Не става дума за футбол, а за международна дипломация. Точно това бе причината на Футболната асоциация преди години Брайън Клъф да не бъде назначен за селекционер на английския отбор. Защото той бе всичко но не и дипломат.
От ФА искат хора, които пасват като липсващо парченце пъзел. Предпочитат тихи, уравновесени и спокойни личности, невдигащи излишен шум. Или поне това бе политиката им досега.
Сам Алърдайс пък от години говореше, че той е правилният човек, но всички смятаха това за абсолютно несериозно. Моментът обаче настъпи и Биг Сам е там, където винаги е искал да бъде.
Ако се върнем назад във времето, ще видим, че той е много по-различен от останалите. Алърдайс няма да бъде лицето на „трите лъва“ – примерен, мълчалив и уравновесен. Той ще е себе си, водейки английския национален отбор. А когато се наложи, ще напсува всички.
Татко Сам прелива от увереност и това винаги се прехвърля на играчите. Звездите на отбора пък могат да блеснат, защото им дава свобода. А откровеността му наистина го прави чаровен.
Пътят на новия селекционер на Англия до длъжността на живота му съвсем не е осеян с рози. Но всеки човек, който успява да сбъдне мечтата си, заслужава да му се обърне внимание.
В галерията може да видите всичко в кариерата на Сам Алърдайс. От това как за първи път облече екипа на Болтън през 1971 година до момента, в който се превърна в един от най-значимите хора на Острова.
