33-годишният британски пилот Дан Уелдън загина в последния старт за сезона в американските серии IndyCar в Лас Вегас, след като болидът му влетя на пълна газ в меле от 15 автомобила на овалното трасе в американския град.
Уелдън стартира в това състезание от дъното на решетката, тъй като беше един от пилотите, които се бореха за премията от 5 милиона долара за тази надпревара. Премията беше за този от пилотите, който не участва в IndyCar, но успее да победи във финалния кръг.
Уелдън има една титла в IndyCar - през 2005 и две победи в легендарното състезание „500 мили на Индианаполис".
Преди няколко години Дан имаше надежди да кара във Формула 1, но така и не получи шанс, тъй като му липсваха средства от спонсори и той се насочи към Америка. Уелдън е израснал в британския картинг, където се е състезавал срещу Дженсън Бътън и Антъни Дейвидсън.
Уелдън напуска картинга през 1996 и две години по-късно постига първия си голям успех - трето място в британската Формула Ford, а шампион става Бътън.
Уелдън обаче не успява да си намери спонсори, за да премине във Формула 3 и заминава за Америка, където също се представя силно. Дан завършва като вицешампион във Формула Атлантик 2000, а през същата 2001 става и новак на годината в Indy Lights - подгряващият шампионат на IndyCar.
За 2002 Уелдън получава покана да кара в IndyCar и става съотборник на Сам Хорниш-младши в Panther Racing, а за следващия сезон се мести в Andretti Green Racing и печели титлата „Новак на годината".
Първата голяма победа на Дан идва през 2004 - той печели кръга от IRL на японската писта „Мотеги", а в края на годината завършва сезона като вицешампион, изпреварен само от съотборника си Тони Канаан.
През 2005 Уелдън триумфира в „Инди 500" и печели и титлата в IndyCar, като става първият британец, взел победа в Индианаполис от Греъм Хил през 1966. Следва трансфер в тима на Чип Ганаси, където Дан печели първото си състезание - „24 часа на Дейтона" в екипаж със Скот Диксън и Кейси Миърс.
През 2006 Дан завършва сезона с равен брой точки с Хорниш-младши на върха на класирането в IndyCar, но титлата е за Сам, който има повече победи през сезона. В края на 2008 Уелдън напуска тима на Ганаси и се връща в Panther, като с кола на тима завършва на 2-о място в „Инди 500" през 2009. През 2010 Дан отново е втори в „Инди 500", а в края на миналата година мястото му в отбора заема Джей Ар Хилдебранд.
Уелдън обаче не се отказва и за тазгодишното издание на „Инди 500" успя да си осигури кола от тима на Брайън Хърта. Дан спечели състезанието, но с огромна доза късмет - лидерът до последния завой - точно Хилдебранд - катастрофира в него и британецът финишира пръв.
През цялата 2011 Дан прави тестове на новия болид за IndyCar за 2012 и точно преди старта в Лас Вегас обяви, че има договор с Andretti Autosport за догодина.
Катастрофата, в която Дан получи фаталните контузии се случи 12 обиколки след старта, а началото й беше дадено от лек удар между две коли в завой №2 на овала. Дан Уелдън и Уил Пауър влетяха на пълна газ в мелето и нито един от тях не успя да избегне удара с въртящите се пред тях болиди. Колите и на двамата отскочиха във въздуха след поне един силен удар и се стовариха върху отсрещната предпазна стена на овала. Веднага след инцидента Дан беше откаран с хеликоптер до близката болница, но там е починал от раните си. Други трима пилоти получиха контузии в катастрофата, която е една от най-големите в историята на IndyCar, но лекарите ги освободиха от болницата след обстойни прегледи.
„Това е изключително тъжен ден за нас - заяви от Корея Люис Хамилтън. - Дан беше един от любимите ми пилоти, следях кариерата му и на практика, в Англия вървях по неговия път, учех се от него. Той беше изключително талантлив пилот, за когото всички ние съжаляваме."
Хамилтън отказа да празнува второто си място в Гран при на Корея, а Дарио Франкити, който избегна удара в Лас Вегас и стана за трети пореден път шампион, също отмени купона за титлата.
Малко след смъртта на Уелдън, оцелелите болиди направиха пет обиколи на овала, подредени като на стартова решетка - в негова памет. Публиката и всички екипи изгледаха този „парад" прави, а Франките се разплака, след като слезе от болида си.
