Шотландските запалянковци проявяват небивал интерес към приятелския мач на „Уембли”. Заради очакваната инвазия на неприятелски фенове от север, властите в Англия предприемат крути мерки. В деня на мача транспортът от Глазгоу към Лондон е силно ограничен, което не попречва на 30 000 шотландци в карирани полички да се изтърсят на стадиона. Гордън Макуин и Кени Далглиш вкарват два страхотни гола във вратата на Рей Клемънс, а чак към края Мик Ченън връща едно попадение. Въодушевени, ордите шотландски запалянковци нахлуват на терена, натрошават металните греди и изскубват тревата от чимовете. Всеки от тях си отнася поне стрък трева от „Уембли” за спомен от историческата победа. Някой си Джок от Дънди дори се прибира у дома си с мома англичанка, която успява да забърше по някакъв начин на трибуните. Бракът се оказва устойчив, с три деца и седем внуци. Засрамен, мениджърът на Англия Дон Реви подава оставка.
4000 зрители плащат входна такса по един шилинг за място около игрището на „West of Scotland Cricket Club” в Глазгоу за първия мач между национални отбори в света. Целият шотландски тим е съставен само от играчи на най-силния им отбор в онези времена Куинс Парк и играе в тъмносини екипи. Англичаните са от девет различни клуба, излизат в бяло, с шапки на главите. Гостите използват дръзка схема на игра с един защитник, един полузащитник и осем души в нападение, докато шотландците прилагат вариант 2-2-6. Играта почва с 20 минути закъснение заради мъглата, разсеяна в крайна сметка от пороен дъжд. Преди почивката арбитърът от Шотландия Уйлям Кей не зачита гол на сънародниците си с мотив, че топката не е преминала линията. През втората част удар на Робърт Леки от домакините среща лентата, която в онези години замества напречната греда. Дербито завършва без гол и без победител.
Първият двубой на английска територия събира между 2500 и 4000 зрители според различните източници на „Surrey Cricket Ground” в Лондон. За организирането му са нужни цели три месеца, но след неговия край никой няма да съжалява, че е присъствал на вълнуващия футболен сблъсък. Войникът от трети батальон на гренадирската гвардия Уилям Кейниън–Слейни записва името си като първия голмайстор за Англия още в началото. Същото, но за Шотландия, прави след него лейтенантът от армията на Великобритания Хенри Рени-Тейлайър. В крайна сметка англичаните стигат до победата с още един гол на Кейниън-Слейни и попадения на Александър Бонсър и Чарли Ченъри, докато за гостите е точен Уилям Гиб. „Футболът е игра, която може да заеме своето място сред водещите забавления”, коментират британските вестници.
Преди мача никой не предполага, че шотландците са способни да победят Англия на „Уембли” в двубоя от първенството на британските нации. Излизащият в Глазгоу вестник „Дейли Рекърд” предрича голям разгром за сънародниците си, още повече, че в английския състав има четирима национали от най-силния в онези години отбор на Хъдърсфийлд, плюс вкаралия 60 гола през сезона Дикси Дийн от Евъртън. Драмата за 80-те хиляди зрители на „Уембли” почва още от първите минути, когато Били Смит удря гредата зад шотландския вратар Джак Харкнес. В следващата атака Алекс Джаксън открива резултата за гостите, а до почивката Алекс Джеймс добавя други два в актива на Шотландия. Още два гола на двамата след антракта съвсем омърлушват английските запалянковци, а почетното попадение на Боб Кели за Англия не грее никого. „Магьосниците от „Уембли” победиха Англия”, тръби „Дейли Рекърд” след великия мач.
Шотландците претърпяват най-тежкото си поражение за всички времена срещу Англия в двубоя от турнира на британските нации, който трябва да определи новия носител на купата. 97 000 зрители на „Уембли” стават свидетели на изумителен спектакъл с общо 12 гола. Над всички е Джими Грийвс от Тотнъм, който завършва двубоя с хеттрик. Особено забележително е второто полувреме, когато вратарят на Шотландия Франк Хефи получава пет гола само за 11 минути игра! Неспособен да понесе този позор и шегите от сорта „Колко е часът? Девет и Хефи!”, клетникът емигрира чак в Австралия. 34-годишната кралица Елизабет II връчва купата на капитана на Англия Джони Хейнс.
Шотландската разплата за деветте гола на „Уембли” идва шест години по-късно, отново на същия стадион. Враждуващите съседи се падат в една група в квалификациите за Евро `68. Англичаните, спечелили световната титла няма и година по-рано, вървят без загуба в серия от цели 19 последователни мача. Само че този път шотландците са господари на „Уембли”. Над всички е техният Денис Лоу от Манчестър Юнайтед, бъдещ носител на „Златната топка”. Превъзходството на гостите е толкова голямо, че в един момент от мача шотландецът Джим Бакстър решава да покаже на публиката способностите си да жонглира с топката, макар и с цената да спре играта. „Победихме световните шампиони, едва ли някога ще бъдем способни да играем по-добре”, разправя капитанът на Шотландия Джон Крейг. Група зевзеци от Глазгоу дори обявяват своя тим къде на шега, къде наистина, за неофициален световен шампион по футбол. Логиката е като в бокса – титлата отива за този, който победи носителя на титлата. Радостта им обаче не трае дълго, на 10 май 1967 г. насред Глазгоу Съветският съюз ги сразява с 2:0.
До този ден, от 1872 г. насам, двата отбора играят всяка година помежду си, освен в годините на войните. Това е последният двубой от тази забележителна ежегодна серия на съперничеството, която след това прекъсва. Мачът е от турнира „Роуз Къп”, кратко просъществувала надпревара между Англия, Шотландия и гостуващ тим от Южна Америка. Мениджърът на англичаните Боби Робсън е лишен за битката на „Хемпдън парк” в Глазгоу от футболистите на Ливърпул и Арсенал, тъй като двата отбора играят същата седмица отложен мач, от който ще се реши новият шампион. Победата пред 64 000 зрители е изкована с два гола на Крис Уодъл от Тотнъм на Стив Бул от омразния на всички англичани Уувърхемптън.
Последната конфронтация между двата отбора на големи финали. За англичаните на Евро `96 залогът е много голям, тъй като при победа ще завършат на първо място в групата си и ще играят в четвъртфинала срещу Испания. Освен това са и домакини на своя „Уембли”. Първото полувреме приключва без гол, но малко след почивката Алън Шиърър вкарва първия гол за родината си след убийствен удар с глава. След него герой става и вратарят на Англия Дейвид Сиймън, спасил дузпата на Гари Макалистър. Всичко приключва с втория гол на Пол Гаскойн, считан за един от най-красивите в кариерата му. При изпълнението Газа връзва на фльонга Колин Хендри, забива топката в ъгъла и подсигурява победата за Англия. Мачът е предшестван от истинско нашествие на шотландски запалянковци, които се къпят във фонтаните в Лондон, а най-смелите от тях дори успяват да се покатерят върху статуята на адмирал Нелсън.
По ирония на жребия големите съперници от Острова трябва да играят бараж за участие на Евро `2000. В първия мач на „Хемпдън парк” в Глазгоу два гола на Пол Скоулс предрешават класирането на англичаните в европейските финали. Шотландците поне съумяват да излязат с чест от битката, като печелят реванша в Лондон с 1:0 след гол на Дон Хътчисън, който обаче не стига за нищо. От шотландския тим единственият щастлив е Джон Колинс, за когото това е последното участие с националния екип. „Излязох от терена, докато слушат как нашата публика пее песните си, докато англичаните си заминаха разочаровани от загубата”, казва халфът на Евертън. Тъй като това е последният мач за миналия век, медиите го определят като най-голямото дерби на Европа за всички времена. Споменава се и фактa, че именно този мач е привлякъл рекордните за континента 149 415 зрители през 1937 г. в Глазгоу, когато Шотландия бие 3:1.
Мачът тази вечер още не е започнал, но „Тартановата армия” вече превзе Лондон. Повече от 20 000 карирани типове окупираха „Трафалгар скуеър” и държаха ръцете си както Мел Гибсън в „Смело сърце”. Така е днес, така е било и преди. Дейвид Мойс, шотландският мениджър на Съндърланд, свидетелства: „И навремето беше същото. Изсипвахме се с хиляди в Лондон. Седалките на всички автобуси бяха заети от шотландци, а при онова пиене на бира се налагаше рейсовете да спират през 15 минути, за да се облекчават феновете по пътя. Млади момчета и по-възрастни мъже вдигахме поличките си…” Остава да разберем кой ще бъде победител в дерби №113!
