Манчестър Юнайтед вече е №1 в историята на британския футбол с 20-те си титли, а всяка една от тях разказва интересна история. Без изключение - от първата, спечелена през 1908 до последната с №20, която тимът на сър Алекс си осигури в понеделник вечерта.
Когато сър Алекс Фъргюсън спечели първата си титла начело на Юнайтед, която беше №8 в историята на клуба - през 1993, съперниците на клуба бяха доста повече - Ливърпул имаше 18, Арсенал беше с 10, а Евертън с 9. Сега Юнайтед е пред Ливърпул, който все още има 18 титли.
„Не става толкова въпрос за това да изпреварим Ливърпул, по-важното е, че Юнайтед е най-добрият тим в страната - заяви сър Алекс през 2011, след като Юнайтед спечели 19-ата си титла. И това постижение се оказа недостатъчно за шотландеца.
При спечелването на шест от титлите на Юнайтед, битката приключва в последния кръг на шампионата. Този сезон момчетата на сър Алекс решиха изхода на сезона по-рано, но това далеч не се случва за първи път.
Юнайтед дели рекорда с Престън, Съндърланд и Астън Вила за най-голям аванс при спечелването на титлата (при 2 точки за победа) - 11 точки аванс през сезон 1955-1956. Клубът е №1 и при схемата, при която отборите взимат 3 точки за победа - 18 точки преднина на финала на сезон 1999-2000.
Нека хвърлим един бърз поглед към 20-те титли на Юнайтед.
1. 1907-1908 - Първата титла
23 победи, 6 равенства, 9 загуби
Шампионският тим на Ърнест Мангнъл е изграден около играчите, дошли от Манчестър Сити и по-точно четирима футболисти: Били Мередит, Хърбърт Бърджис, Джими Банистър и Санди Търнбул.
По това време Юнайтед все още играе мачовете си на Банк стрийт в Клейтън, само две години, след като влиза в елита, но новакът е безкомпромисен - тимът излиза начело в класирането от началото на сезона и не изпуска лидерството до финала. А стартът на Юнайтед е впечатляващ - 13 победи в първите 14 мача.
2. 1910-1911 - Титлата идва на „Олд Трафорд"
22 победи, 8 равенства, 8 загуби
В предпоследния кръг Астън Вила излиза начело по голова разлика, след като побеждава Юнайтед на „Вила Парк". Вила има и мач по-малко, но успява да вземе само равенство срещу Блекбърн, което означава, че титлата ще се реши в последния кръг. Юнайтед разгромява Съндърланд, който заема третото място, а Астън Вила губи от Ливърпул на „Анфийлд". Това носи титлата на Юнайтед.
3. 1951-1952 - Бъзби слага край на дългото чакане
23 победи, 11 равенства, 8 загуби
Преди да спечели титлата след 41-годишна пауза, Юнайтед завършва на второ място в четири от последните пет сезона. Начело на клуба е младият и амбициозен мениджър Мат Бъзби, който печели титлата в последния кръг от сезона.
Арсенал е другият претендент за титлата, но за да я спечели трябва да победи Юнайтед със седем гола разлика. Това е малко вероятно, като се има предвид, че Арсенал завършва мача с девет човека, а Юнайтед печели с 6:1, като Джак Роули вкарва хеттрик.
4. 1955-1956 - Бебетата на Бъзби са пораснали
25 победи, 10 равенства, 7 загуби
За този сезон „Бебетата на Бъзби" са вече основна част от състава на Юнайтед. Със средна възраст 22 години тимът е непобедим на „Олд Трафорд" - за 21 мача като домакин Юнайтед губи едва 3 точки.
От февруари до края на сезона тимът на Бъзби записва серия от 14 мача без загуба, което осигурява титлата с рекорден за ХХ век аванс при системата за 2 точки за победа.
5. 1956-1957 - Първият требъл се изплъзва
28 победи, 8 равенства, 6 загуби
През пролетта на 1957 Юнайтед се бори на три фронта. На 11 април Юнайтед губи първия полуфинал срещу Реал в Мадрид с 1:3, след това обаче запазва титлата на Англия с три победи в рамките на девет дни.
Битката за Купата на ФА също е загубена - Юнайтед пада на финала от Астън Вила, като вратарят Рей Ууд се оказва със счупена скула след сблъсък с Питър МакПарланд и Юнайтед играе цял час с 10 човека.
6. 1964-1965 - Бъзби изгражда наново отбора
26 победи, 9 равенства, 7 загуби
Юнайтед има нужда, за да се възстанови от трагичната самолетна катастрофа през 1958 в Мюнхен, но Бъзби успява да изгради наново отбор, който да може да спечели титлата. В основата му е „Светата Троица" - Денис Лоу, Джордж Бест и Боби Чарлтън, който налагат атакуващия футбол и успехът не закъснява.
Битката за титлата обаче е много оспорвана. В предпоследния кръг Юнайтед побеждава Арсенал, а другият претендент за титлата Лийдс завършва наравно с Бирмингам. Това означава, че Юнайтед ще загуби титлата, ако падне в последния кръг с 0:17 от Астън Вила. Вила печели с 2:1, но Юнайтед все пак завърша на първо място, макар и по голова разлика.
7. 1966-1967 - Най-после идва и европейската слава
24 победи, 12 равенства, 6 загуби
Бъзби описва петата и последна титла с Юнайтед като „най-доброто ми постижение", като той изпълнява и мечтата си тимът да спечели КЕШ.
В Англия Юнайтед прави много силна втора половина на сезона - от 26 декември нататък тимът не допуска загуба и победата на 6 май срещу Уест Хем носи титлата на „Олд Трафорд".
8. 1992-1993 - Първи триумф във Висшата лига
24 победи, 12 равенства, 6 загуби
Началото на Висшата лига съвпада с края на дългото чакане на Юнайтед за нова титла. Астън Вила е достоен съперник, който обаче изостава в края на сезона. На 2 май сър Алекс играе голф, а на 18-ата дупка към него се приближава непознат човек, който му казва: „Извинете, господин Фъргюсън, вие сте шампиони. Олдъм спечели като гост на Вила".
Играчите празнуват цяла нощ в къщата на защитника Стив Брус, на другия ден побеждават Блекбърн и след това продължават с купона.
9. 1993-1994 - първият дубъл
27 победи, 11 равенства, 4 загуби
Между септември и март Юнайтед не допуска загуба във Висшата лига и през януари има аванс от 16 точки. След това обаче печели само една победа в пет мача и Блекбърн се доближава опасно. Седем кръга преди края Блекбърн побеждава Юнайтед и преднината на сър Алекс и компания е едва 3 точки. След това Юнайтед записва пет победи, осигурява си титлата и на финала за Купата на ФА побеждава Челси, с което си гарантира първия дубъл.
10. 1995-1996 - Титлата, спечелена с момчетата
25 победи, 7 равенства, 6 загуби
Юнайтед стартира сезона със загуба 1:3 срещу Астън Вила и специалистите обявяват, че тимът е бледа сянка на близкото си минало. След това обаче младоците на сър Алекс шокират Висшата лига - през януари Нюкасъл има 12 точки аванс, но през пролетта Юнайтед мачка съперниците си, докато кампанията на Нюкасъл става жертва на проблемите в тима. Естествено, младоците печелят и Купата на ФА.
11. 1996-1997 - Au revoir, Кантона
21 победи, 12 равенства, 5 загуби
Юнайтед стартира сезона с тежки поражения срещу Нюкасъл и Саутхемптън, които обаче са забравени, след като тимът записва серия от 16 мача без загуба. Четвъртата титла за пет сезона идва, след като на 6 май Лливърпул пада от Уимбълдън, а Нюкасъл завършва наравно с Уест Хем. В края на сезона Ерик Кантона слага край на кариерата си и напуска Юнайтед.
12. 1998-1999 - Требълът
22 победи, 13 равенства, 3 загуби
Юнайтед успява да си върне титлата от Арсенал и това е първата стъпка към требъла този сезон. Арсенал преследва Юнайтед до последния кръг, в който претендентите побеждават Тотнъм и си гарантират титлата. Освен това Юнайтед печели лудешкия финал на Шампионската лига срещу Байерн, а тимът взима и Купата на ФА.
13. 1999-2000 - Презареждане на батериите в Бразилия
28 победи, 7 равенства, 3 загуби
Юнайтед отнася много критики, че не защитава титлата си в турнира за Купата на ФА, а вместо това участва в първия Световен клубен шампионат в Рио де Жанейро. Тимът не успява да излезе от групата си и в Англия екскурзията е определена като „провал". След това обаче идват рекорден брой точки във Висшата лига - 91, 18 точки аванс на финала пред Арсенал - рекорд за първенството. Съперниците на Юнайтед Лийдс и Арсенал лесно губят точки като гости, което допълнително улеснява атаката на тима от Манчестър.
14. 2000-2001 - Впечатляваща кампания
24 победи, 8 равенства, 6 загуби
Юнайтед взима титлата с лекота - тимът излиза начело през октомври, след победа с 3:0 срещу Лестър. На практика отборът си осигурява титлата с 6:1 срещу Арсенал (преследвач №1) през февруари, като в този мач Дуайът Йорк вкарва 3 гола до 22 минути на срещата. В края на сезона Юнайтед губи последните си три мача и завършва с 10 аванс пред Арсенал.
15. 2002-2003 - Още едно успешно догонване на лидера
25 победи, 8 равенства, 5 загуби
В средата на септември Юнайтед е на 6 точки зад Арсенал. Но в последните 17 мача тимът на сър Алекс е неудържим - 14 победи, като Юнайтед записва серия от 18 мача без загуба.
16. 2006-2007 - Срещу Челси
28 победи, 5 равенства, 5 загуби
Битката до финала е между два отбора - Юнайтед и Челси. Под ръководството на Жозе Моуриньо в Челси не са готови да абдикират, но Челси прави равенство с Болтън и това дава аванс от 5 точки на Юнайтед три кръга преди края. И сър Алекс не пропуска тази възможност.
17. 2007-2008 - Превъзходството на Роналдо
27 победи, 6 равенства, 5 загуби
Още една много оспорвана кампания, завършила с триумф. Кристиано Роналдо става голмайстор на тима, но и други имат сериозен принос - Карлос Тевес вкарва изключително важния изравнителен гол срещу Блекбърн, а вратарят Бен Фостър играе невероятно силно срещу Дарби.
Това позволява Юнайтед да се крепи на върха на класирането. В последния кръг за сезона Челси трябва да победи Болтън и да се надява, че Юнайтед няма да спечели като гост на Уигън. В крайна сметка Челси стига до равенство, а Юнайтед печели с 2:0.
18. 2008-2009 - Приносът на Ван дер Саар
28 победи, 6 равенства, 4 загуби
Вратарят Едвин ван дер Саар има огромен принос за тази титла - той опазва вратата си суха в 14 мача. От 26 декември нататък тимът записва 7 поредни победи и в крайна сметка успява да се справи с възродения отбор на Ливърпул. Юнайтед става първият отбор в Англия, който печели на два пъти по три последователни титли и се изравнява с Ливърпул - и двата отбора имат по 18 титли.
19. 2010-2011 - Рекордната титла
23 победи, 11 равенства, 4 загуби
Титлата е спечелена на „Олд Трафорд", където Юнайтед губи едва 2 точки през целия сезон. Като гост обаче тимът се представя доста по-слабо - едва пет победи.
В края на октомври шампионът Челси има аванс от 5 точки, след това обаче лондончани губят 20 точки в следващите 9 мача. Юнайтед не познава загубата до 5 февруари - серия от 24 мача без поражение. Краят на шампионската кампания на Челси идва през май, когато Юнайтед печели прекия сблънсък с 2:1 и излиза с 6 аванс два мача преди края на сезона. Следва равенство 1:1 с Блекбърн като гост и рекордната титла е факт.
20. 2012-2013 - Връщането на титлата
26 победи, 3 равенства, 4 загуби, 33 мача досега
През миналия сезон Юнайтед загуби битката за титлата срещу Сити, но сега си я върна, при това без особени драми. Сити губеше точки, Юнайтед трупаше победи. Тимът намери ритъма си на игра около Нова година и към средата на февруари вече разполагаше с аванс, който нямаше как да бъде стопен. Но на това сме свидетели всички ние.
Тоя под мен. Видях клипчето - 5:0 за "свраките"... и какво? Я виж кой е шампион 1996/7 година и пак си помисли на кого му е било тъпо... на феновете на Юнайтед, или на тези на Нюкасъл. Ебахти тъпите животни щъкат из това необятно поле, наречено интернет. Сульо енд Пульо дава меродавно мнение, въпреки че фактите говорят друго! И какво като са паднали 5:0 бе? Кажи, никой отбор не е падал с толкова ли? Футбола ли ще свърши? Я кажи през 90 те как Нюкасъл профука двуцифрен точков актив... ако въобще си следил футбол по това време. Смотаняк!
В случая - субектЯ от коментар 1 се е насрал в гащите. Аз сега се сещам и онова 5:0 от Челси в годината, когато Ман Ю спечели требъл. После имаше 1:4 от Ливърпул, Ман Ю пак бяха шампион... и още и още. Едно е да мразиш някой отбор, съвсем друго е да се аргументираш и обосновеш. Ама колегата явно няма тази възможност. Здраве да е.
Сезон 1996/97 беше един от много силните на Ман Юнайтед.Новата генерация "бебета" възмъжаваше,а "Крал Ерик" изпя своята лебедова песен.Много нещастно отпаднаха от Борусия Дортмунд на полуфинала на ШЛ след серия от греди.0:5?-може да се случи всекиму,а и "свраките" с Алън Шиърър и с Крис Сътън бяха много,много добри тогава...
антикомунист Отрепко, не знам защо слагаш Интер пред Ман Ю в Европа, но явно това че не си в ред с главата! То се и чете де... ебахти тъпака! Ок, Ливърпул са с повече успехи в Европа, но кажи нещо за 20>18 в полза на Юнайтед? Ами ФА? Ман Ю има 11... Мики Маус Къп не се смята за трофей. Е, това че си хейтър не променя факта, че си малоумник. Плюй по форумите, това ти е останало явно.
п.с. Както и Юве... те са след Ман Ю по трофеи в ШЛ.
Да, Крис Сътън не е играл за Нюкасъл-исках да кажа Алън Шиърър и Лес Фърдинанд. Но пък вижте това от същия сезон 96/97: http://www.youtube.com/watch?v=hQqKoeTeGD0
бичкия Ами нервен съм... понякога. За мача с Пуул - вярно подпряха Юнайтед, никой не го отрича. Но никой не споменава реферските балтии обаче... (а такива имаше през сезона, въпреки, че всички скачат вкупом, само като чуят Ман Ю). Я кажи - в годините, когато Ливърпул доминираше, на тях не им ли правеха реверанси? Кажи Нийл Ръдък "бръснача" колко пъти е бил за червен картон (например) и не му беше показван? И куп други касапи...Ама с ръка на сърцето сподели... Да ти кажа аз за какво се сещам - един мач с Атлетико и една "дузпа" срещу Джерард, която даже беше извън пеналта... даже не беше и нарушение... ама нейсе. Та, с този гол продължиха в групите. Тоест нови 20 млн. в касичката. Ами онзи гол-фантом срещу Челси в ШЛ? Цял уикенд го чепкаха в Англия и накрая Пуул спечели ШЛ, ако не се лъжа. Всеки знае, че топ отборите ги толерират... навсякъде. Без изключение дали е Испания, Франция, Германия или Англия... Ще свършат успешните години и на Юнайтед, колелото ще се завърти, след като САФ прекрати кариерата. Неминуемо е.