ЦСКА предприе единственият ход, който можеше да поуспокои малко наежените фенове. Направи го не защото сред шефовете клуба има някаква убеденост, че Стойчо Младенов е правилният човек. Глупости - просто хората от „Титан" имат нужда от малко спокойствие до лятото. Замазване на положението и разчитане на провереното и вярно правило, че у нас всяко чудо е за три дни.
Поставянето на любимеца на запалянковците начело на един разбит и неподготвен отбор е просто етап от поредната мисия невъзможна, както може да бъде наречен всеки сезон, откакто пернишкият интелектуален тръст владее ЦСКА. „Титан" не иска отборът да е шампион. Идеята на безумното и неподредено управление е тимът да препродава на печалба футболисти и да влиза в нечисти игри, за да носи кристално чиста печалба на ръководителите си.
Стойчо Младенов временно ще покрие с ореола си на спасител проблемите, които са като лунни кратери. ЦСКА е със затихващи функции като клуб, но си позволява да плаща по 15 000 евро заплати на футболисти. Те няма къде да тренират, но пък са потенциални трансферни „златни кокошки".
А първенството? Купата? Турнирите?
Майната им, какво значение имат? Какво значение имат падналият балон и разрухата на Панчарево?
Важното е, че на Зику бил „даден път за развитие". Че имаше разходка до Либия по средата на и без това срамната подготовка, в която един ден отборът тръгваше за някакви илюзорни мачове в Испания, се молеше на Лудогорец да се качи в техния чартър, а накрая отиде да види и как се развива една държава след диктатурата на Кадафи.
Самият ЦСКА е насред тежка диктатура, и то от неспособни хора. Пернишките босове докараха Стойчо в ситуация „след дъжд качулка". Ясно е, че няма треньор, който да спечели титлата, без да е подготвял отбора си, да е направил селекция и да има зад гърба си нормално спортно-техническо ръководство и база. Но Младенов, два пъти играл ролята на спасител и правил ЦСКА шампион, е идеален параван за всичко, което „Титан" причинява на клуба от близо 3 години.
Треньорът няма почти никакъв шанс да стане шампион през този сезон, а дори да сполучи по някакъв начин, традицията на това ръководство повелява, че следваща година за него може и да няма. Историята доказва, че в ЦСКА при „Титан" не е готино да си успял треньор.
Единственият с купи за този период бе изгонен, като бе използван предтекст, че отборът не играел добре. Милен Радуканов си тръгна след лято, в което взе два трофея. Замина си, защото ЦСКА отпаднал от Стяуа. Да, така беше. Защото, докато се готвеше за мачовете с румънците, треньорът научи, че му водят нов титулярен вратар. Президентът-селекционер Димитър Борисов привлече Раис М'Боли, въпреки че Радуканов налагаше Иван Караджов. Оставяме настрана спора за качествата им.
Важното е, че когато си изкарал цялата подготовка с един вратар зад защитата си, е абсурдно той да бъде заменен от друг човек ден преди най-важните мачове.
Една сутрин Радуканов научи, че има и нов централен защитник - Пламен Крачунов. Пак доведен от селекционера Борисов.
Докараха му и нападателя Мораес, без съмнение качествен футболист, но се оказа, че той може да влезе да играе чак към четвърти-пети кръг в България. Така треньорът води подготовка с един отбор, а когато дойде време за мачовете на истината почна някаква нова хаотична селекция на парче, в движение и без съгласието му. После заради тия мачове Радуканов загуби работата си.
Сега цяла зима Борисов се хилеше самодоволно, след като разпродаде цялото нападение. Смееше се и на шегичките на Дуци Симонович, когото вече вероятно и в Миньор (Перник) са разкрили.
Както и на лафовете на Пената. Да, те двамата бяха забавни. Може би дори са искали да свършат и работа. Но как да стане, когато първо им казват да седят на гарата да чакат влака от Удине за 4-5, 6 или незнайно колко звезди от там.
После идва, ама не идва мегаиграч от Реал, след това 15-годишни африканци, а накрая новите попълнения са едно странно камерунско крило и нападател, който слезе от самолета и трябваше да играе в мач от първенството.
„Закъсняхме със селекцията", направи се на разкаян Борисов след лекцията от Херо и Черноморец. Не закъсняхте, а просто не я направихте! Като всяка година.
За над 90 дни пауза можеш да вземеш и обиграеш в тима си поне 5 добри играчи, а и да минат на проби поне още 10. И от тях да отсееш това, което ти трябва. Време бол. Желание няма. Защото твърде много от зимната пауза мина в снимане по оръдия и преговори за продажби в Корея и Мерсин. Докато треньорът ти повтаря, че има нужда от попълнения.
Сега идва времето на Младенов. Той изобщо няма право на нови, нито пък време за обиграване, защото първенството тече. Трябва да затегне останките от отбор, да не загуби дербитата до края, да завърши на традиционното за „Титан" второ (или трето) място. Това е постижимата цел. Титлата ще е чудо, дори за човека, който я е вдигал два пъти от два пълни сезона като наставник на ЦСКА. Но пък гърбът му е широк, името голямо - достатъчно, да се скрият зад него хората, които докараха клуба до позицията на посмешище. Поне временно да се снишат.
Треньорът бързо ще разбере с кого си има работа. Има подкрепата и на феновете, които вече до един са наясно кой какво иска и прави за техния любим клуб. Но това няма да е достатъчно за Стойчо.
Защото утре някой титан измежду Иво, Димитър, Калоян или Първан може да реши, че отборът не играе добре. Както беше преди шест месеца. И да забрави, че отбор няма именно заради глупостите на „Титан". Пак ще го отнесе треньорът. Вече им загубихме бройката за тия три години.
Да преброиш обаче трофеите за това време е далеч по-лесно.
