Арсенал победи Манчестър Юнайтед, и то - убедително, както рядко го е правил през последните години. Не само го надигра в техническите елементи, не просто имаше предимство като положения, удари и статистика. Арсенал искаше повече от Юнайтед да бие. А това вече е нещо, което не се случва често.
Ако се питате какво толкова е направил Микел Артета с този отбор за десетина дни, та Месут Йозил изтича над 11 километра, пресирайки като хищник съперниците, отговорите може да се крият в следващите редове. Но и - без никакво съмнение, част от тях просто ще останат видни само за тези, които са зад стените на Арсенал. И тези, които са били в Манчестър Сити край испанеца в последните три години и половина.
"Можем до постигнем много с Микел начело. Вярваме в това, в което той вярва". Думите на Давид Луис пред камерите на Sky след мача, изопнатото му в сериозно изражение лице, говориха достатъчно. До него Сократис клатеше одобрително глава. Две от фигурите, които през сезона се превърнаха в герои на мемета и гифчета. На подигравки. Срещу Юнайтед и те, както и целият тим на Арсенал заслужи само респект с невероятното себераздаване.
"Това, че сме дали на терена сто процента от силите си, изобщо не бива да е някаква тема на обсъждане - каза самият Артета. - Това не се обсъжда и не се коментира. То е задължително първо условие. Всеки, който прекрачи бялата линия на игрището във фланелката на Арсенал, трябва да го знае."
Артета заяви намерението си още със състава - смело изстрелвайки в стартовите 11 триото Пепе, Обамеянг и Лаказет, чакано от месеци с огромно нетърпение. Но се оказа, че това не е просто нападателен тризъбец, а част от атакуващ квинтет.
На загрявката феновете гледаха с учудване как титулярите не правеха упражнения заедно, а бяха разделени по линии. Луис и Сократис - с успоредни спринтове, пасове, разговори между двойката централни бранители.
Недалеч от тях - Торейра, Джака и номиналният десен бранител Мейтлънд Найлс.
И отделно - Лаказет, Пепе, Обамеянг, Йозил и... Сеад Колашинац, който следва да е разглеждан като ляв защитник!
Отбор с идея, с игрови план, в който лявата зона е изцяло насочена към атаката, а дясната носи баланс, поне в първите минути.
Артета е човек с план, човек с идеи. Арсенал може да очаква именно това от него. Когато този отбор е физически готов за изискванията на неговата философия, той ще тръгне смело нагоре като резултати.
Припомняме идването на Клоп в Ливърпул през 2015-а и епидемията от мускулни контузии в първите месеци, когато играчите не издържаха на интензивните и нови тренировки.
Подобен случай имаше в Сити, когато пристигна Пеп. "Вземете всичко научено досега, смачкайте го в шепа и го хвърлете в кошчето". Никой не го е казал направо, но горе-долу това бе посланието и при двамата. Сега Артета прави същото.
Преди 18 месеца Арсенал води преговори с помощника на Гуардиола и го искаше за мениджър. Оказа се, че срещата му с Борда на директорите не е минала според техните очаквания. Вместо отговори, Микел е дошъл с въпроси. И не напусна Манчестър, след като очевидно самият той не е чул исканите отговори.
Решението му да си тръгне сега от щаба на Пеп, където постигна страшно много и помогна за изграждането на един модерен суперотбор, също не е било лесно. Терзанията и вътрешните съмнения са били големи. Но времето е настъпило да поеме по пътя си.
Да чуем какво имат да ни кажат по темата двама от британските журналисти, най-близки до испанеца и до Сити в последните години - Дейвид Оренстейн и Даниел Тейлър от платформата TheAthletic.
Първо - той е разсъдлив и с ясна визия за нещата, умело успявайки да задуши напълно човешки слабости като носталгията и сантименталността. Лоялен е, затова и толкова трудно е напуснал "Проект Пеп", както в Сити наричат това, което Гуардиола гради.
Капитан на Евертън, капитан на Арсенал... Неслучайно. Още като играч е говорил много, но не повече от необходимото. Подбирал е "ритъма" в съблекалнята след загуби, както и след победи. Усещал е настроенията на хората около себе си.
На срещата сега, преди да поеме Арсенал, ясно е казал на директорите: Не идвам, за да подменя целия отбор. Идвам да го променя. Клубът има нужда от нова енергия, ново електричество и обединение на трите основни фактора - отбор, мениджър, публика. Думи, които съответстват на това, което от десетилетие повтарят хора като Моуриньо, Клоп, Гуардиола... И които бе претворил в дела сър Алекс Фъргюсън.
Преди 2 години Арсен Венгер препоръча точно Артета, когато си тръгваше. Дори опита да го вземе като началник на академията на клуба, но Микел вече бе избрал Сити.
Артета много прилича на Гуардиола. Ако се загледате, ще видите дори как изразяването му на пресконференции с жестовете, добавяни към думите, напомня досущ на поведението на Пеп.
Или воденето на мачовете... С енергичните жестикулации, извадени сякаш от едно застинало иначе тяло, изправен, гледаш с пронизващия си поглед и вечно съсредоточена физиономия.
"Той е човек, който излъчва харизма. Въздейства невероятно силно на хората около себе си. Ако си в една стая с него, го слушаш и гледаш. Никога не крещи. Говори отсечено, но без да повишава тон. И винаги тръгва в определена посока на разговор, не хвърля фрази ей така, да мине времето", разказва за него играч на Сити пред Оренстейн.
Това е човек, който е обсебен от футбола и идеята да успее в него.
Затова и предложението да работи с друг такъв - Пеп, е било прието за минути. В апартамента в Манчестър той често е оставал напълно сам, семейството му за дълги периоди не е с него. Съпругата му Лорена Бернал работи в Лос Анджелис за аржентинска телевизия. Връзката с нея и двамата му синове е по скайп или през телефона. По това време Микел е живеел с налепените по стените диаграми с тактически схеми, например от последния мач. Или на следващия съперник. Понякога си е разменял текстови съобщения с Пеп в 2 ч след полунощ.
Двамата се познават добре от 2012 г., когато Артета още играеше. Срещат се и говорят за футбол в Лондон преди мача на Барселона срещу Челси, след което остават в контакт. Братът на Пеп - Пере Гуардиола, живее недалеч от дома на Микел, той препоръчва на брат си именно играча на Арсенал за детайли около играта на Челси. Още тогава Пеп знае, че насреща е човек, който гледа футбола вече като треньор.
Знаят се от много по-отдавна - Микел е израснал също в академията на Барса, макар да е с 11 години по-млад от Гуардиола.
В Сити се сработват без никакво време за адаптация. Артета получава собствен офис в базата, но не това е важното. Има мнение. Гуардиола го насърчава винаги да го казва, дори да не съвпада с неговото. Пеп обича споровете и обсъждането, вярва в хората със собствен глас в екипа, а не в тези, които казват само "да" и се съгласяват винаги с шефа.
Затова и двамата често спорят. На тренировъчното игрище понякога Пеп оставя напълно сам Микел да се справя с конкретен играч и инструкциите за него. Помага, че Артета говори шест езика! Гуардиола разказва пред Даниел Тейлър как с удоволствие е гледал отстрани как лесно и бързо неговият асистент доставя посланието до играча, как му го сервира и обяснява.
Една история от сезон 2017-2018 г. се разказва като легенда из базата на Сити.
След мач с Брайтън, когато Лирой Сане не се връща да помогне на защитника, Гуардиола е бесен. Но праща Артета при играча на първата тренировка в понеделник. Всички очакват скандал и укори.
Вместо това, Микел казва: "Лирой, знам, че мразиш тази позиция. Но бъди умен. Ти си младо момче, тепърва се учиш на всичко в играта. Опитвай да се подобриш, защото това, което научиш днес, ще ти трябва и след десет години." Всички са впечатлени, а футболистът гледа невярващо.
На следващия мач тича като луд, за да покрива зоната на бранителя зад него.
Днес философията му е по-ясна от когато и да било. Вижда се още в първите мачове, колкото и да е трудно за неподготвените за нея играчи на Арсенал да я следват, чисто физически.
"Вярвай в съотборника си. Тичай и за него, когато се налага. Поеми инициативата, ние сме водещият отбор на терена. Бъди търпелив - търпението е разликата между добрия играч и великолепния играч. Не просто подавай топката в краката на съиграч, грижи се за нея."
И още такива фрази, съставящи виждането на един обсебен от футбола млад човек. Артета е на 37 години. Времето е пред него.
Арсенал рискува с назначението му, защото той никога преди не е бил мениджър. Но рискът си струва. Защото ако някой може да разбие кода на общото примирение и спокойствие в клуба, настанило се трайно от години, това е този замислен, винаги сериозен испанец.
Той обича клуба. Не може да живее без футбола. И има идеите, които го направиха ключова част от "Проекта Пеп".
Какво му липсва тогава, за да успее?
