60. "Милениъм", Кардиф
Както подсказва името му, бе готов на старта на новия век. Изумително съоръжение в Уелс, където националните тимове по футбол и ръгби приемат съперниците. Стадионът е за 74 000 зрители и приемаше финалите за английските купи, докато "Уембли" бе построен отново в първите години на века.
100. "Стамфорд Бридж", Лондон.
Домът на Челси, открит през далечната 1877 година, никога не е би най-красивият или впечатляващ стадион в Англия. Но "синята" крепост да Западен Лондон се издига гордо на "Фулъм роуд", вече далеч по-модерна от старата Северна трибуна, която издържа до 1975-а и почти неанглийския вид на арената със сектори, далеч от терена.
Капацитетът на стадиона днес е 41 798 зрители, а рекордната посещаемост е от 82 905 фенове, записана далеч, далеч назад във времето.
99. Национален стадион, Тайван
Лудата гледка на огромния дракон става обяснима, когато разберем, че люспите му са соларни панели, които захранват с електричество не само стадиона, но и 80 процента от региона наоколо.
Детето на японския архитект Тойо Ито и до днес разделя мненията, след като бе построено през 2009-а и има капацитет от 55 000 зрители.
98. "Минейрао", Белу Оризонте
Като говорим за легенди... "Минейрао" в Белу Оризонте без съмнение е такъв. Последната му мащабна реконструкция е през 1965 г., а в последните 5 години мина само козметични реформи за около 27 млн. долара (10 за стадиона, 17 за инфраструктура наоколо). 62-хилядната арена вече е с печална слава за всеки бразилец и смразява кръвта му, след като тук селесао понесе 1:7 от Германия на световното.
90. "Крейвън Котидж", Лондон
Фулъм не е най-големият клуб в Лондон, нито най-популярният. Но стадионът му със сигурност е №1 като местоположение и живописност.
На ръба на река Темза, със старите си трибуни, някои от които недокосвани от над 80 години, с дървените си седалки като в кината в София от 70-те и 80-те години... Стадионът е построен през 1896-а, а днес капацитетът му е 25 700 зрители.
На този терен сега играе Николай Бодуров, но и Димитър Бербатов и Станислав Манолев носиха екипа на Фулъм.
88. "Авива", Дъблин
Ирландската гордост, заменила ужасяващия за всички гостуващи тимове "Лансдаун роуд". Ейре постигна големи успехи тук, откакто арената се появи през 2010-а. Малката нация стигна Евро 2012 и Евро 2016 с паметни мачове на стадиона, който е един от най-красивите в Европа. С 51 700 места "Авива" създава велика зелена атмосфера и е един от домовете на "широкото" европейско през 2020-а.
85. "I-Mobile", Бурирам, Тайланд
Само за 32 600 зрители, той е малък, но много удобен и компактен стадион. Най-бързо построеният такъв, който отговаря на стандартите на ФИФА - появи се от нищото само за 256 дни през 2010-а! Край него е пистата за автомобилни състезания, която също отговора на всички изисквания и превръща мястото в уникален спортен комплекс. Тук играе Бурирам Юнайтед от местната лига.
83. "Даегу", Южна Корея
56-хиляден стадион, на който играе националният тим понякога. Построиха го за световното през 2002-ра, като там бе и мачът за трето място тогава. Уникален дизайн, типично по азиатски.
78. "Вайекас", Мадрид
Местните ще ви кажат, че това не е Мадрид. Това е кварталът Вайекас, където хората бачкат здраво, забавляват се лудо и имат леви убеждения. А, да - и обичат Райо Валекано!
Само с 14 708 места, стадиончето е британско, като на клуб то долните дивизии. Построено е току между блоковете, които бележат един от най-нелъскавите квартали на Мадрид.
Шумът е страхотен. Атмосферата - също. Усещането за семейност, близост, е много силно на стадиона, както и в целия клуб.
77. "Естадио Диего Армандо Марадона", Аржентина
От този терен, от тази трева е тръгнал футболният път на гения. Стадионът на Архентинос Хуниорс бе построен почти изцяло отново през 2003-а, като на стария дебютира Диего през далечната 1976-а.
Днес 25-хилядната арена има само три трибуни, като една от тях е постоянно затворена заради забраната в страната на гостуващи публики. Архентинос и без това не е най-популярният тим в Буенос Айрес...
74. "Арена Натионала", Букурещ
Да, румънският национален стадион е тук. Той се появи преди 4 години и вече прие един финал в Лига Европа, както и всеки мач на националите на Румъния и на Стяуа в европейските турнири. 55-хилядна арена, която е построена само за 40 милиона евро!
73. "Сентенарио", Монтевидео
Таткото на световните първенства. Тук се играе финалът на първия Мондиал през 1930-а (снимката е от този мач), като стадионът е завършен дни по-рано. Предполага се, че в онзи ден на трибуните е имало 140 000 зрители, а по улиците отвън - още поне толкова. Днес капацитетът му е 60 235 и рядко се пълни, освен на мачове на националния тим на Уругвай. Насионал и Пенярол също понякога го използват.
Снимка: Getty images
72. "Етихад", Манчестър
Едно от новите лица на футбола - Манчестър Сити, изпъкна с новия си стадион, конкуриращ старата гордост на града "Олд Трафорд". "Етихад" бе построен недалеч от стария "Мейн Роуд", където Сити игра близо 100 години. Футуристичният му дизайн е оценен високо от всички фенове в Англия, но атмосферата не е като на старата арена.
Капацитетът му е от 55 хиляди места. Невинаги пълни.
71. "Копетдаг", Туркменистан
Туркменистан, разбира се, е в ръцете на един всевластен и юбочищ футбола и спорта човек - Гурбангули Бердимухамедов, президент и инициатор на всичко, случващо се в страната. Той вдигна стадиона през 1997-а, като навсякъде в арената гледат негови огромни портрети. На един дори е яхнал велосипед, облечен в бяла тениска на Lacoste...
69. "Гудисън Парк", Ливърпул
"Добрият стар стадион", както го нарича "синята" част от град Ливърпул. Класически old school дизайн на дома на клуба, който пази може би най-ревностно от големите в Англия духа на стария британски футбол. Стадионът е в квартал с църква и училище на метри от него, към входовете се върви по тесни улички и по нищо не личи, че тук е циркът на Висшата лига. 39 572 запалянковци го пълнят всяка седмица. Евертън играе тук от 1892 г.
68. "Естадио пресиденте Хуан Доминго Перон", Буенос Айрес
Местните го наричат просто "Ел Силиндро" - Цилиндърът. Гордост на Авеланеда, ако питате запалянковците на Расинг. "Дупка", ако спрете фен на врага Индепендиенте. "Синьо-белите" спечелиха титата отново преди няколко месеца и 51-хилядната арена бе като вулкан. Кръстен на най-влиятелния, но и противоречив управник (диктатор) в историята на Аржентина, стадионът е икона на спорта в града.
67. "Паркен", Копенхаген
Датската арена бе чудо на архитектурата в началото на 90-те години на миналия век. Стадионът е за 38 000 и вече отдавна не е в топ списъците за най-модерни на континента, но продължава да акумулира страхотна атмосфера. На "Паркен" непрестанно има концерти, наред с мачовете. Едно от големите достойнства - над 10 вида бира, която се продава из залите зад трибуните.
66. "Ататюрк", Истанбул
Построен преди само 13 години, стадионът вече има история да разказва на поколенията. За първи път се напълни на мача Галатасарай - ЦСКА, квалификация за Шампионската лига през 2003-а. Феновете на истанбулските грандове не го харесват, защото е далеч от града и няма атмосферата, която създават клубните арени - трибуните са твърде далеч от терена. Но през 2005-а на 80-хилядното бижу се игра най-великият финал в Шампионската лига между Ливърпул и Милан (на снимката е таблото по време на драмата). И само това да му остане на стадиона, пак му стига!
Снимка: Getty images
64. "Драгао", Порто
Ако го видите от самолет, ще ви заприлича на гигантска летяща чиния или някакъв кораб на извънземни. 52-хилядният стадион бе открит с контрола срещу Барселона през 2003-а, в която исторически дебют направи Лео Меси. Какъв старт, а?
63. "Сенчърилинк Фийлд", Сиатъл
Доскорошните шампиони на НФЛ делят стадиона със Сиатъл Соундърс, тим по европейски футбол в Мейджър лигата. Каквото и да се играе тук, арената е изумителна. 67 000 я пълнят редовно на американски футбол, като сокърът също е много популярен в града (37 000 е капацитетът, когато играе Соундърс). Стадионът е само на 13 години, но архитектът Джон Нимът е адски горд с него. Кулата зад едната врата и отвореното пространство около нея, позволяващо да се види града... страхотна идея!
62. "Висенте Калдерон", Мадрид
54-хилядният дом на Атлетико в квартала Мансанарес жужи като кошер при всяка атака на червено-белите. Този стадион е в класацията заради атмосферата, но едва ли заради гостоприемност и добри условия за феновете. Тесни входове, стръмни трибуни и липса на козирки, които да пазят от дъждове и вятър. Открит през 1967-а и имащ нужда от обновяване.
59. "Насионал Хулио Мартинес Праданос", Сантяго, Чили
Това е прочутият с далеч не спортни събития стадион от времената на Аугусто Пиночет. Но днес, реновиран и променен, вече носи името на популярен спортен журналист в страната.
49-хилядната арена е домакин на мачовете на националния, като видя най-големия успех в историята през лятото, когато Чили спечели там Копа Америка.
55. "Първи май", Пхенян, Северна Корея
Най-големият футболен стадион в света. Събира 150 000 зрители, като много по-често на него има манифестации с изумителни хореографии, отколкото спортни събития. Появи се през 1989-а или... поне такава информация бе подадена към света от Пхенян.
54. "Фолкспаркщадион", Хамбург
Стадионът е там от 1953-а, но е в този си вид от 2005-а, гримиран и нагласен за световното 2006. Хамбургер е славен европейски клуб с титла на континента, а стадионът му - едно от украшенията на града, който и без това има слава на магнит за туристи.
53. "Хиханте де Ароито", Росарио, Аржентина
В дните на мачове това място става едно от най-шумните в света. Публиката на Росарио Сентрал е луда, а близостта и до терена е просто удобна комбинация със страстта и лудоста. 41 465 плашещо надъхани типове над главите а гостите - не им е лесно, повярвайте... Стадионът е невероятна гледка, разположен на брега на река Парана.
52. "Рамон Санчес Писхуан", Севиля
Дом на Севиля от 1958-а, стадионът посреща гостите със стръмните си заплашителни 42-хилядни трибуни и доста шумна атмосфера. Публиката е темпераментна, а стадионът - истинско произведение на изкуството. Не с архитектура, а с това, че на стените му са изрисувани всички емблеми на отборите, играли тук през годините. Фантастична идея, стартирала през 1982 г.
51. "Хемпдън Парк", Глазгоу
Националният стадион на Шотландия отдавна не е с плашещите си мащаби от миналия век. Тогава над 120 000 се тълпяха за мачовете с Англия или финалите за купата на страната. Днес капацитетът е едва 51 866 зрители. Арената живее от 1903-а до днес.
