Когато един клуб се оглежда за нов треньор, повечето привърженици винаги сочат към някой от бившите играчи на отбора, ако ги попитат кого биха предпочели. Този избор те правят под въздействие на емоциите заради лоялността му към клуба, която се смята за предимство в сравнение с други качества на други кандидати, но ако треньорството беше само мотивационни речи и вярност към емблемата, то тогава почти всеки от трибуните би бил подходящ избор.
Неприятната ситуация, в която Ювентус се намира в момента, обаче е такава, в каквато клубовете се случва да попадат отвреме-навреме. Много се изписа и изприказва за това как сегашните играчи нямат духа на славните си предшественици, а бившата звезда на тима, понастоящем административен директор, Павел Недвед заяви, че "новите футболисти не разбират какво означава да носиш тази фланелка, а старите са забравили".
Така че при задължителната смяна на Луиджи дел Нери от ръководството гледаха за някой, който не само притежава чисто треньорски умения, но и гори за Ювентус. В лицето на Антонио Конте те имат точно такъв човек.
Неговите заслуги за тима на сърцето му са безспорни. Ветеран с 13-годишен опит с бяло-черната фланелка, 5 от които като капитан, петкратен шампион, победител в Шампионската лига и в турнира за Купата на УЕФА, някои от съотборниците му навремето казваха, че той на практика беше играещ треньор на терена със своите лидерски качества и воля за победа.
След неуспешния старт на треньорската му кариера в аматьорския Арецо, неговият баланс в Серия "Б" е отличен. След като вкара Бари в елита, той пое Аталанта и води отбора в Серия "А" с променлив успех през есента на 2009 г. и напусна в началото на 2010. През миналото лято пое Сиена и отново извоюва промоция.
Ключът към успехите му във втория ешелон бе в това, че отборите му се бореха за всяка педя от терена. Със система 4-4-2, която има предимството да покрива повече пространство от другите тактически формации, Конте разчиташе много на активността на крилата по фланговете, докато двамата централни полузащитници подсигуряваха в дълбочина - основна разлика с начина на употреба на тази система от страна на Дел Нери в Ювентус.
В Бари играчите, които разполагаха със свобода на действие по фланговете бяха Давиде Ландзафаме и Стефано Губерти, а в Сиена - Дженаро Троянело и Реджиналдо. Дори в Аталанта отборът често изглеждаше във формация 4-2-4 с Хайме Валдес отляво и Фабио Чераволо или Никола Мадона отдясно.
Ефективността на тази тактика е в това, че разтяга подреждането на противниковите футболисти, така че се създават празни пространства на други места по терена. Със сигурност Конте ще използва същия подход и в Ювентус, а привличането на Андреа Пирло от Милан, който е свикнал с 4-4-2, е огромен плюс. С Пирло и по-дефанзивен играч до него като Мело, крилата ще имат възможност да отиват напред, а в негово лице те ще разчитат на проницателни подавания, с които да изпреварват бековете на съперника.
Новият проект за Юве, разбира се, се нуждае от много работа, особено в изграждането на солидна защитна четворка, за да стои по-здраво на терена. Но Конте не само че изглежда като правилният човек, който да извлече максимума от играчите, но и е доказал умението си да извежда отбори в слаба форма до там, където искат да отидат.
Той може да няма дългия списък с трофеи на Луис ван Гаал, нито опита от Серия "А" на Валтер Мадзари, но разполага с идеи, тактическа култура и дух, които могат да направят Ювентус отново велик. А от клуба трябва да го оставят да работи на спокойствие, за да дадат плод неговите планове. Идва времето на Конте!
