Новината, че Мумбай от индийската супер лига е назначил Никола Анелка за играещ треньор е, меко казано, изненадваща. Рекламен ход, очевидно.
Но и повод за въпроси - какъв опит има Анелка като наставник, какво е взел от треньорите на близо 20-те отбора, за които игра през последните 20 години?
И двата въпроса получават отговор, клонящ към категорично "не" и "никакъв".
Професията играещ треньор не е за всеки, като историята отхвърли варианта като сериозен за най-високото ниво на футбола. В наши дни работата на един треньор или мениджър е твърде сложна, свързана с много дейности в офиса и изпипване на детайли, за да може да имаш време и енергия и за тренировки наравно с останалите играчи.
През 80-те и 90-те ролята на играещия мениджър бе популярна в Англия, като Кени Далглиш даде тон в Ливърпул, печелейки дубъл в първия си сезон. Но бяха различни години. А и Кени, част от отбора в предишните 10 години, познаваше всяка подробност от всеки играч, както и всяко кътче от съблекалнята.
Институт в Лондон изчисли, че неопитните мениджъри, които стъпват от терена директно в обувките на треньори, печелят не повече от 30% от мачовете си в първите два сезона. Тези, които имат повече от 4 години опит като помощници или главни треньори, успяват в между 40 и 48 процента средно.
Което си е далеч по-голям шанс за добро класиране в края на сезона.
Рискът да назначиш най-опитния си играч за играещ мениджър бе сравнително успешен до един момент в края на миналия век.
С рязката промяна и детайлизация на футбола, с изследването на всеки елемент от играта, с динамизацията и значителното подобрение на методите за трениране и възстановяване, един треньор има достатъчно задачи, за да има време да се поти наравно с играчите в тренировките.
И да играе в събота на терена, вместо да анализира отстрани и да взима точните решения в хода на мача.
С назначението на Анелка в странната като съдържание и смисъл индийска лига, ето поглед към някои от звездите, които опитаха интересния коктейл "играещ треньор".
Не всички успяха...
