За да успееш в италианския футбол трябва да притежаваш три отличителни черти:
Fantasiа: фантазия, въображение и усет.
Furbizia: хитрост и добра преценка.
Tecnica: техника и хладнокръвие.
В най-силните си години Калчото преливаше от fantasia, furbizia и tecnica, което го превръщаше в любимо първенство на феновете и притегателна сила за много от световните звезди.
Сред тях бе и талантливият англичанин Пол Гаскойн, който приe офертата на Лацио, а на терена и извън него престоят на Газа край Колизеума бе истинска трагикомедия.
Пристигането
Над 1000 тифози на Лацио приветстват Гаскойн на летище "Фиумичино" през 1992 г. Терминалът е огласен от песни, а гардове и карабинери обграждат Гаскойн, за да може да премине през възторжената тълпа.
"Когато го зърнах, Боже мой, Пол ми изглеждаше като Исус Христос", спомня си един от запалянковците, присъствали на посрещането.
Газа манията в синята част на Рим е с размерите на пандемия, а от англичанина се очаква да е божеството, което беше Марадона в омразния им Неапол.
Италианците знаеха, че привличат суперталант, но не знаеха, че приемат под крилото си и изключително лабилен играч и човек - както физически, така и психически.
Трансферът му от Тотнъм в Лацио е истинска сага, наподобяваща днешните и даже още по-заплетена.
Президентът на "орлите", Серджо Краньоти, се прехласва по Гаскойн по време на световното първенство в Италия и двата клуба се договарят за трансфер на стойност 8.5 млн. паунда - астрономическа сума за онези години. Газа обаче къса кръстни връзки на дясното коляно по време на финала за ФА Къп през 1991-а и сделката се отлага.
Ударът е голям и не е изненадващо, че от Лацио настояват за незабавно предоговаряне. Италианците изпращат медицински екип, който да прегледа Гаскойн, а след това трансферната сума е намалена на 5.5 млн. (британски рекорд по онова време).
Но възстановяването на Газа се забавя допълнително, след като удря лошо коляното си след пиянски запой и сбиване в родния Нюкасъл.
След като пропуска цялата кампанията 1991/92, Гаскойн пристига на базата във Формело в отчайваща форма на фона на огромните физически изисквания в Серия "А".
"Смятах, че тренировките няма да са нищо особено, но беше много тежко. Буквално докато тичах, ми дупчеха пръста за кръвни проби. Мислех си: "Боже, за какво е всичко това?". А после се почваха прегледи на главата, сърцето, мерене на кръвното... Отвсякъде по тялото ми стърчаха жици и изглеждах като сателитна чиния."
Хумористичният спомен на Гаскойн е добро обяснение на това защо играчите от Острова изпитваха трудности на Ботуша.
В началото на 90-те методите на подготовка в Калчото - физически и тактически, са класа над тези в английския футбол. А наставникът на Лацио, Дино Дзоф, освен че се придържа стриктно към тях, е убеден, че футболът е "спорт на безспорни ценности, като силен характер, лоялност и самодисциплина".
Как се вписват тези неща с образа на Газа?
Да не говорим, че още на първата си тренировка във Формело пристига без обувки - нито маратонки за тичане, нито бутонки...
И въпреки непоследователността му в подготовката, желанието му да се завърне на терена е изгарящо. Пътят е труден, но благодарение на грижите на клубния физиотерапевт Гаскойн постепенно достига формата да дебютира с небесносинята фланелка на Лацио.
Обещаващото начало
Дебютът на Газа в Серия "А" е съпътстван с огромен интерес не само в Италия, но и в Англия.
На 6 септември 1992 г. 3 милиона зрители във Великобритания гледат равенството 3:3 със Сампдория. Шоуто е страхотно, а англичаните са запалват да следят футбола от Ботуша, обвит в дим от факлите по трибуните и озвучаван от бомбички и непрестанните песни на тифозите.
Всички се питат ще успее ли Гаскойн там, където великани като Джими Грийвс, Денис Лоу и Йън Ръш се провалиха?
Газа обаче не влиза срещу Сампдория. Той се представя пред феновете в дъждовен ден в средата на седмицата в приятелски мач срещу бившия си клуб Тотнъм. 30 000 се стичат на "Стадио Олимпико" при положение, че посещаемостта на обикновена контрола е не повече от 5-6 хиляди.
Дългоочакваният му официален дебют в Серия "А" е срещу Дженоа на 27 септември. Според треньора Дино Дзоф пускането на англичанина е прибързано, но в крайна сметка се поддава на медийния натиск и на нетърпението на клубния бос Краньоти.
На Гаскойн му липсва остротата, но компенсира с вродения си талант и темпераментния стил на игра. За 41 минута Газа изпъква с няколко маркови отигравания в полузащитата, които възпламеняват страстите на стадиона, но след това "Олимпико" притаява дъх след безкомпромисно влизане отзад на Марио Бортолаци в краката на Газа. Пол обаче се изправя и му подава ръка.
Макар и само едно полувреме - най-важното е, че коляното му издържа.
Още на следващия двубой пък в "Курва Норд" опъват знаме "Guai A Chi Ce Lo Tocca" (Неприятности за всеки, който го докосне).
Физическото му състояние не му позволява да изкара пълни 90 минути, но се представя добре за римляните. При успеха с 5:2 над Парма прави брилянтна асистенция на Бепе Синьори, а срещу Милан на Капело го изпращат с аплодисменти, въпреки че мачът е загубен с 3:5.
След края на срещата наставникът на "росонерите" признава класата на англичанина: "През следващия сезон Гаскойн може да бъде един от най-добрите играчи в първенството. Той е силен, бърз и преодолява противниците по елегантен начин. Добър е, но може да бъде още по-добър."
А във Вечния град няма по-подходящ момент да демонстрираш силата си от дербито с Рома.
Герой
"Спасителя спаси Лацио", крещи Питър Бракли, коментаторът на английския Channel 4, където се излъчва Калчото.
Но това е нищо в сравнение с бушуващия "Курва Норд", който празнува изравняването 1:1 срещу Рома.
Фактът, че Гаскойн е на терена в 86-та минута е малко чудо, но молитвите на лациалите са чути. Газа бележи попадението с глава, а след лудата радост пред сектора, се просълзява, тичайки към центъра. "Играл съм големи дербита в Англия, както и с Рейнджърс в Шотландия след това, но римският сблъсък е нещо неописуемо. Да отбележа тогава беше благословия от Господ", казва Пол.
Окрилен от първия си гол в Серия "А", англичанинът прави страхотен мач и се разписва отново срещу Пескара.
Когато е спокоен и подготвен, безскрупулните бранители в Италия не са проблем за него и той успява да демонстрира най-доброто, на което е способен. В книгата си "Калчо: Историята на италианския футбол" Джон Фут пише: "Този непринуден лунатик Гаскойн се отличаваше с дрибъл, който имаше рядката красота на ценна реликва."
За съжаление блясъкът на Газа на терена често е в съчетание с неприятности извън него. Постепенно поведението му започва да дразни италианската преса и тя се намесва натрапчиво в живота му.
Проблемите
Гаскойн бързо разбира каква е цената на издигането му в култ. Следенето под лупа на физическото му състояние и формата е само едно на ръка. Той не може да направи и крачка в в Рим, без да бъде следен, сниман или разпитван.
Отделно той сам захранва жълтите хроники с постоянните си лудории. Първо спада гумите на Porsche-то на Аарон Винтер, а после слага малка декоративна змия в джоба на Роберто Ди Матео. На една от тренировките носи пуйка, окачва й свирката на Дзоф и я пуска на терена, а треньорът се вижда в чудо, след като англичанинът се появява чисто гол за вечеря със съотборниците си.
Пресата започва да пише, че Газа е съсредоточен повече върху това да измисля глупости, отколкото да тренира. Не е в негова полза и правилото за квотата на чужденците, според което Дзоф трябва да избира трима от Гаскойн, Винтер, Томас Дол и Карл-Хайнц Ридле.
Поредица от леки контузии спират прогреса на Гаскойн, а на 24 януари 1993 г. отпада от състава за мача срещу Ювентус. Дзоф мотивира решението си с "лошо физическо състояние", а след двубоя журналистите искат да получат и гледната точка на играча, въпреки че той е обявил предварително, че няма да говори с тях. Въпреки това репортерът на Rai Sport не се предава, а изнервеният Гаскойн се оригва в тикнатия пред него микрофон.
Случката е отразена подобаващо, а La Stampa й посвещава цяла страница. В същото време Краньоти е бесен и одрусва Газа с глоба от 9000 паунда, но тифозите застават зад гърба на любимеца си и обвиняват журналистите.
В крайна сметка проявата му е доста просташка, но не и чак толкова сериозна дори по неговите стандарти. Поведението му няма как да бъде толерирано, но е кулминация на излишния стрес, причинен от неумолимите италиански медии. Пол е видимо пренапрегнат и показващ признаци, че е неспособен да се справи със ситуацията.
За кратко отношенията му с медиите се затоплят, след като репортерите оценяват положително реакцията му да не спори със съдията, който му показва червен картон през сезон 1992/93 срещу Дженоа. Англичанинът напуска терена без никакви обиди, жестове и дори с ръкостискане с рефера. Изведнъж оригващият се простак се превръща в английски джентълмен.
И също така внезапно формата му тръгва нагоре. Срещу Милан вдъхновява лациалите за равенството 2:2, след като отбелязва единия и изработва втория гол в поредната мимолетна демонстрация на противоречивия гений у него.
Газа завършва дебютния си сезон в добро състояние и помага на "орлите" да достигнат до петото място - най-доброто им класиране от 17 години.
Кампанията с 22 мача и 4 гола обаче се оказва и най-успешната с цветовете на Лацио.
Неудачите извън терена продължават, след като близък познат на Газа издава книга, в която разкрива болезнени подробности за личния му живот, включително борбата му с психични заболявания и булимия. "Вече не мога да се доверя на никого. Казвам нещо и на следващия ден е във вестниците", заявява Пол.
За общителния и забавен Газа случващото се е огромна неприятност, а за човека Гаскойн, изтъкан от недостатъци, нестабилна психика и пристрастеност към алкохола, е направо пагубно.
Мъката
Сезон 1993/94 също е парадоксален. Лекарят на Лацио публично критикува физическото състояние на англичанина и той не изиграва цял мач в продължение на три месеца.
Газа обаче се мобилизира и през декември записва пълни 90 минути в серия от три двубоя около Коледа и Нова година.
Неговата увереност е подкрепена и от назначаването на Тери Венейбълс за селекционер на Англия през януари 1994 г. Специалистът е като баща за Газа в Тотнъм и футболистът изпитва огромен респект към него. Венейбълс знае кога да подаде и да поощри Пол и кога да го посъветва и да му каже "стоп" - нещо, което липсва на англичанина в Лацио.
Дзоф от своя страна е суров и принципен характер, а не някого, при когото можеш да отидеш с проблем. А и в култура, в която отборното винаги е на преден план за сметка на индивидуалното, не е учудващо, че италианският тактик и английският талант не успяват да открият хармонията, която да помогне на футболиста да стъпи на краката си. Не че Дзоф е виновен за глупостите на Гаскойн…
А и контузиите бяха огромен фактор. Всеки път, когато Пол надигаше уверено глава сякаш бе орисан да се подкосяват краката му. През 1994-а го контузват лошо в дербито с Рома, а след това напрежението се покачва, след като сам решава да удължи престоя си в Англия, където се възстановява.
Гаскойн е глобен, а той остава с чувството, че в клуба не искат да му влязат в положение. "Не го правя, защото мразя Лацио или не желая да съм в Италия, а защото искам да отида на риба и се нуждая от малко отдих. Другите играчи не са подложени на напрежението, на което ме подлагат мен", оплаква се Пол.
Но при Гаскойн винаги може да бъде и по-лошо.
През април 1994 г. на тренировка претърпява ужасяваща травма. Англичанинът чупи крак след безумен сблъсък с младежкия национал тогава Алесандро Неста. И двамата са в сълзи - Газа заради болката, Неста заради емоционалния стрес. Въпреки че младият защитник първоначално обвинява себе си, Гаскойн по-късно признава, че той е бил виновен за сблъсъка.
Дори и в този момент от кариерата на Пол в Лацио пресата е безмилостна към него. Журналистите се тълпят в болницата, където лежи, а задушаващото им присъствие и примигването на светкавиците го отегчават до смърт.
Тази травма, съчетана с пристигането на Зденек Земан, бележат края на Гаскойн в Лацио. Заменен от Роберто Ди Матео в центъра на халфовата линия, Газа записва само два мача в последния си сезон и е продаден на Рейнджърс през лятото на 1995 г.
Английският император на "Курва Норд" напуска Рим, а тифозите оценяват, че се разделят с футболист, който макар и за кратко се превърна в много специален за тях.
Завещанието
Между 1992 и 1995 г. Гаскойн изиграва 41 мача за Лацио, в които вкарва шест гола. Показателно за физическата му форма е, че е сменян 30 пъти.
През цялото време пресата го смазва от критики и като цяло Газа остава неразбран от по-голямата част от италианците.
Но най-важно е мнението на хората, които бяха близо до него и феновете.
"Не вярвам, че някой, който го познава добре, не би го оценил. Той показваше страхотно отношение към всички съотборници, а когато беше във форма, оправдаваше напълно трансферната си цена", казва Синьори.
"Гаскойн ме е разплаквал и ме е карал да си скубя косите, но съм привързан към него, защото беше художник на терена и наистина добро момче", е оценката на Дзоф.
Всъщност - от трите качества, необходими, за да се успее в италианския футбол, може би само едно Гаскойн не притежаваше в изобилие - Furbizia. Беше непринуден и открит. Не умееше да блъфира и да се преструва.
И това е причината тифозите на Лацио да го обичат и до днес. Постиженията му и успехите по негово време не бяха големи, но му се радваха заради въображението, общителната му натура и харизмата му.
Твърди се често посещавал бърлогата на Irriducibili, за да изпие няколко бири и да се смеси с ултрасите.
Популярността му в северната трибуна е съизмерима с тази на Паоло Ди Канио и бе посрещнат по изключителен начин, когато го поканиха за почетен гост преди двубоя от Лига Европа на "Олимпико" срещу Тотнъм през 2012-а.
Това беше трогателен жест и спомен за времената, в които клубът притежаваше един от най-обаятелните английски таланти в историята, но връщаше съзнанията и към това как той бе докаран до отчаяние.
Едно противоречиво лугтане между носталгията и депресиращата реалност, които винаги са присъствали в живота и кариерата на Пол.
Периодът на Газа в Лацио вероятно е мечта за всеки драматург, но изпълненията му бяха сценарий за трагикомедия.
