцидента на Ратценбергер и Сена, катастрофата на старта на състезанието между Лехто и Лами, след която пострадаха десетки зрители заради излетелите в трибуните части от колите им и едно колело и накрая - катастрофата на Алборето в бокса, при която пострадаха няколко механици на Minardi. Ужасяваща поредица.
И това е само за „Имола". Две седмици по-късно тежка катастрофа в Монте Карло направи Карл Вендлингер, Лами счупи и двата си крака и едната си ръка на тестове на „Силвърстоун". В Барселона тежко катастрофира заместникът на Ратценбергер Андреа Монтермини, който получи контузия на крака. Едва след това тежките инциденти започнаха да отминават стартовете от Формула 1.
След катастрофата на Монтермини, шефовете на Simtek използват редица пилоти във втората кола на тима: Жан-Марк Гунон, Доменика Скиатарела и Таки Инуе. Парите обаче свършват и Simtek напуска Формула 1 в средата на 1995. Сред акционерите в тима е и бившият шеф на ФИА Макс Мозли, но това е съвсем друга история, тъй като зараждането и угасването на тима си заслужава да бъде разказано отделно.
На 1 май 1994 смъртта на Ратценбергер окупира медиите в цял свят, само за да бъде изтикана на заден план броени часове по-късно от ужасяващата катастрофа на Айртон Сена.
На стартовата решетка в Монако две седмици по-късно пилотите отдават почит за загиналите Сена и Ратценбергер, бразилският и австрийският флаг са един до друг на асфалта, а кръстоносният поход за подобряване на сигурността в моторните спортове е вече факт.
И съвсем накрая - в „24 часа на Льо Ман" през 1994 мястото на Роланд в тима на Toyota заема друг пилот от Формула Nippon - Еди Ървайн. Тимът не сваля името на Роланд от борда на прототипа и макар и посмъртно и символично, австриецът се класира на второ място в надпреварата.
Тези, които познаваха Роланд твърдят, че той е бил изключително интелигентен и талантлив човек, който успя да изпълни мечтата си да стигне до Формула 1, но така и не успя да реализира потенциала си сред най-добрите в света.
