Елбер се качва на самолета за Милано заедно с един от по-големите си братя. „Мама няма да те пусне сам. Ще остана с теб, докато пораснеш“, отсича Бето, който дори напуска работата си в Бразилия.
Любопитна подробност е, че непорасналият футболист вече е пътувал на няколко големи турнира, докато за въпросния Бето това е първи сблъсък със самолет.
Преди пътуването споменатата майка на Елбер му купува риза и панталон. Дотогава шие дрехите му сама, но все пак му предстои дефиле в световната столица на модата. Жената чула, че в Северна Италия е доста студено. Затова принуждава сина си да обуе зимни ботуши.
И така, той пристига в Милано през юли 1991 г. с къси панталони, риза и зимни ботуши. На летището го посреща мениджърът Джовани Бранкини. „Утре ще подпишем четиригодишен договор с Милан за 500 000 долара. Но днес - всъщност, още сега - отиваме да ти купим мокасини“.
Половин милион долара! Само преди година Елбер работи като чиновник в банка, играе футбол на малки вратички в почивните дни, а доходите му от любимата игра възлизат на десет долара месечно.
Всички в семейството смятат за бъдеща звезда най-големия му брат - Тейсало. Силен, интелигентен, талантлив - никой не се съмнява, че един ден момчето ще блесне с екипа на Лондрина – клуба от едноименния бразилски град.
Една нощ обаче Тейсало се буди от ужасно главоболие. Хапчетата не помагат. Диагнозата е ужасяваща - менингит. 9-годишният талант издъхва в болницата. И макар че Елбер не помни нищо от онези кошмарни събития, през целия си живот играе с №9.
Майка му работи като счетоводител, баща му – по строежи. Двамата полагат дълги часове извънреден труд, за да покрият вноските към банката и да не загубят къщата.
Грижите за тримата им синове поема свекървата - сурова жена, която отглежда внуците си като в казарма. Всяка неделя момчетата гостуват на другата си баба, която ги посреща с хрупкав и топъл домашен хляб.
За Елбер обаче е по-важно, че наблизо живее най-добрият му приятел Лело. Често ги наричат близнаци, макар че се различават дори и по цвета на кожата. Растат неразделни, пътуват заедно до училище и споделят сандвичите си с шунка.
Когато става на 11, Лело започва работа в супермаркет. Задачата му е товари продуктите на колелото си и да ги откарва до домовете на клиентите.
Един ден Елбер търка невярващо очи – на няколко метра от него приятелят му лежи безпомощен на асфалта, след като велосипедът му е пометен от автобус. „Тичай и доведи майка му!“, крещят му ужасените свидетели.
Лело също си отива от този свят. А следващите години почернената му майка често кани Елбер на вечеря, не забравя да му направи подарък за рождения ден...Той непрекъснато й напомня за скъпото й момче, макар че двата никак не си приличат.
Елбер започва работа, за да запълни с нещо времето, доскоро прекарвано с най-добрия приятел. Всяка сутрин помага на японския търговец, който живее наблизо - Пауло Такахаши. След училище гледа децата му - сменя памперси, храни ги. Такахаши плаща малко, но пълни раницата му с плодове и зеленчуци, които стигат за цялото семейство.
Баща му също понякога получава надницата си по нетрадиционен начин. Веднъж се прибира у дома с коза и у подарява на Елбер. Момчето мечтае за куче, но се радва на каквото има. Упорито дресира добичето и скоро установява, че то всъщност е козел.
Козелът врещи неистово, ако стопанинът му се отдалечи дори на няколко крачки. Елбер нежно му пее любимите си песни. Но веднъж се прибира от училище и заварва десетки гости и пълни чинии с месо.
Намира си ново развлечение - самоделни фойерверки. Горяща отломка се приземява върху лявата му ръка. Болката е убийствена - майка му го маже със специален крем, докато братята му го държат здраво. Елбер започва да халюцинира - струва му се, че е в ада и го натриват с паста за зъби.
Точно като Лало, започва работа в супермаркет и помага да хората да отнесат покупките си до колата. Когато не го наблюдават, пробива опаковката на киселото мляко, изпива половината кофичка и после изненадано твърди, че явно има производствен дефект. Докато се връща за нова кофичка, изпива остатъка.
Печели по 30 долара на месец, но за да влезе в колеж, са му необходими доста повече. Познат на баща му съдейства да бъде назначен като чиновник в банка. „Добър ученик ли си?“, питат го на интервюто. „Да“, безцеремонно лъже Елбер. Той тайно се разписва в дневника, а на родителските срещи праща по-големия си брат.
Постъпва в колеж и работи по четири часа на ден. Изкарва три пъти повече от баща си и дори му остава време да подсили футболния отбор на банката. На един от мачовете идва президентът на Лондрина. Клубът приема по 200 деца всяка година, но Елбер неизменно е отхвърлян.
Макар че вече е на 18, никога не е работил с треньор, няма никакъв тактически опит. Въпреки това бележи гол след гол и скоро подсилва Лондрина, който играе в трета дивизия. Вече е футболист, съответно скоро си намира красива приятелка - Мария.
На един от мачовете пристига селекционерът на младежкия национален отбор на Бразилия Ернесто Пауло. Елбер се представя така, че скоро лети с тима за Венецуела. Дотогава е напускал само веднъж родния си град - заедно с приятели хваща автобуса към плаж, отдалечен на 700 километра. Но момчетата се губят, така и не откриват плажа и се прибират у дома.
Докато е във Венецуела, Елбер звъни всяка вечер у дома. Мария няма телефон и затова отскача до къщата на родителите му. На третия ден обаче блондинката не се появява. На четвъртия - също. „Вижте да не й се е случило нещо“, заръчва футболистът. „Да, случи й се - вече си намери друг“, отговарят братята му.
Бразилия печели младежкия шампионат на Южна Америка, а Елбер става голмайстор. Веднага щом се прибира в Лондрина, тича да открие Мария. „Защо? Къде сгреших?“ Напразно.
Сяда в колата, плаче неутешимо, натиска газта докрай, минава на червено и се врязва в такси. Всичко, което изкарва през следващите месеци, отива за пострадалия шофьор.
Скоро получава повиквателна за световното първенство за младежи в Португалия и напуска колежа. На финала „селесао“ с Роберто Карлуш губи с дузпи от домакините, водени от Луиш Фигу и Руи Коща. Елбер е втори при реализаторите, а Милан му предлага 5-годишен договор.
„Трябва да подпишем със задна дата, иначе няма да получим нищо от трансфера“, умолява го президентът на Лондрина. Елбер откликва и в клубната каса влизат 1 млн. долара. Елбер лети за Италия, без да знае, че според бразилските закони му се полагат 15% от трансферната сума.
Всъщност той не знае почти нищо. Не знае как да съчетава образованието с работата, не знае как да се държи в самолета, не знае как да живее без Мария и какво се иска от него в професионалния футбол.
Милан веднага го преотстъпва на Грасхопър. В Цюрих може да говори на португалски само с брат си и с проститутките. Бето настоява да купят мебели, но Елбер е сигурен, че след година ще се върне в Милано.
Сутрин се буди в празния апартамент, тръгва на тренировка с трамвай, после учи два часа немски, а вечерта тича в парка със специалист по физическа подготовка. След няколко месеца бедрата му са като на Бен Джонсън, но започна да страда дрибълът - топката не го слуша.
През декември братята изскачат на терасата и започнат да се състезават кой ще налапа повече снежинки. Бето печели, а Елбер се простудява.
През януари участва на турнир по мини футбол в Мюнхен. Вкарва повече от всички и получава 3000 марки и яке с емблемата на Байерн.
Грасхопър го наема за още един сезон, а нападателят редовно лети до Лондрина заради новата си приятелка - Синтия. Заради нея бяга от базата на младежкия национален отбори това едва не му коства мястото в самолета за Португалия.
„Омъжи се за мен или ще те открадна“, увещава я той. „Няма да успееш. Обратният ти полет е след час“. „Ще се обадя в Цюрих и ще излъжа, че има земетресение. Ще се прибера по-късно, само че с теб“.
На третата година в Грасхопър Елбер става голмайстор №1 в Швейцария, печели Купата на страната. Звъни му капитанът на Бразилия Дунга и го съветва да премине в Щутгарт.
Когато веднъж се успива за тренировка, местният вестник Blick публикува снимка на маймуна в хамак с текст „Елбер мечтае за Дортмунд“. Треньорът на Борусия Отмар Хицфелд иска нападателя на всяка цена.
Намесва се и Байерн. Мениджърът Ули Хьонес потегля към Цюрих, но попада в задръстване, не вижда поредния гол на Елбер и купува друг нападател от Милан - Жан-Пиер Папен.
На мисия тръгва братът на Хьонес - Дитер, който е мениджър на Щутгарт. Той е поразен от немския на играча и отказва да се прибере в Германия без него.
Още в първия си мач Елбер бележи на Хамбургер, след седмица - на Мюнхен 1860. Четвърт час след второто попадение се превива на тревата - фрактура. Налага се операция и поставяне на седем винта в костта.
Сред първите, които го посещават, е Фреди Бобич. „Скоро ще се върнеш, чувствам го. Имам нужда от теб на терена“. Бобич оглежда огромния палат и установява, че единственото забавление в него е един телевизор. На следващата сутрин носи видеоплеър, музикални касети и игрови конзоли.
Елбер отсъства три месеца. Щутгарт се срива до 11-ото място. През лятото се предприемат спешни мерки - към младите нападатели се присъединява 29-годишният Красимир Балъков. С новия треньор Ролф Фингер тимът е ефективен в атака, но катастрофален в защита - 3:6 от Дортмунд, 3:5 от Байерн...
На треньорския пост застава досегашният помощник Йоаким Льов. Отбраната е стабилизирана, а до 14-ия кръг Щутгарт е лидер в Бундеслигата. Елбер, Бобич и Балъков бележат общо 55 гола, а през април играят финал за купата.
Преди този мач Елбер признава на своите партньори от магическото трио – получил е оферта от Байерн. Бала му подарява фланелка на мюнхенския колос. „Свиквай с тези цветове“.
На финала Елбер се разписва два пъти за успеха с 2:0. Но бразилецът отказва да празнува в ресторанта - предстои му раздяла с великолепни приятели и футболисти.
85 гола за 3 години - с кого ще преживее отново подобно щастие? Кой ще го разсмива с вицове като Балъков, кой ще празнува с него в Бразилия като Бобич? Байерн обаче предлага 10 пъти по-висока заплата.
„Жена ти ще стои сама през повечето време“, предупреждава го Карл-Хайнц Румениге. Елбер се чувства странно в схемата на Джовани Трапатони - топката често прелита високо над главата му, а когато тимът води, трябва да отстъпи мястото си на някой защитник.
Шампион неочаквано става Кайзерслаутерн. През следващия сезон треньор на Байерн вече е Отмар Хицфелд - Елбер започва с 8 гола в девет мача, но после контузва тежко коляното си.
Принуден е да гледа финала на Шампионската лига от трибуните на „Ноу Камп“ заедно с останалите контузени играчи. Малко преди края двамата с Бишенте Лизаразу се отправят към тунела, за да празнуват със съотборниците си. Но когато стигат до тъчлинията, вече се радват играчите на Манчестър Юнайтед.
Елбер не се чувства комфортно в съблекалнята. Всеки спор изтича в медиите, звездите трудно намират общ език. Ули Хьонес обаче му предлага нов договор въпреки дългото възстановяване след операцията.
Следват 14 гола за два сезона и нов финал в Шампионската лига. Този път вече на терена и най-важното - с купата. По ирония на съдбата мачът се играе в Милано, където преди 10 години един младеж пристига с толкова много надежди.
Още в съблекалнята му звъни Адриано - чичото на Синтия. Това е приятелят, когото Елбер така отчаяно търси след трагедията с Лело. Адриано е свещеник и с 5 години по-възрастен от нападателя. Двамата разговарят с часове след всеки мач.
След още 56 гола за Байерн Елбер се мести в Лион и става шампион на Франция. Отново чупи крак, а децата му са измъчвани от постоянно главоболие заради промяната в климата.
Елбер се прибира в родината и облича екипа на Крузейро, а след смъртта на баща си се отказва завинаги от футбола. Купува ферма, започва да отглежда говеда, помага на Байерн да открива таланти в Южна Америка. В списъка с предложенията му например попада 16-годишният Неймар...
Вижте повече в галерията.
