През 2013 година Франческо Ачерби бе диагностициран с рак на тестисите. Защитникът се оперира, но по-късно ракът отново се появи. Трябваше да мине и през химиотерапия, преди да се завърне на терена. От 4 октомври 2015-а Ачерби изигра всички мачове на Сасуоло в Серия „А“. Всичките 123 от тях. И дори не бе заменен. Игра всичките 90 минути.
През лятото на 2018-а Ачерби премина в Лацио, като и там се превърна в ключов футболист.
Дебютира за националния отбор на Италия през ноември 2014-а и вече има четири мача за „адзурите“, последният от които – при победата с 2:1 над Финландия на 8 септември.
Сега прати писмо на Синиша Михайлович, публикувано от списание SportWeek. Старши-треньорът на Болоня в момента се лекува от левкемия. Въпреки болестта обаче води отбора си в началото на Калчото. Но в третия кръг отсъстваше от пейката, защото трябваше да бъде в болницата заради химиотерапията.
„Драги г-не, не се познаваме добре. Но сме се срещали като съперници. Разбира се, че видях завръщането Ви на треньорската скамейка, и се разпознах във Вас. Както може би знаете, аз също страдах от тази болест. Имах тумор на тестисите си, след което той се появи на друга част от тялото ми. Преминах през операция и пет курса химиотерапия. Знам какво минава през акъла на човек в тази ситуация – както в момента на диагнозата, така и по време на терапията. Няма да Ви съветвам с клишета да бъдете силен и да имате кураж. Нямате нужда от тези напомняния. Трябва да продължите, каквото правите – живота си на треньор, да бъдете с отбора си, да тренирате, да се гневите, да празнувате. Прекарвайте повече време и със семейството си, защото времето е трудно и за съпругата Ви, и за децата Ви, точно както и за Вас. Те имат нужда от Вас.
Чух, че много хора са се изненадали и вълнували от присъствието Ви на треньорската скамейка по време на мачовете. Аз мисля, че постъпихте правилно. Бих направил същото. По времето на болестта най-важното е да продължавате да живеете – това е най-силното лекарство. Вие сте изключителен пример за всички, които се намират в тази ситуация. Трябва да продължите по същия начин заради тях. Примерът е много важен за онези, които страдат в тишина и самота. А да видят как Синиша Михайлович се бори може да вдъхне сили на много хора.
Не се изкушавайте да оставате в леглото или на дивана. Трябва да се изправите и да продължите. Знам, че не е лесно. Химиотерапията те изтощава, усещал съм го. Аз не можех да ям, загубих обонянието си, не можех да ходя до тоалетната. Косата ми опада, отслабнах до такава степен, че не се познавах, когато се погледнех в огледалото, повръщах. Но осъзнах, че всичко е в мозъка. Приемах няколко вида лекарства. Когато докторът ми каза, че не е правилно, ги спрях и се почувствах по-добре. Тогава осъзнах, че решението на всичките проблеми е в главата ми.
Знам, че не е лесно, но не трябва да се тревожите и трябва да продължите да живеете. Туморите могат да се отстранят. За съжаление, не работи при всички, но медицината напредва всеки ден и лекува все повече хора. Не се страхувайте.
Казват, че ракът прави хората по-добри, но това е глупост. Ракът е нещо отвратително и затова всички се надяват да не им се случи. Това, което се променя, е визията ти за света. Характерът, навиците – всичко се променя. Аз се промених. В началото аз не го усещах, но ми го казаха. Преди се ядосвах за глупости, но сега съм по-спокоен. Вече нямам време за губене за такива неща. Трябва да гледаме по-голямата картинка.
Когато се излекувах, започнаха да ме викат да ходя по болници и да говоря с други, които се лекуват. Вярвам, че ще звъннат и на Вас. Аз съм интроверт и не обичах да говоря с непознати. Но сега се отзовавам на всяко обаждане особено когато става дума за болни деца. За съжаление, някои от тях вече са в рая, но завинаги ще останат в спомените ми. Всяка вечер се моля за тях, те са моите ангели.
Драги г-не, определям си среща с Вас в началото на октомври, когато е мачът между Болоня и Лацио. Вие сте символ на Лацио. На този ден ще се прегърнем силно, няма да си говорим много и ще се борим за отборите си. Не се предавайте, господине. Ще се видим скоро. Ще се срещнем на терена.“
