ЦСКА очевидно няма да стане шампион на България. Не е далеч от логиката и изводът, че армейците може да останат и извън евротурнирите. Всъщност, погледнато реално, с играта си ЦСКА няма много европейски аргументи.
Клубът изглежда като в клинична смърт и най-показателният белег за нея е фактът, че феновете дори вече нямат сили за революции и бунтове след поредната безобразна игра и провал. Вече на никой не му пука колко слаб е ЦСКА.
Подобна летаргия настана след съмнителната пролет на 2006 г., когато един далеч по-силен отбор на армейците пропиля 7 точки аванс и поднесе титлата на врага Левски.
А с колко надежди започна и тази пролет.
Селекция като за Шампионска лига. Приказки поне като за четвъртфинал в нея. Даниел Панку (вече дезертирал от ротата) с визитка от Бешикташ и Русия, Игор Митрески (и той ударил на уволнение) с капитанска лента от Спартак и Енерги в своето CV, марсилският талант Гранден, някогашната звезда Петре (вече повече рали пилот, отколкото футболист), и още и още...
Треньор с 50 000 лева заплата и безброй спечелени дербита в родината си. ЦСКА на хартия бе шампион. Оставаха 15 формални мача.
И се започна пролетното ходене по мъките, което всеки фен на отбора знае от години. В последните десет години пролетта налива с олово краката в червени чорапи и ЦСКА потъва.
Четири победи в 11-те мача (10 за първенство и един за купата). Едната е срещу Ботев с 3:0 служебно. Останалите пак са срещу "тежки" съперници - борещите се да не изпаднат Сливен и Локо (Пд), както и с вече потъналия Спортист.
Това не е форма на отбор с европейски амбиции.
Извън терена в този ЦСКА също няма нищо европейско. Трети треньор за 25 кръга, този път абсолютен стажант - Адалберт Зафиров. Някакъв спортен директор, дошъл с незнайни задачи и отишъл си с декларация след два месеца. С играчи, които си хващат влака, бивши треньори и ръководители, плюещи и съдещи клуба, с множество задължения, с некомпетентни собственици, както и с фенове, чието търпение не е безгранично. Те също допринесоха за лудата пролет в клиниката "ЦСКА" с прекратения мач в Мездра.
И отново с натоварване на мисия на спасител Димитър Пенев, вечно стоящ в готовност, но този път май вече позакъснял да помогне.
В добавка армейците страдат и от почти непознат за тях в историята съдийски дискомфорт. Две неубедителни дузпи за Локо (Пд) на "Армията" (3:2), признат нередовен гол на Пирин (1:1), неотсъдена очевадна дузпа за хващане на топката с две ръце при 1:1 с Монтана. В сравнение конкурентът Левски получи две от най-комичните дузпи в родния футболен фолклор, с които записа 4 пролетни точки.
Но не съдиите са проблемът на ЦСКА. Славният клуб не трябва да се оправдава, а да се стяга и да покаже най-накрая някаква игра. Предишният треньор Любо Пенев казваше: "Да стягаме шортите". Но в комата, в която е ЦСКА, това няма да е достатъчно. Нужна е шокова терапия, а с попреминалия годините за каквито и да е шокове Димитър Пенев, тя едва ли е постижима. Както и със Зафиров, който се учи в движение да кормува, ама учебната кола е без спирачки...
