След напрегнатия сблъсък между Реал (Мадрид) и Барселона на 16 април се случи нещо неочаквано. Когато съдията сложи край на двубоя бе почни полунощ. Едва дочули сигнала сред ужасяващия шум от трибуните играчите на двата тима се отправиха към съблекалните. И там в тунела те се насочиха едни към други, все още подвластни на страстите около двубоя. И докато всички очакваха поредните проблеми футболистите започнаха да се прегръщат.
Малко по-късно играчите още стояха и разговаряха помежду си във фоайето на съблекалнята на „Сантяго Бернабеу", където всичко е украсено със синьо-белия герб на Реал. Присъединиха се и други. Някои в тренировъчни екипи, други в обикновени дрехи, но всички до един част от испанския национален отбор. И приятели.
В това няма нищо осъдително, фактически подобни отношения дори се приветстват, но не от всички. И не всички възприемат това адекватно. Серията от четири „Класики" изостри съперничеството между Реал и Барселона, добави и агресия, в резултат, на което някои играчи предпочитат да се държат далеч един от друг, поне пред публика.
Реал (Мадрид) и Барселона са европейски грандове, но са заобиколени от ласкатели и цели императорски гвардии. Всички те и фанатичната преса яростно подкрепя нестихващото съперничество. Страните се изобразяват като непримирими врагове.
Най-недоволни от всичко това са самите играчи. Някои от тях съжаляват за задължението да ненавиждат противника, за средата, в която опонента постоянно се демонизира и се превръща в самоуверен и злобен враг, а не просто в съперник от терена. „И след това се озоваваш в националния отбор и те се оказват напълно нормални хора", обясняват ситуацията футболистите.
Ето защо зад изкуствената войнственост, която някой играчи не успяват напълно да избегнат, се крие истинско приятелство. На полето може и да се случват сблъсъци и да се демонстрира враждебност, но в живота не е така. Мнозина дори предпочитат дружелюбната атмосфера пред тази на конфликта.
Както казва защитникът на Реал (Мадрид) Алваро Арбелоа испанският национален отбор е като „глътка свеж въздух", който те оставя далеч от клубното съперничество, заплашващо да се превърне във всепоглъщащо.
Икер Касияс и Шави Ернандес са близки от мига, в който спечелиха заедно световната титла за младежи. Обединява ги закачливият им характер. „Някои от играчите в националния отбор са ми приятели. Най-близки сме с Икер", обяснява Шави. Той лепва на вратаря прозвището „Скункс", Касияс е този, който шегувайки се с журналистите нарича Шави „най-добрия играч в света". „Казвах ви това от години", обясни в края на миналата Касияс, когато Шави бе номиниран за „Златната топка".
Но двамата не са единствените. Вижте как говорят един за друг Шави и Чаби Алонсо. Преди всичко става дума за взаимно уважение, за обща работа, дори когато са разделени. Да те играят един срещу друг, и какво от това? Имат различни стилове, различен подход и манталитет, но в националния отбор се обединяват и така се ражда взаимния респект, който се пренася и на клубно ниво. Неслучайно един от играчите на Реал затваря очи, когато чуе често повтаряното в Мадрид и извън Барселона обвинение „Барселона е скучна". „Ако това е скучно...", отбелязва той с досада. Макар че мнозина предпочитат да не мислят за това играчите на двата тима всъщност се отнасят добре един към друг. Или се отнасяха...
След серията от четири Класики имаше много разговори за победителите и победените. Но почти нищо не се каза за това кой ще пострада от този сблъсък извън него. Сега съществува опасението, че това ще бъде Испания. Съперничеството стана толкова ожесточено, на терена и извън него, че последствията могат да нанесат не малко вреди на националния отбор.
Сред големите успехи на тима до този момент бе атмосферата в съблекалните, играта на карти и PlayStation, шегите и лекотата, с която играчите прекарваха времето си заедно. „Ние сме отбор", казваха те. Разбира се, това е клише, но по отношение на „Ла фурия роха" бе напълно вярно.
През последните дни част от това се промени. След двубоя в Ла Лига медиите обвиниха Жерар Пике, че се е подиграл на играчите на Реал (Мадрид), наричайки ги „испанчета" и определяйки първенството и краля за „техни", Пике отрече яростно обвиненията, напомняйки че е оставил всяка капка кръв и пот, борейки се за честта на Испания в ЮАР.
Но такова обвинение не изчезва безследно. И когато Касияс обяви: „Пике знае какво говори", стана ясно, че нещо се е случило.
Това нямаше чак толкова голямо значение след като малко по-късно играчите се събраха и поговориха във фоайето на „Бернабеу". Но след това дойде двубоя за Купата на Краля. Тактиката на Моуриньо предвиждаше неговите футболисти да изкарат извън кожата играчите на Барселона. Убедени от треньора си, че трябва да го направят, футболистите на Реал излязоха с тази мисъл на терена, независимо от факта, че на някои не им беше никак лесно. И в крайна сметка това даде резултат, но въпросът е как ще се отрази това на националния отбор. Както и последвалите обвинения в полуфиналите на Шампионската лига в неспортсменска игра.
Добрата новина за треньора на националния отбор Висенте дел Боске е че в тези 18 дни Давид Вия и Фернандо Торес сложиха край на головата си суша. През останалото време селекционерът безпомощно гледаше на своите играчи, които се сблъскваха един с друг и си разменяха удари по краката. В финала за Купата на Краля и в двата сблъсъка за Шампионската лига сблъсъците бяха по целия терен. В това число и между съотборниците в националния отбор.
Едва ли някой скоро ще забрави отношението на Арбеола и Серхио Рамос срещу Вия. Серхио Бускетс и Алонсо влязоха в словестна престрелка, Шави също участваше. Само Иниеста като че ли остана настрани, но му личеше, че трудно се сдържа.
„Надявам се, че това няма да повлияе на националния отбор", въздъхна Дел Боске. Селекционерът предпочита да мисли, че ще се запомни жестът на Пике, който въпреки поражението във Валенсия подаде ръка и поздрави своите противници, които са и негови съотборници в националния отбор. Или ответния на Арбеола и Алонсо след втория полуфинал в Шампионската лига.
Но това е по-скоро изключение от правилата. Защото в Мадрид са убедени, че са намерили начин да побеждават Барселона. И той включва агресивния подход, който каталунците предпочитат да използват само в краен случай. И в който място за взаимно уважение няма. Въпросът е дали това важи само за 90-те минути на терена?
Отговорът ще разберем след месец когато световните шампиони пак се събират в „Лас Розас". Сигурно е обаче че дел Боске ще има немалко работа.
