Вратар: Георги Петков-Урсула.
Той може да те докара до ръба на нервна криза, ако играе срещу твоя отбор. Бавене на времето, изпълняване на аутове по минута, жонглиране с типичната му усмивчица, сякаш се надсмива на съперника... Жестове и думи, провокации... Незабравим остава "мустакът", който си сложи пред феновете на Левски след 1:1 със Славия, отнело титлата на "сините". Те бяха и последната агитка у нас, която го подкрепяше... До този ден. Днес и от там чува само обиди.
Обвиняваха го и в уреждане на мачове, разбира се, недоказано.
Но всичко това не отменя факта, че е вероятно най-добрият и постоянен вратар на България за новия век.
Снимка: Getty images
Защитник: Дани Алвеш.
Трудно поносим дори за феновете на Барселона, иначе отличен играч.
Симулации, провокации, поведение с опит да се изнерви съперник и публика, атаки към съдията с цел да бъде подкопано самочувствието му в отсъжданията... Всичко в името на победата за Барса и Бразилия.
За нарушения срещу него са изгонени поне 20 играчи, като понякога решенията са спорни. Дори само прическата му - изрусен понякога, с гребени и кичури преди, дразнеше доста.
Снимка: Getty Images
Защитник: Пепе.
Последният сезон на бранителя в Реал е доста изчистен от глупости, но характерът му си остава сприхав. Удари без топка, нарушения на ръба на бруталността, провокации и "совалки" към реферите със заплашителния вид на габаритите му. Култов остава случаят, в който стъпка и нарита лежащ на терена играч на Хетафе без никаква причина. Наказаха го за 12 мача, а всеки, който е гледал инцидента, е убеден, че си беше за поне 12 месеца затвор!
Снимка: Getty Images
Защитник: Джорджо Киелини.
Най-доброто от италианската школа. Когато е в настроението си, ще ти прошепне гадост в ухото, ще те ощипе, удари тайно или изкара извън релси. Когато се концентрира в играта е един от най-добрите в света. Изчисти играта си от грубите нарушения, с възрастта става все по-сигурен и стабилен. В стил "Матераци" изкарва от нерви типове като Суарес, например...
... и резултатът е - ухапване и огромен скандал на Мондиал 2014.
Снимка: getty images
Полузащитник: Серхио Бускетс.
Непоносим. Има всичко в арсенала си - симулира, настъпва гадничко зад гърба на съдията, диша във врата на съперника, за да го изкара от кожата му, играе с публиката така, че тя да е на ръба на това да нахлуе или да го замери с тежък предмет.
Особено важен за дербитата. Сега забравете всичко по-горе и приемете факта, че е сочен за един от най-добрите опорни полузащитници в света. Основен играч за Барселона и Испания.
Снимка: Getty Images
Полузащитник: Найджъл де Йонг.
С гордост нарича сам себе си Питбул. Сигурно, защото не един съперник е искал да го умъртви с отрова, когато е бил ритан и блъскан от холандския хахо. Де Йонг не подбира средства, а ударът му от кунгфу срещу Чаби Алонсо (на снимката) на финала на световното 2010 е завинаги в историята на футбола.
Полузащитник: Хавиер Масчерано.
Аржентинецът има напредък - вече не рита безогледно съперници през краката, почти не се кара със съдиите до забрава с луд пламък в очите и не изглежда на терена така, сякаш е държан гладен и далеч от всякакви социални контакти със седмици.
Заслужи да е капитан на Аржентина, преди лентата да иде в Меси. В Барса също е лидер и все по-рядко прави глупости. За съперниковите фенове обаче си остава нервояд и дразнител.
Атакуващ халф: Рахийм Стърлинг.
Както казват феновете на Ливърпул - сигурно само майка му го харесва. Освиркван на всеки стадион в Англия, след като се държа като разглезено дете на "Анфийлд" и изнуди клуба да го продаде на Сити. Презиран, повече отколкото мразен, трудно ще намери приятели и в новия му клуб. Просто поведението му е някак отблъскващо. И изобщо не споменаваме прическите!
Нападател: Луис Суарес.
Бележи напредък в последния сезон. Не е ухапал никого, не е ритнал съперник коварно, не е обидил и нито един играч на расистка основа. И най-същественото - дори не е симулирал нито веднъж за дузпа с екипа на Барса! Какво става с това момче, та допреди година го пращаха в психиатрични клиники заради поведението му. Добре, че почти през мач си изкарва картон за спор със съдията и продължава да е все така предизвикателен към феновете на съперника, иначе щяхме да се колебаем да го включим.
Суарес е направил толкова заглавия с глупостите си, колкото и с изумителните си футболни качества. В момента е вероятно в топ 5 на играчите в света.
Нападател: Марио Балотели.
Ооо, да! Той е човекът!
Проблемите му едва започват от факта, че стана първият тъмнокож играч, наказан за расизъм! Не може да си намери място под слънцето, защото отношението му е отвратително. Талантът му е неоспорим, но когато главата ти е пълна с бръмбари, не е лесно да развиеш това, което имаш като дадености.
Лудориите му често са забавни, но по-често са дразнещи и докарват до истерия дори съотборниците му.
Нападател: Диего Коща.
С гордост ще носи екипа на един такъв отбор. Дразнител с главно "Д", готов за бой във всеки момент, но и владеещ до съвършенство изкуството да дърпа ръчната спирачка на ръба на изгонването. Често го прави, след като е докарал съперника зад този ръб и червеният картон е за противника, както се случи в мача срещу Арсенал.
Косчиелни се сдържа да не го набие на терена, но Габриел изпусна нервите си и бе изгонен. Което пък наклони мача в полза на Челси. Диего е доволен...
Резерва: Кристиано Роналдо.
Изваждането му от титулярния състав е нещо като повишение във феърплей статуса му.
Вече е доста по-чист, макар отвреме навреме да изпуска нервите си, както миналия сезон с ритника по играч на съперника. Тогава бе изгонен и не игра в 2 мача. Но бе провокиран, а не - както често се случваше преди - да е той в основата на провокацията.
Треньор: Жозе Моуриньо.
Специалния. Както и най-добрият в игрите, които докарват съперниците до лудост. Не остана мениджър в Англия, с когото не се е захапал. Не остана медия или съдия, която не е поела удар с обвинение, че има пръст в загубите на Челси. Хитър, интелигентен, подготвен във всеки момент и добър психолог, той често печели битките на умовете преди и след мачовете. Феновете, освен тези на неговия тим, го ненавиждат. Но и те вдигат ръце в признание на фактите - Жозе печели. Често и много.
Претендент за поста треньор: Диего Симеоне.
Може да изнася лекции по изнервяне и провокиране на съперник с видеа от неговата игра като футболист. Всъщност - вероятно го прави, защото наред с невероятната си тактическа мъдрост, неговият Атлетико е и "мръсничък" отбор. Използва всяка слабост на съперника в психологически план и не подбира средства.
Снимка: Sportline.bg
Спортен директор: Георги Иванов - Гонзо.
Не е далновиден като Моуриньо, просто дразни с арогантно поведение и често откровено агресивен хейт към съперниците. Но за разлика от повечето в този отбор, няма на своя страна успеха, или поне не и като ръководител по риза. На терена бе победител.
Снимка: Lap.bg
Президент: Александър Томов.
Чудесен въжеиграч, който дразни и свои, и чужди. Казано по друг начин - ако ти е в клуба, ти се иска да не е там. Ако е някъде другаде, се молиш да не попадне твоя отбор!
Кой го харесва ли? Това е въпрос за 10 000 лева в предаване тип "Стани богат"...
