От Селтик си признаха, че за тях е мечта дори само да играят в този мач. Дойдоха в Барселона, видяха, но, уви, не можаха да победят.
Въпреки кошмарния финал - победен гол за домакините в 4-ата минута на добавеното време, „детелините" обаче си тръгнаха от „Камп Ноу" доказали, че те и шотландският футбол като цяло имат място в Шампионската лига.
След гола на Йоргос Самарас в 18-ата минута празнуването на мениджъра Нийл Ленън край тъчлинията бе нещо средно между еуфория и невярване, че това е истина - за момент изглеждаше, че мечтаната победа може и да стане факт.
В самия край на първото полувреме майсторско изпълнение на Андрес Иниеста донесе изравняване за Барса и изглеждаше, че това ще сложи край на съпротивата на гостите.
Само че не стана така. Докато каталунците увеличиха оборотите, Селтик също стана по-силен, с една идея по-бърз, спокоен под натиска на фаворита и немалко моменти на индивидуална брилянтност запазиха резултата равен.
Вратарят Фрейзър Форстър бе просто великолепен при два изглеждащи невъзможни за спасяване удари на Лионел Меси. Така англичанинът показа на целия свят защо вече е част от селекцията на Рой Ходжсън.
Представянето на нигерийския бранител Ефе Амброуз също бе съчетание от физическа мощ и хладнокръвие. Скот Браун се бореше с болката, за да бъде впечатляващ в средата на терена, Виктор Уаниама и Джо Ледли също си свършиха работата пред защитната четворка, а Гари Хупър не спря да тича по фронта на атаката.
Не че Селтик не е имал и други славни европейски вечери в близкото минало. През ХХI век „детелините" са побеждавали Ювентус и Манчестър Юнайтед. Отстранявали са Барселона за Купата на УЕФА преди осем години.
Но сегашната Барса е смятана за един от най-великите отбори в цялата история на футбола, а момчетата на Ленън се изправиха мъжки срещу Меси, Шави, Иниеста и останалите звезди, отстоявайки своето.
Въпреки страхотната работа, която свършиха, шотландските бойци си тръгнаха с разбити сърца след късния победен гол на Жорди Алба. Положителен резултат - равенство или победа, щеше да направи този мач незабравим за Селтик.
Въпреки че това не случи, представянето на Селтик даде надежда на цяла Европа, че Барселона може да бъде спряна на „Камп Ноу", където не са твърде много отборите, които си вярват, че могат да постигнат каквото и да било.
След тригодишно отсъствие от голямата сцена на груповата фаза в Шампионската лига, „зелено-белите" се завърнаха по чудесен начин и с оглед на равенството с Бенфика и победата над Спартак в Москва, те са със съвсем реални шансове да достигнат фазата на елиминациите, въпреки че някои ги отписаха още след жребия.
В последно време шотландският футбол е тема в световните спортни медии по неприятен повод - финансовият крах на Рейнджърс, довел до изхвърлянето на „сините" от професионалния футбол.
Сега обаче вечният им враг направи своята страна горда със своето представяне. Славният Селтик, който е и европейски шампион от 1967 г., отново е сред топ клубовете на континента и с талантливия си млад състав има потенциал да остави следа в този сезон от Шампионската лига.
Нийл Ленън е горд с възпитаниците си, въпреки че те не успяха да постигнат резултат, който можеше да е определящ за кратката му досега кариера на мениджър. Ако северноирландецът успее да задържи това ниво на отбора, успехите няма да закъснеят. Може би още след две седмици на „Паркхед" срещу Барселона...
