Датата 18 октомври 1972 г. остава в историята със знаменитото изпълнение на Христо Бонев срещу величието на „Манчестър Юнайтед” Джордж Бест. В световната квалификация между България и Северна Ирландия в София пловдивчанинът издебва Бест в наказателното поле на гостите. Никой не ги гледа, тъй като топката вече е прехвърлена към центъра. Изведнъж средният пръст на Бонев се оказва заврян в ануса на ирландеца! Петият от „Бийтълс”, както наричат Бест, сваля нашия на земята с кроше в лицето и два ритника. Разбрал-недоразбрал какво точно е станало, съдията Герхард Шуленбург свири дузпа за България (нарушението е в пеналта) и гони Джордж Бест. Самият Бонев е точен при изпълнението на наказателния удар във вратата на знаменития Пат Дженингс, а България бие с 3:0. „Не си спомням какво точно се случи, май ме дръпна за фланелката и нервите ми не издържаха”, крие по-късно истината любимецът на жените Бест.
През 50-те години широка популярност придобива един трик, когато се играе на разкалян терен. Тъй като в онези времена правилникът все още позволява да се играе в локви, тарикатите бързо изнамират начин да бъде обезвреден вратарят на противника при изпълнение на ъглов удар. За целта един точно определен играч от нападащия отбор трябва да му хвърли шепа кал в лицето, за да го ослепи поне за няколко секунди. В това време следва центриране на топката и евентуално гол в останалата без страж врата. У нас въпросният трик е увековечен във филма „Любимец 13”, където футболистът на отбора Витоша Станчо Пармаков вади от строя именно по този начин вратаря на онези отсреща. Но си плаща с червен картон, изваден му от съдията Георги Калоянчев.
Особено садистичен похват се явява този с убождането от карфица, датиращ от 50-те и 60-те години. Някои от най-коварните футболисти крият въпросната игра, забита най-често в яката на фанелката. И, когато се налага, забиват острието й в крака на играч от съперника, за да го обезвредят. Много е болезнено, тъй като играта се забива в напрегнатия мускул. Този номер се е прилагал дори и в Западна Европа. Прочутият вратар на френския Реймс, финалист за КЕШ през 1956 г., Рене Жаке (на снимката вляво) твърди, че най-малко десет пъти в кариерата си е бил убождан с карфица от онези отсреща. А у нас например навремето става популярна „карфицата на Франц”. Става въпрос за игралия в Казанлък десен защитник Петър Францев, зъл като куче. „Беше много пъргав и обичаше да се заяжда с противниците си. Имаше скрита карфица, и при някое по-напечено положение убождаше с нея противников играч, след което я хвърляше на терена”, свидетелстват съотборниците му.
Какво да направим, когато отсреща имаме по-техничен противник? Англичаните са го измислили отдавна. Просто трябва да наводните игрището, и на другият отбор ще му се стъжни животът. В Челси това е въведено още през 1966 г. за полуфиналния реванш срещу Барселона от турнира за Купата на панаирните градове. След цяла нощ поливане игрището на „Стамфорд Бридж” прилича на блато. Съдията остава напълно изумен откъде са тези локви, след като над Лондон цяла седмица не е валяло. Тарикатите от Челси бият с 2:0, но на „Ноу Камп” няма прошка – 5:0 за Барса. Интересно, че по онова време подобни номера с терена се прилагат и у нас. За мача Ботев (Враца) – Левски от 1965 г. четем в „Народен спорт” следното: „Домакините бяха избрали всички възможни средства, които ги облагодетелстваха. Имаше строга забрана да не се полива твърдият като бетон терен, който същевременно е неравен, целият в дупки и бабуни”. За капак гостите от София са оставени без капка вода в съблекалнята. Мерките дават резултат и хитрите врачани изкопчват равенство 1:1 срещу Гунди и компания с гол на местното величие Илия Драгомиров - Линко Песа.
Сред специалитетите на споменатия по-горе Вини Джоунс фигурира и един особено коварен способ за изваждане на противника от строя. Свирепият Вини се засилва с двата крака към глезените на клетника от другия отбор. С единия му избива топката, а с другия го халосва в кокалчетата. Влачи го като шейна поне няколко метра, докато го забие в рекламите. След това клетникът дълго време не може да бъде свестен. Понякога съдиите дори се хващат на този номер, че защитникът уж е играл за топката, и не отсъждат нарушение. Всъщност въпросният маниер на игра е въведен в България доста преди началото на професионалната кариера на Вини Джоунс. Изпълнява го до съвършенство храбрият защитник на Левски Валери Греков, носил синия екип в края на 70-те години. На „Шейната на Греков” са имали честа да се повозят дори знаменитости като испанския национал Карлос Сантиляна в мача между Реал (Мадрид) и Левски (2:0) на „Сантяго Бернабеу”.
Футболните съдии също са хора и могат да се подведат, стига да сме достатъчно подлички. Въпросът е да хванем точния момент. В хрониките на футбола ни е документиран случаят в мача Пирин – Левски (1:1) от 1978 г. Сините губят в Благоевград и нападат отчаяно в последните минути. Издебнал, че реферът Тодор Страшников е с гръб към ситуацията, капитанът на Левски Павел Панов се провиква: „Дузпаааа!” За всеобща изненада арбитърът наистина отсъжда наказателен удар, а с него сините се спасяват от загубата. Още по-интересна е историята с Наско Сираков и Лъчезар Танев. На мач между Левски и ЦСКА през 80-те години Танев успява да внуши на съдията Величко Цончев, че Сираков го е псувал. И реферът клъвнал на въдицата. Следва червен картон и нападателят на сините е изгонен. Сирака обаче си го връща години по-късно, вече като футболист на Ботев (Пд). В мача с ЦСКА току-що влезлият като резерва Танев нещо ръкомаха към арбитъра. „Не виждаш ли, че те псува? Шибни му един червен картон!”, шепне Наско на съдията. Онзи се връзва, а Танев заминава под душа само след пет минути игра.
Какво е да ти направят кален византийски номер? Тези от Цървена звезда го изпитват на гърба си в мача в гръцкия Панатинайкос в полуфинала за КЕШ през 1971 г. Първият двубой в Белград завършва 4:1 за югославяните. Но на реванша гърчолята смазват съперника си с 3:0 и отиват на финала. От Цървена звезда и до днес отричат обвиненията, че уж продали мача. За сметка на това обвиняват домакините, че са им дали нещо за пиене, което ги направило шантави. Миле Новкович, който играе в този мач като защитник, е категоричен: „Бяха ни дрогирали! На терена щъкахме като в полусън. Първото полувреме го изиграхме как да е. Но на почивката ни дадоха някаква лимонада, която ни довърши окончателно. Даже нямам спомени от второто полувреме…”. Съдбата на Новакович не е за завиждане. Същата вечер баща му го подкарва с шамари още на летището в Белград. „Майка ми не ми говори половин година, а кръстниците се отрекоха от мен. Всички ни обвиняваха, че сме се продали,а ние просто бяхме отровени”, разправя бившият защитник.
